Club S1 Форуми: Интервюта с Михаел Шумахер - Club S1 Форуми

Преход към съдържанието

  • 2 Стр. +
  • 1
  • 2
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

Интервюта с Михаел Шумахер

#1 Потребителят е офлайн   RG® Икона

  • McLaren fan
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Комисари
  • Мнения: 33778
  • Регистриран: 03-Mar 05
  • Пол:Male
  • Интереси:Formula1; WRC; autodesign
  • Отбор:McLaren

Posted 19 May 2010 - 12:30


С благодарности на първата дама!

Цитат

Това интервю е от 20.10.2009г. в немското списание "Шпигел". По мое мнение разкрива доста интересни неща за живота и кариерата на Шумахер и дава ключ към истинското му завръщане във Формула 1. Понеже е много дълго днес ще сложа първите две части, а утре - останалите две.

Аз живея
От автомагистралата покрай Женевското езеро пътят се изкачва нагоре през полето. Срещаме трактори, движещи се по тесни, специално направени за тях платна. Внезапно сред зелените ливади изниква бронзова статуя – каубой еърху див кон. С малко повече въображение можем да си представим, че това е Михаел Шумахер, участващ в родео. В тази зелена, грижливо поддържана местност това изгежда някак си не съвсем по швейцарски.
Върху масивните, обковани с метал врати, има две големи букви C и S. Корина Шумахер предоставя възможност тук да се тренират 26 коня за участие в уестърни. Ранчото винаги е било част от плана на Шумахер. Когато преди години напусна Формула 1, Махаел гоовреше за това, че в продължение на много години неговата кариера е изпреварвала всичко останало. А сега е дошъл момента да помогне на жена си да реализра своите мечти.

Михаел Шумахер е облечен в бяла риза и бели ленени панталони, черни спортни обувки. Косите му са късо подстригани, има малко гел. Лицето му е леко загоряло. Михаел е на 40, но тялото му е трнирано както преди и движенията му са младежки. И изобщо не прилича на човек, който се чуди с какво да си запълни свободното време.
Домът на Женевското езеро, където живее със семейството си, е на 10 минути път с кола. Семейство Шумахер има вила с размерите на замък, построена сред парк. Сега се водят дебати със защитниците на околната среда относно плановете на Шумахер да построи частно пристанище. Вестниците гадаят колко голяма е наистина вилата му - 700 кв.м.? 2200 кв.м.? Ясно е само едно – този, който отпечата снимки на дома му или ги помести в интернет, може да очаква писмо от адвокатите на Шумахер. Той неизменно пази своя частен живот в тайна.
През 2006г. напусна Ф1 като най-добрия пилот за всички времена и най-богатия спортист на Германия въобще. Но през това лято този пенсионер стана герой на световните новини. Първо неочаквано реши да се върне във Ферари, за да замени до края на сезона тежко наранения бразилец Фелипе Маса. След шпионския скандал, секс-скандала с президента на ФИА Макс Мозли, икономическата криза, напускането на БМВ и Хонда, неговото завръщане беше точно това, от което Ф1 имаше най-голяма нужда. Шампионът-рекордьор, с 249 съзтезания в кариерата си, победитеят в 91 съзтезания и седемкратният Световен шампион отново щеше да е на старта.
Но след това Шумахер беше принуден да откаже своето завръщане. Половин година преди това, при падане на моторни съзтезания в Испания той едва не си счупи врата. При това падане той си „спечели" счупвания на ребрата, на 7-ми шиен прешлен, основата на черепа и наранявания на една от артериите.
Нашето посещение в ранчото продължи 5 часа. Шуамхер отначало разказа за своето несъстояло се завръщане в спорта и затова, че не може да се освободи от живота на съзтезател. За любовта си към риска и затова, че „Ферари" магат да се надяват той все някога да се завърне в опасния спорт.

Шпигел: Г-н Шумахер , като какъв се определяте сега? Като пенсиониран съзтезател? Или като човек, който чака да се завърне във Ф1?

МШ: Като човек, който е в оставка. Така гледам на себе си в този момент.
Шпигел: Значи вече не можем да говорим за завръщане?

МШ: До края на годината моята травма ще бъде излекувана – дотолкова, че аз отново ще мога да пилотирам. Но аз никому нищо не съм длъжен да доказвам. Още повече на самия себе си. За своята оставка преди три години днес съжалявам също толкова малко, колкото и тогава. И все пак нямам основания да дам окончателен отговор. Защо да съм длъжен нещо да обещавам? Само защото Вие или някой друг ме питате?
Шпигел: Някои хора, като Ники Лауда например, не си ви представят в ролята на коняр на вашата жена?

МШ: Аз също не си го представям, а Корина още по-малко. Това не е възможно. И все пак аз не гледам назад, към своя живот на съзтезател. Аз съм щастлив. Щастлив със своя живот, с това, което се занимавам. Но кой знае какво ще стане след няколко месеца или след година?
Шпигел: На пресконференцията, на която вие съобщихте, че се отказвате от своето завръщане изгеждахте по-скоро нещастен. Казахте: „Възможно е сега да преживявам най-тежкия момент в своята кариера".

МШ: Няколкото дни до тази пресконференция за мен бяха като пътуване с увеселително влакче. Първо беше катастрофата с моя добър приятел Фелипе, която гледах на живо по телевизията. След това телефонните разговори с „Ферари". Накрая моята среща с Монтедземоло в Маранело. След това теста и болките. И накрая осъзнаването на факта, че съм принуден да се откажа, защото е невъзможно. В същото време разбрах, че съм предизвикал сред обществеността гигантска вълна – усетих подръжката и симаптията на много хора. Това отношение на хората превърна моето завръщане в извънредно важна мисия и много ме затрогна. Нещо подобно не може да изчезне безследно.
Шпигел: Но във вашата кариера вече имаше много сложни периоди. Например на Силвърстон, когато при катастрофа си счупихте крака?

МШ: Катастрофите са част от системата (бел. Системата на Ф1 – ФЛ) и за съзтезателя са част от нормалността, от неговият обичаен живот. Но тази ситуация за мен не беше нормална, защото аз не принадлежа вече към този живот. Затова бях като нокаутиран.
Шпигел: На тази пресконференция вие казахте още и следното „Макар и да се оказах от завръщане като пилот, аз почувствах за момент, че отново съм жив".

МШ: Може да е прозвучало странно. Имах предвид следното: За няколко дни аз отново се завърнах там, където бях по-рано. След тригодишно прекъсване ми трябваха само няколко дни, за да си възвърна предната физическа форма. Въпреки болката, аз можех да пилотирам отново кола много бързо, до лимита. Моментално се завърнах в своя предишен живот, защото бях отново стопроцетно фокусиран на работата си като пилот. Но в същото време това не означава, че на мен ми е липсвал предишният живот.
Шпигел: Учуди ли ви това, че вашето завръщане стана световна новина?

МШ: Да, имаше нещо такова. Но това също беше много хубаво.
Шпигел: Защо?

МШ: Защото се почувствах горд. И защото навярно за пръв път осъзнах всъщност какво влияние имам и какво място заемам. Условията, при съм порастнал способстваха за това да съм твърдо стъпил на земята. И за щастие моята жена допринесе за това да си остана такъв. Никога не съм се чувствал като някакъв човек, който може да има влияние върху хората и да им въздейства. В тази вълна на симпатия аз не се виждам като някакъв друг, нов човек. Така че това много ме изненада.
Шпигел: Вие имате ли обяснение за тази внезапна симпатия спрямо вас?

МШ: Разбира се, заслугата е на моите постижения – 7-те титли, 91 победи и легендата на „Ферари". И все пак аз се питам: Какво стана? Защо изведнъж дори "SPIEGEL" са днес тук?
Шпигел: Новината за вашето завръщане беше съпроводена с коментари от рода на: може би Шумахер е полудял да се захваща с това? Ф1 е високорисков спорт.

МШ: Не смятам така. По-рано нямаше нищо необичайно в това, че във Ф1 можеш да загинеш. Защото колите и пистите бяха много по-необезопасени. Сега при катастрофа повечето пилоти излизат от колата цели и невредими.
Шпигел: Вие видяхте катастрофата на Ф. Маса пряко по ТВ. Той се оказа късметлия, така ли?

МШ: Да, той можеше да загине.
Шпигел: Как регирахте като видяхте катастрофата?
МШ: Това, че нещо не беше наред, беше очевидно. Опасявах се от най-лошото. Фелипе не реагира и просто продължи по правата. След удара в стената кръвта ми се смрази. Това продължи до момента, в който от забавените повторения стана ясно какво се е случило.
Шпигел: От гледна точка на пилот – когато си свидетел на такава ситуация не възникват ли мисли да напуснеш, или не?

МШ: Това е съдба?
Шпигел: Само това? Съдба?

МШ: Да. От колата, която е далеч напред отлита малка пружина, което попада в главата на Маса. Извинете ме, но това е същата ситуация, когато на главата ти пада керемида от покрива.
Шпиегел: А когато се готвехте да се завърнете в съзтезанията, не изпитвахте ли страх от подобна „керемида"?

МШ: Не. Това също беше съдба.
Шпигел: Вие сам сте преживяли много катастрофи. Не мислите ли, че вашият запас от късмет може да се изчерпи?

МШ: Не. Късметът и съдбата са две съвършено различни понятия.
Шпигел: Но осланяйки се на съдбата, може да пренебрегнете всякакъв риск?

МШ: Да, това е така. Но за себе си аз различавам риска, който може да се пресметне и риска, който е невъзможно да се пресметне. На света има много неща, от които изпитвам страх. Аз не съм авантюрист. Например никога не бих рискувал да се спусна със сноуборд по непознат стръмен склон.
Шпиегел: Дори да може да се пресметне риска, понякога идва ден, в който просто нещо се случва. Това е просто теория на вероятностите.

МШ: Да, може би. Но ако това е писано да стане, ще стане. На мен ми е необходимо, лично за себе си да знаем, каква ще е цената на риска. Какво може да ми достави толкова удоволствие, заради което да съм готов да рискувам. Ако не исках повече да рискувам, нямаше да пилотирам не само Ф1, но и мотор, и карт. И още повече – да скачам с парашут.
Шпиегел: Какво все пак каза жена ви по повод вашето завръщане? Не е ли това, чевече си имате всичко?
МШ: Не. С моята жена мога да разговарям за тези неща съвършено спокойно и разсъдливо. Отначало всичко обмисляме и анализираме, изброяваме всички „за" и „против". Нашите разговори са много конструктивни и аз ценя това в брака ни. Но в крайна сметка, в своята професионална област всеки сам взема решенията си. И когато планирах връщането си беше по същия начин. Още повече, че в сравнение с това, с което се занимавам сега, Ф1 бе по-безопасен вариант.

Шпигел: Можете ли да разберете хората, които казват: Шумахер има всичко – жена, деца, дом на Женевското езеро, куп пари – защо му е да прави такива безумни неща?

МШ: Възможно е да прозвучи малко жестоко, но ако аз постоянно обръщах внимание на това, което говорят за мен, нямаше да бъда самия себе си.

Няколко дена преди известието за неговото завръщане. Краят на юни. Михаел Шумахер е в сградата на клуба до картпистата в Керпен-Манхайм - мястото, където е преминало неговото детство. Тази сграда е построена от неговия баща Ролф в края на седемдесетте. Майка му, Елизабет се грижела за бюфета в клуба, аз баща му – за стопанисването на картпистата. Тук, в тази бивша кариера за чакъл. на няколко километра от Кьолн започна една световна кариера.
Върху издрасканата маса има пластмасова чиния с наденица,къри сос, чипс, кетчуп и майонеза – 4 евро за порция. Шумахер е гладен. Предната вечер е пил с приятели. Малко е махмурлия, но е в добро настроение.
Керпен е ключът към Шумахер. За Борис Бекер такъв ключ беше Лаймен, за Щефи Граф – Брюл, за Бекенбауер – Гизинг. Кариерата направи тези хора граждани на света. Сега вече отдавна живеят на други места – по-красиви, по-големи, по-светски.
Шумахер е може би най-голямата звезда сред тях, но може да се каже, че е най-проспериращият. Към края на кариерата си той заработваше около 70 млн долара ежегодно. Но самият Михаел никога не е говорил за това. Той много рядко е реагирал, когато го упрекваха, че е избягал от данъчно облагане, отивайки да живее в Швейцария. Но никога не е разказвал и за това, че дари 10 млн долара за пострадалите от цунамито (в Азия – бел. ФЛ) или за това, че е дарител на Парижкия институт за изследване на заболявания на главния и гръбначния мозък.
Михаел Шумахер е истински спортен фанатик. Той самоотвержено се грижи за тялото си, за да може то да работи като часовник. И това винаги му се е отплащало – даже след тежките катастрофи Шумахер удивително бързо се изправяше на крака. Но след тестовете това лято в Муджело, тялото изпрати на Шумахер противоречиви и непознати досега сигнали „Ти не можеш да се съзтезаваш" – му каза врата. Но останалата част му каза: „Ти все още не си старец".
Кариерата на Шумахер винаги е балансирала между два противоположни полюса: разум и безразсъдство. Той се занимаваше с рисков вид спорт с необичайна последователност и внимание и към най-дребните неща. Абсолютен професионалист в спорт, опасен за живота. Като председател на профсъюза на съзтезателите от Ф1 се бореше за безопасност на болидите и пистите. Но това не му пречеше да изблъсква своите колеги, ако те се окажеха на пътя му. Подобно нещо се случи и това лято: решението за връщане беше безрасъдство, а отказването от него – проява на здравомислещ човек.

Шпигел: Вие казахте току що, че в сравнение с другите неща, с които се занимавате, Ф1 е била най-безопасния вариант. Защо се занимавате с нещо толкова опасно, като моторните съзтезания?

МШ: Вие сам знаете – докато не станете баща не знаете какво е това нещо, нужен е собствен опит. Същото е със съзтезателните мотори. Считам, че е по-опсано, когато с моя „Харлей" карам по градските улици. Даже в рамките на ограничената скорост, „Харлей" се движи много бързо. Проблемът е в това, че на градските улици няма зони за безопасност, както на пистите. Разбира се, че може да падна, но на пистата не е опасно, защото просто се плъзгаш. Подобен риск аз отнасям към този, който може да се пресметне и към това смятам да се придържам и в бъдеще. При мен това (увлечението по моторите) започна случайно, за компания на няколко приятели. Харесва ми свободното пилотиране на лек, красив, съзтезателен мотор - предизвиква много силни, извънредно особени емоции и усещания. И тогава продължих.
Шпиегел: Защо започнахте да се съзтезавате?

МШ: Защото ми доставяше удоволствие. Но на мен отначалото ми беше ясно, че не мога се съзтезавам на върхово ниво. За това е необходимо да си започнал още като дете. Интересно, че внезапно се оказах напълно конкуретноспособен, повече отколкото предполагаха другите, а и аз самия. След това, естествено се опитваш да се подобриш, стъпка по стъпка да ставаш все по-бърз, да пробваш различни неща, да си поставяш нови цели.
Шпигел: Тази тежка февруарска катастрофа беше 6-та в моторните съзтезания. Склонни ли сте към лекомислие?
МШ: Аз твърде късно спрях. Лекомислие? Аз бих го назовал търсене на предела. Лошо беше, че избрах за обучение неподходяща писта. Заоните за безопасност в Картахена са много къси. Ако на Нюрбургринг спират по-късно, то отиват направо в асфалтираната зона за безопасност и след това отново излизат на пистата. Но в Испания трябваше да опитам да спра мотора до зоната за сигурност. Това се оказа фатално. Аз се преобърнах и заорах в чакъла. Затова са травмите. Другите т. нар. катастрофи представляваха ситуации, в които аз просто се пързалях извън границите на пистата и даже нямах синини.


Шпигел: Месец назад вие отново пилотирахте мотор на съзтезателна писта? Наистина ли искате отново да участвате в съзтезания?
МШ: Отначало нямах такива намерения. Но не искам нищо да обещавам. Сега съм излязъл от ритъм и ако искам да се занимавам с това, ще се наложи да си поставя малко ограничения. Ясно е едно: не винаги съм бил максимално благоразумен, но (макар че някои не смятат, че не съм способен на това) – винаги съм бил много страстен в това, което правя. Това се отнася не само за моторните съзтезания, но и за другите неща.
Шпигел: Например?
МШ: Ако преди няколко години ме бяхте попитали дали не искам да скоча с парашут от самолет, аз щях да ви отговоря: Луд ли сте? Никога! Още повече, че се боя от височината.
Шпигел: А сега скачате от самолет?
МШ: Да, и се наслаждавам при това.
Шпигел: Оставяте впечатление, че много се ядосвате, ако не успеете да постигнете нещо на съвършено ниво?
МШ: Не, това не е в мой стил. Нямам потребност да се доказвам пред някого, който умее да прави нещо, което аз не умея. Това, с което се занимавам трябва да ми носи удоволствие.
Шпигел: Вие скачате с парашут, занимавате се със скално катерене, съзтезавате се с мотор и едва не се върнахте във Ф1. С какво ви привлича опасността?
МШ: Това са абсолютно различни неща. Ако говорим за Ф1 или картинга, става въпрос за дуели колело до колело, двубой с другия човек.
Шпигел: Вие се нуждаете от адреналин?

МШ: В съзтезанията не търся адреналин. Тук е необходимо да държиш всичко под контрол и да останеш спокоен. Приток на адреналин е възможен само ако излетиш извън трасето. Но и в този случай трабва да запазиш хладнокръвие и да съобразиш какво може да стане по-нататък и какво трябва да направиш. Катеренето и скачането с парашут са нещо абсолютно различно. Там, горе, стоиш на края, скачаш от самолета – и изпитваш абсолютно удоволствие (точните думи са High-Gefül, което може да се преведе и като върховен кеф -ФЛ).

Шпигел: Може да карате яхта с платна по Женевското езеро.

МШ: Пробвах. Моят баща ми беше за няколко дни на гости и цялото семейство излязохме да се разходим с платходка по езерото. Но веднага щом имах възможност с радост се върнах на моят моторен катер. Да пробвам всякакви интересни нови неща – това е разкошът на моята свобода. Искам да получавам удоволствие от живота. А за това са ми необходими завладяващи, даже малко откачени неща.


Цитат

Трета и четвърта част на интервюто на Шумахер пред "Шпигел"




Шумахер идва във Ф1на 22 години. През втория си сезон спечели първа победа. Той беше истински победител, но никога един от тези лениви и безгрижни младежи, които си прекарват времето между съзтезанията по партита и яхти. Дори в годините на млад кapтингист, мнали на пистата в Керпен, Шумахер беше безпределно предан на работата си. Такъв си остана и до днес. Той работеше, правеше тестове, занимаваше с всички детайли заедно с инженерите, тренираше тялото си. Устоя на атаките пит-гърлите, ожени се. Като че ли той не посегна към нито едно от изкушенията, които животът хвърля в краката на една суперзвезда.
Дисциплина, сила на волята, точност и последователност – ето това са причините за успеха, които той изброява. За да пилотираш болид на границите на възможното за човека и машината, е необходимо всичко да е на съввършено ниво. Но все пак, за любовта на публиката това е малко.
Само два пъти Шумахер е избиран за „Спортист на годината” в Германия. Неговата популярност в страна, сямтаща себе си за автомобилна нация, изостава далеч след неговите постижения. Даже най-добрите му съзтезания едва ли са събирали пред ТВ екран толкова зрители, колкото международните футболни мачове. А какво мисли той? Дори, когато осмирявал своите конкуренти на пистата, Шумахер изобщо не се е стремил да бъде герой.
Новината за неговото завръщане промени всичко. Готовността му да помогне на Ферари бе широко оповестена във всички медии, дори във вечерните новини на
ARD u ZDF.

„ПОследният велик човек” – писаха за Михаел вестниците, наричайки решението му „достойно за възхищение”. „Той за пръв път се прояви като хазартен играч” – един италиански вестник. Шумахер внезапно се прояви като човек, който рискува всичко заради своята страст – здравето си и своята репутация на легенда от Ф1. И когато беше принуден да капитулира пред болките във врата, дори бундесканцлера г-жа Ангела Меркел намери това за толкова важно, че си позволи да го коментира: „Считам, че това е правилно, че той се отказа от ненужен риск”. А в Италия един журналист написа: „Дори Шумахер е просто човек”.

-----------------
Шпигел: Вашият последен работен ден като съзтезател беше на 22.10.2006г, когато по време на ГП на Бразилия от последното място, на което се оказахте, се преборихте за 4-то място на финала. Много хора казват, че това е най-доброто ви съзтезание. Какво чувствахте на следващия ден – първия ден от вашия нов живот?

МШ: След като ми мина махмурлука, това което усетих най-напред е, че съм щастлив и свободен.
Шпигел: Наистина ли?

МШ: Да, защото исках всичко това да свърши. Имах възможност да остана. От „Ферари” ми предложиха дългогодишен договор, при това с добри финансови условия. Но парите и преди не са играли решаваща роля. За себе си не виждах спортни причини да остана. Каква е разликата, дали си седем или осемкратен СШ, дали си спечелил още 3-4 съзтезания. Никаква.
Шпигел: Винаги сте казвали, че вашите „акумулатори” по това време са били изтощени? Какво означава това?

МШ: Не ми стигаха сили, енергия. В последните ми два сезона като съзтезател те бяха на предела. Аз се измъчвах когато отново и отново по цели дни правех тестове по някакви си писти. Това е много уморително, а аз не съм от тези, които си вършат работата през пръсти. Това не е в моя характер.
Шпигел: Сега тестовете са забранени по време на сезона.

МШ: Основният проблем беше, че аз се уморих всичките странични неща, които бяха свързани с основното. Имам предвид очакванията: както моите собствени, така и тези на отбора, феновете, спонсорите и пресата, която може да те възнася до небесата, а после изведнъж да започне да се подхилква. Стана все по-трдуно да отговарям на своите собствени изисквания и на това, което очакваха от мен останалите..

Шпигел: Защо това отнема толкова много сили?

МШ: Без разлика дали са тестове или свободни тренировки – всеки ден да изминеш пътя между нашия моторхоум и бокса беше истинско мъчение. По пътя винаги имаше някакви хора, които искаха нещо от мен. Но в мислите си аз не бях при тях, аз бях на пистата. Ако между тях имаше деца, аз се опитвах да им дам това, което им е нужно, но да угодиш на всички е невъзможно.
Шпигел: Въобще, в падока вие се придвижвахте само бягайки. Бягането ли беше вашето спасение?

МШ: Това не беше просто бягане, а галоп. Нещо като щит, който беше винаги с мен. Това много напряга и е много уморително.
Шпигел: Защо?

МШ: Защото знаеш, че никога няма да можеш да им дадеш това, което очакват от теб. И защото не се чувствам добре, когато правя хората нещастни. Такъв е моя характер. Ако хората, които се нахвърлят въху мен в този момент, когато главата ми е заета с нещо съвършено различно, станат твърде много, просто е невъзможно да задоволиш всички. И след това се проявява негативизъм, който веднага се чувства.

Шпигел: Затова ви считаха за хладен и високомерен?

МШ: Може би. На мен ми потрябва много време, за да разбера наична на работа на медиите. В даден момент осъзнах, че те не винаги се интересуват от фактите. За съжаление някои журналисти, по отношение на някого, например на мен, завъртат фактите както си искат. И мога да говоря или правя какво ли не, но край – влакът е тръгнал, не може да го спреш. Това сега го знам – с какво мога да се боря, и с какво – не.

Шпигел: Но вие можехте да кажете – пишете каквото си искате, това изобщо не ме интересува.

МШ: Но това не е в моя стил! Аз винаги съм се стремил всичко, което правя, да го правя колкото може по-добре.
Шпигел: Значи не ви беше все едно какво пишат вестниците?

МШ: Не.
Шпигел: Но когато за някой публичността е част от професията и затова му се плащат огромни пари, той не е ли длъжен да понася тези неща?

МШ: Да, но аз смятам, че 90% от парите си получавах за моята работа в отбора. Зная, че всичко е взаимносвързано, но на мен ми плащаха за моите резултати на пистата, а не за ПР.
Шпигел: Колко много пари сте заработили?

МШ: Толкова много, че когато бях дете въобще не си представях, че такива цифри могат да съществуват. Толкова много, че съм независим. И толкова много, че да не се безпокоя за финансовото положение на семейството си. Трябва да призная, че това е забележително чувство.
Шпигел: Вие давате милиони за благотворителност. Това е в отговор на упреците, че сте избягали от високото данъчно облагане в Германия?

МШ: Що за цинично предположение? Аз не съм циник. Ние правим това, защото знаем в какво привилигировано положение се озовахме и искаме да дадем нещо в замяна. Представете си, това е наистина така.



Шпигел: Ако публиката признае някого за звезда, за супергерой, тя очаква взаимност: близост, драми, нещо такова. Това е нещо като бартер.

МШ: Знам. Подобни очаквания имаше след първото ми съзтезание във Ф1. Но аз още в самото начало исках да е ясно: „Стоп”. Никога не съм искал всичко това да излезе извън пътя и винаги казвах: „Моля ви, не правете от моя живот сензация”. Аз от самото начало се стараех да съхраня своя частен живот и винаги държах всички да са съгласни с това.
Шпигел: Това не проработи.

МШ: Все едно. Аз не съм се договарял да участвам. Ясно дадох да се разбере: това е чертата, зад която не бива да се минава. Но се появиха хора, които поискаха да го направят. И аз се защитавах.

Шпигел: Ажиотажът около вас не стана ли твърде голям?
МШ: Вие трябва да отчетете какъв беше моят път във Ф1. Започнах да се занимавам с този спорт не защото тук мога да спечеля много пари и да стана знаменитост. В продължение на 15 години се занимавах с кapтинг. И в даден момент се появяваха едни или други възможности да продължа по-нататък, на следващо равнище. За много неща съм благодарен на късмета и на хората, които ме подкрепяха – даваха ми възможност да се съзтезвам някъде, подпомагаха ме финансово, защото вярваха в мен повече, отколкото аз самият си вярвах. Известността, ажиотажът и шумотевицата около моята персона – не е това, към което съм се стремял. Това ме връхлетя внезапно. Аз трябваше да се науча да се преборвам с това. Ако заработвах по-малко пари, нямаше да се чувствам по-зле. Но означава ли това, че трябваше да отказвам големите пари, които ми предлагаха?

МШ: Вашата оставка беше опит да избегнете натиска от очакванията и да си върнете спокойствието?

МШ: Моят живот – имам предвид частния ми живот- беше такъв и преди. Никога не съм чувствал, че трябва да обсъждам това. ОК, за да обясня моята оставка – може би. Но после всичко се подреди.
Шпигел: Въпреки това, хората проявяват голям интерес към вашите моторни съзтезания, които се явяват част от личния ви живот – развлечение, с което се занимавате за собствено удоволствие. И преди всичко – интерес към вашите катастрофи.

МШ: Може би. Но аз живея в Шваейцария и до тук не достига всичко, което се пише по немските и италианските вестници. Затова най-много да чуя 2-3 коментара от момчетата от моя футболен отбор.
Шпигел: Значи, за разлика от преди, сега вече ви е все едно какво пише по вестниците.

МШ: Да кажем така – мен напълно би ме устроило изобщо нищо да не пишат. Но това е част от играта. Вече свикнах с това.


Шпигел: Оставката ви беше крачка към свободата?
МШ: Определено. По-рано бях момче от Керпен. Всеки можеше да си въобрази, че е мой приятел. Сега съм на 40г. и станах някакъв символ. През това време аз усетих, че хората станаха по-сдържани.
Шпигел: Символ на какво?
МШ: Символ на това, че благодарение на спорта, дисциплината, верността към професията и пълното себеотдаване може да постигнеш нещо в живота. И във Формула 1.


Шпигел: Защо се захванахте с историята около вашето завръщане?

МШ: Защото президента на „Ферари” Лука ди Монтедземоло ме помоли да помогна на отбора, като заменя Фелипе Маса. Аз самият нямах никаква потребност да се завърна. Оставих се да ме уговори, защото ситуацията беше извънредна. И защото ставаше въпрос за няколко съзтезания.
Шпигел: Как ви уговори?
МШ: Да го кажем така: Лука ди Монтедземоло беше много убедителен. Парите, впрочем, бяха без значение, ако питате за това.
Шпигел: Имаше ли някакви особени причини, които можеха да ви накарат да се върнете?

МШ: Всъщност, едва ли. Аз се питах мога ли да помогна. Аз не бих могъл да седна в болид и просто да го карам до финала. А даже, ако започнех да печеля победи – какво биха ми донесли тези победи? Аз нямах възможност да тествам кола през тази година. По принцип връщането за мен нямаше особен смисъл. Още повече, че за разлика от широката публика, аз знаех в какво състояние е врата ми.
Шпигел: А после?
МШ: В разговора с Лука ди Монтедземоло аз разбрах колко много съм задължен на този отбор и колко огромна е благодарността ми към него, тъй като той е като мое семейство. И още – исках да направя нещо за Фелипе, който беше като мой по-малък брат.
Шпигел: И тогава просто се включихте в контакта? Толкова ли е лесно?

МШ: Да. Защото в мен много бързо се събужда реалиста. Аз си представих своя план за подготовка, поговорих с инженерите, започнах физически тренировки – и моите резултати, ефективността и бързината на реакциите бяха също толкова добри, както преди. Всичко се завъртя много бързо.
Шпигел: Два дена след обяввяването на вашето завръщане, вие проведохте тест на пистата в Муджело. Усещахте ли това, което и преди?

МШ: Трябваха ми само няколко обиколки, за да почувствам, че пилотирам болид до предела.
Шпигел: Усещахте се щастлив?
МШ: По-скоро се убедих в собствените си възможности. Но въпросът не е в това. Тестът в Муджело беше необходим , за да проверя дали врата ми е „в играта” или не. И на спирането на първия завой, там където гумите попадат на неравност и машината изпитва яки удари в окачването – мен все едно ме простреляха отзад.
Шпигел: Отчетлива, мъчителна болка?

МШ: Да, много болеше. Добре, започнах да избягвам тези неравности. Но освен това, на Муджело има още два свързани завоя и на първия от тях неравността е точно посредата. Тук също изпитвах всеки път болка. А това означава, че не мога да карам до предела. На следващия ден планирахме да направим почивка и да видим как ще се развият нещата. Опитахме се да лекуваме възпалението с лекарства. Но, въпреки всички усилия, нямаше подобрение. Какво да се прави, този път не стана.
Шпигел: Още ли сте разстроен, че не се получи?

МШ: Да, умирам си от яд. Но това е живота. Понякога се случват неща, на които не можеш да повлияеш и последствията от тях са по-големи, отколкото ти се иска. Трябваха ми няколко дни, за да преглътна моя отказ (от завръщане в съзтезанията – ФЛ). Аз веднага се почувствах в своята стихия, бях щастлив, че мога да пробвам още веднъж. И бях разочарован, защото ми се струваше, че всичко върви така, както трябва. Само едно нещо не беше наред – моя врат. Ние вече говорихме колко ме учуди реакцията на новината, че се завръщам. Преди това, в началото на кариерата ми, ме описваха като робот, като високомерен и несимпатичен тип – това изобщо не съответстваше на представата, която имах за себе си. Странно е.
Шпигел: Това ви дразнеше?
МШ: Разбира се, даваше храна за размисъл. И мен ме удиви това, че благодарение на историята със завръщането, за всичко това внезапно забравиха.
Шпигел: Можете ли да кажете, че се чувствахте необичан?

МШ: Понякога действително се чувствах необичан. Аз си го обяснвах така: този, който печели твърде често, в даден момент става жертва на своя успех. Ситуацията с „Байерн”, например, е същата в този смисъл.
Шпигел: Вместо това обществеността обича неудачниците?

МШ: Точно така. Неотдавна, една вечер играехме покер с бащата на Луис Хамилтън. И бях във висша степен учуден, когато той ми разказа, как британските медии се отнасят към сина му. Аз мислех, че такъв младеж, като Лиус Хамилтън, който на такава възраст се е сдобил с успех, трябва да стане звезда с почти свръхчовешки мащаб. Но е явно, че обичат Дженсън Бътън повече.

(бел ФЛ: Михаел, той е блъфирал, нали покер сте играли :)/> )
Шпигел: Луис Хамилтън във втория си сезон във Ф1 стана СШ. Взъможно е той да е твърде целеустремен и всичко около него да се е развивало много гладко.

МШ: А Дженсън Бътън е във Ф1 почти 10-ти сезон и едва сега при него внезапно дойде успеха. Хорат обичат подобни истории. Това, което сега преживява Луис нещо ми напомня.
Шпигел: Досещаме се.

МШ: Не е ли абсурдно? Защо някой, който се е сдобил с подобен успех, е така малко признаван и уважаван в собствената си страна, където хората би трябвало да се гордеят?
Шпигел: Победихте ли бащата на Луис на покера?
МШ: Той също печелеше. Но за негово съжаление, трябва да кажа, че аз спечелих повече.



Шумахер никога не е планирал своята кариера. Първият му карт е направен с подръчни материали и стар двигател от сенокосачка. (Тук е мястото да се замислим за ролята на сенокосачките в израстването на бъдещите шампиони J - ФЛ)

Когато хобито на сина става твърде скъпо за бащата, се намират хора, които да поддържат Михаел – отначало е бил търговец на бои, след това бизнесмен, направил състояние от продажба на игрални автомати. Шумахер се е научил, че неговите успехи в съзтезанията, които той постига заедно с тези хора, е именно валутата, с която им заплаща. А още се е научил, че по-добре да не поглеждаш твърде надалеч, защото на следващия ден просто може да се окажеш без съзтезателна кола.
Много велики спортисти имат сложна биография. И много от звездите след завършване на кариерата си не могат да се освободят от това, което ги е довело до върха. Мохамед Али се върна на ринга на 38 години, независимо от вече забелязващите се признаци на Паркинсон. В големия спорт се завръщаха Майкъл Джордан, Катарина Вит, Марк Шпиц, Бьорн Борг, Ники Лауда. Ланс Армстронг през тази година завърши трети на Тур дьо Франс след тригодишно прекъсване.
Животът след големия спорт може да е много труден. Едни стават функционери, треньори, спортни мениджъри или ръководители на отбори.Това е изборът на Франц Бекенбауер. Други се грижат за личния си живот, както Щефи Граф. Или охотно се впускат в светския живот, както Борис Бекер. Или рискуват да инвестират парите, с които могат безгрижно да живеят, в бизнес, както Ники Лауда.
Спортистите в годините на активната си кариера едва ли имат време да се занимават с нещо друго. В зряла възраст е трудно да се намери това, което ще предизвика същата силна страст и ще им донесе успех. Рискът от неуспех (
в живота след спорта – ФЛ) влиза в играта. И за световните шампиони, победителите в Тура, шампионите на Уимбълдън и героите от Олимпиадите това е нов, неизвестен опит.<BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break">

Шпигел: С какво смятате да се занимавате, г-н Шумахер?

МШ: След моята оставка към мен се обръщаха много хора, в т.ч. от ръководствата на големи компании: „Михаел, какво смяташ да правиш? Имаш ли някакви идеи?” Аз им отговарях: „Да имам една идея – за пръв път в живота си нищо да не правя”. Изобщо не исках да се впускам в нови авантюри. Напротив – исках да съм свободен и да се наслаждвам на това.<BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break">

Шпигел: Вие казахте, че изобщо не се интересувате от книги?

МШ: Книгите, които съм прочел в предходните десет години могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Но мен ме очароваха книгите на Стефани Майер. „Здрач” – така се казва първата от тях. Тя е за отношенията между едно момиче и вампир. Корина се погрижи заедно да гледаме филма. И той толкова ми хареса, че исках да узная повече. Аз – с книга на терасата – това е нещо ново.
Шпигел: Може ли да се каже, че в предните три години ви беше малко скучно, че не знаехте с какво да се заемете в живота си след оставката и затова се решихте на завръщането?

МШ: Не, изобщо не е така. Тези три години минаха много бързо. Моят сегашен живот съвсем не се изчерпва с това, да лежа по цял ден на дивана. Имам договори и партньори, с които работим заедно – преди всичко Ферари. Има много неща, които трябва да се направят, за да се съхрани и продължи това, което сме постигнали заедно с моята съпруга. Ние искаме не само за нас да е прекрасно, а за нашите деца и внуци. На мен не ми трябва да съм шеф на Ферари, за да чувствам живота си пълноценен. Понякога с жена ми седим на терасата и се чудим как бързо лети времето. Но на мен ми е абсолютно ясно, че някога в моя живот ще влезе нещо ново, нова глава, ще дойде време, когато отново ще посикам да поема товара на отговорността. Все някога ще стане..

Шпигел: Това не ви ли нервира?

МШ: Не. Каквото дойде – дойде. Ето ние с Корина се намерихме един друг, макар че не сме се търсили специално. Това е най-доброто, което ми се е случвало. Разбира се , аз съм в превъзходна позиция – не трябва задължително да се занимавам с нещо, за да живея. По това се отличавам от другите.
Шпигел: Фернандо Алонсо – последният ви голям съперник на пистата казва, че животът лети край него с бясна скорост. Като че ли се съзтезава в него с Ф1, без да се забелязва какво става наоколо. Някога, след време му се иска да „поразмишлява над хубавите моменти”.

МШ: Това малко ми говори. Аз не съм човек на миналото. Не гледам старите си съзтезания. Настоящето и бъдещето – това имат значение. Аз не искам да ме свързват изключително само с миналото.
Шпигел: Когато с жена си сте на терасата и гледате към Женевското езеро, говорите ли за това какъв път сте изминали?

МШ: Неведнъж..

Шпигел: И как си обяснявате този път?

МШ: Аз съм там, където съм. И не смятам, че не съм го заслужил. Много се гордея с това, което успях да постигна. Ако говорим за това, при какви условия порастнахме и как живеем днес – трябва действително да сме благодарни.

Шпигел: Замисляли ли сте се защо успяхте да постигнете всичко?

МШ: Основа на всичко е, разбира се, успехът в спорта. Въпросът е: защо съм постигнал такъв успех. Вероятно това е комбинация от много дребни неща. Талант, естествено. Родителите, които започнаха всичко. Хората, когато ме подкрепяха, когато финансовите възможности на моите родители свършиха. И навярно още и усета правилно да се държиш с хората, които са ти необходими. Аз много рано започнах да се съзтезавам и трябваше постоянно да вземам решения и да преценявам хората – с кого може да си имаш работа и с кого – не. Но в края на краищата, това е все пак съдба.
Шпигел: Трябва ли съзтезателя да е по-скоро инженер, отколкото артист?
МШ: И едното, и другото. Трябва да разбираш същността на механичните процеси. Трябва да имаш способността да виждаш нещата в тяхната съвкупност, как са свързани помежду си, да умееш да си представяш цялостната картина – практически като художник.
Шпигел: За какви неща говорите?

МШ: Съзтезателната кола постоянно се променя, появяват се нови елементи и детайли. Необходимо е пилотът правилно да разбере и да развие една или друга идея; да си представи как тези нови, усъвършенствани елементи биха могли да работят съвместно. Ф1 затова ми беше толкова интересна и завладяваща, защото и най-бързата кола има някакви проблеми. Не съществува кола, която не би могла да бъде подобрена. Винаги има възможност за развитие. И ако се случи да се приближа към тази граница на съвършенството, аз се чувствам щастлив.

Шпигел: Отдаличихте ли се от света на Ф1?

МШ: Не много. Все още често съм на съзтезания, но понякога се случва така, че в неделя следобед за мен е по-важно да съм със семейството си. Вече три години имам възможност да следя събитията във Ф1 като обикновен зрител по ТВ. Лицето на пилота е скрито зад шлема, зрителите не виждат емоциите на съзтезателя и не могат да ги преживеят заедно с него. В това отношение футболът е като голяма пиеса, тъй като можеш да гледаш лицата на спортистите.
Шпигел: И какъв Шумахер можем да видим, ако имаме възможност да го видим през шлема?

МШ: По време на съзтезанията – много концентриран и уравновесен. Ф1 е спорт, който иска точност, мъжество и хладнокръвие. По време на съзтезанията само за кратък миг може да позволиш на емоциите си да вземат връх, иначе всичко ще отиде на кино. Може би, само в ключовия момент на съзтезанието, по време на решаващият пит-стоп например – може да се огледаш с широка усмивка и ликуване в очите. И след победния финал може да видите един по-откачен Шумахер, отколкото много хора си представят.
Шпигел: Ф1 преживава тежки моменти – големи отбори са уличени в машинации, секс-скандал с Макс Мозли, напускане на Хонда и БМВ, влияние на икономическта криза, безсъвестност и безсрамност на такива фигури като Флавио Бриаторе, който е позволил на единия си пилот да устрои катастрофа, за да спечели Алонсо. Този самият Бриаторе, на когото Рено затвори вратата. Като че ли това е лудница.

МШ: Скандалите и свързаната с тях истерия е нещо, което го е имало винаги. Поразително е, но като че ли те не вредят на Ф1. Даже съм убеден, че те са част от нейната привлекателност, от светската суета. Но повод последното трябва ясно да кажа – това прехвърля границата.
Шпигел: Но тази граница не е ли размита?

МШ: Съдейки по моя опит – да. Дълго време в съзтезанията действаше принципа „в борбата всички средства са позволени”. Когато дойдох във Ф1 пилотите бяха хвалени за това, че действат именно така. Това беше основополагащото. А колко се измени след това. Сега това не минава, обществеността престана да търпи такива неща.
Шпигел: Значи, както и преди, скандалите са нужни, защото са част от бизнеса?
МШ: Слуховете и догадките, незвисимо дали съответстват на истината или не, предизвикват голяма шумотевица – по това Ф1 не се отличава от другите видове спорт или от шоу-бизнеса. За никого не е тайна, че хората от Ф1 са екстремни личности. Примерът с Мозли го потвърждава. Когато за случая с Макс стана известно, веднага заговориха „Какво ли се крие зад Формула 1?”

Шпигел: Известието за вашето завръщане като че ли отвлече вниманието от тези проблеми?

МШ: Така е. Хората от БМВ бяха радостни, защото те в същия ден обявиха за своето оттегляне.
Шпигел: Представители на Ферари говорят, че е възможно в следващия сезон отборът да участва с три коли. И става въпрос вие да се сте в ролята на пилот.

МШ: Вече говорихме за това.
Шпигел: Журналистите са ненаситни.

МШ: Още веднъж. Не планирам завръщане, но кой знае какво може да се случи.
Шпигел: Може ли това, за което днес говорихме, да обобщим по следния начин: завръщането в съзтезанията не е било ваше съкровено желание. И все пак - след като ви уговориха да се завърнете, сте изпитали огромно удоволствие, че отново сте в стихията си. Но животът продължава и без Ф1. Така ли е?

МШ: Накратко – това е.
Шпигел: Усвоихте ли изкуството на нищоправенето?

МШ: Аз съм много ефективно мислещ човек. При мен всичко трябва да става бързо, така съм устроен. Но днес се улавям, че мога да позабавя нещата понякога. Но в крайна сметка, има черти на характера, от които не можеш да се избавиш напълно.



Шпигел: Г-н Шумахер, благодарим ви за този разговор.


Интервюто са провели: главния редактор на Spiegel – Георг Масколо и журналистите Детлеф Хаке и Лотар Горрис


Цитат

Интервюто, което поствам не е ново. Дадено е в деня на презентацията на Мерцедес за специалния брoй на немското списание Stern, посветен на 60 годишния юбилей на Формула 1. Въпреки, че мина много време от тогава, смятам, че все още има интересни неща в него.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Среща на върха

Шефът на концерна и неговата световна звезда: Председателят на СД на Даймлер Дитер Цече и Михаел Шумахер за завръщането, което разтърси света




Щутгарт, родината на новороденият тим във Ф1 – Мерцедес Гран При. Седмици преди първото съзтезание. Вали сняг, но независимо от това бузите на много хора пред кулата на фирмения музей са зачервени. Днес е денят за презентация на колата и пилотите.

След 55г. Мерцедес отново изпраща собствена Сребърна стрела във Формула 1, а в единият от двата кокпита след тригодишна пауза се завръща най-добрият пилот в историята. Михаел Шумахер е у дома си.

Тясно, извито пространство на втория етаж, от бетонната стена виси плакат, който показва кола от Ф1 в бясна надпревара. Шлемът на мъжа за волана: червен. Цветът на седемкратния световен шампион.

Пилотът пристига почтително пръв. Лицето му е леко загоряло, без бръчки, въпреки неговите 41 години, говори тихо. Малко по-късно, точно навреме влиза Шефа – Дитер Цече, председател на СД на Даймлер АГ, работодател на 256000 човека по целия свят и на Миахаел Шумахер. „За пръв път сега заставаме един срещу друг, досега винаги сме имали индиректен контакт". Цече неотдавна е счупил рамото си на ски при сблъсък със сноубордистка. За момент шефът на концерна и съзтезателя се прегръщат.Със здравата си ръка Цече потупва Шумахер по гърба. „Ние тук изправяме нещо голямо на крака" – казва Цече и прозвучава като въпрос, но не е. Шумахер се усмихва и казва: „Ясно".



Stern: Г-н Цече, току шо казахте, че вашите намерения са за нещо голямо. Какво точно?

Цече: Вижте, до мен седи най-големият съзтезател във Ф1 за всички времена. А аз представлявам Мерцедес, най-успешният Ф1 отбор в историята. Имаме Нико Розберг, много талантлив млад немски пилот. Никога преди това в историята не се е случвало и двете Сребърни стрели да се управляват от немски пилоти. Ние сме като немски национален отбор във Ф1.



Stern: Отсъства само Себастиян Фетел – вицешампиона. Г-н Шумахер, не сте ли мислили, че Фетел със своите 22 години може да ви бъде син? Че ще кара край вас със своя Ред Бул?

МШ: Точно такова предизвикателство искам. През последните години имаше няколко картинг-съзтезания или Race of Champions, в които бях заедно с Фетел в един отбор и се съзтезавахме срещу хора като Дженсън Бътън. Никога не съм имал чувството, че не мога да го конкурирам. Нямам повод да мисля, че във Ф1 ще е нещо друго.



Stern: Не усещате ли някакво съмнение?

МШ: Това е точeн въпрос. И по-рано се съмнявах в себе си, и в най-добрите си години. И мисля, че това е част от моя успех – отново и отново да търся детайлите, в които мога да постигна подобрение. Тези мисли са част от мен.



Stern: Не ви ли е страх, че на пистата имате стари сметки за уреждане, например с жлъчния испанец Фернандо Алонсо, който сега е в бившия ви отбор Ферари?

МШ: След като споменахте точно това име – с него имам открита сметка. Нали той стана СШ през 2006, когато аз прекъснах, или не? Но ако трябва да съм сериозен: пилотите сме програмирани така, че искаме да победим този, който е пред нас. Все едно кой е той.



Stern: Част от вашата работа не е ли завръщане на гордостта на марката Мерцедес?

МШ: Нямам усещането, че Мерцедес са загубили своята гордост. Напоследък успехите им не са видими, защото те бяха само партньори на Макларън, а не във водеща позиция. Сега е нещо друго, Мерцедес са на първа линия. Г-н Цече, откога Мерцедес са във Ф1?

Цече: От 1994, от 16 години.

МШ: Това, разбира се, беше неравен път, с възходи и падения, както в икономиката. И сега тръгваме отново нагоре. Надавям се – най-нагоре. Ще търся начин да допринеса за това.

Цече: Разбира се, Михаел е нашата символична фигура – ние започваме, ние тръгваме по нашия път във Ф1, както при шосейните автомобили.



Stern: Г-н Цече, колко време има отбора до първата победа?

Цече: През тези 16г. преживяхме всичко. Понякога започвахме с големи надежди и те бяха разбивани, понякога не бяхме толкова уверени, а накрая се озовавахме на върха. През новия сезон тръгваме предпазливо, защото от опита си знаем, че не всичко веднага започва да функционира.



Stern: Вашият концерн се движи срещу тенденцията. Току-що БМВ и Тойота напуснаха Ф1. Какво обешавате вие като ангажимент?

Цече: Ако ставаше въпрос само за моторен спорт, ние бихме могли да намерим друго решение. Но за един автомобилен производител, който се стеми към най-доброто, Ф1 е идеална платформа. Това е още по-валидно днес, отколкото в миналото. Да погледнем къде се провеждат съзтезанията през този сезон – първо в бахрейн, след това Абу Даби, Сингапур, Китай, Малайзия – хората в тези страни са въодушевени от Ф1. Това е световна сцена. Между другото не мисля, че нашите конкуренти се оттеглиха, защото не е изгодно финансово, а защото нямаха този спортен успех, който им подхожда.



Stern: 2009г. беше за Даймлер икономически трудна година. Сега ударът с Михаел Шумахер. Беше ли необходима голяма настойчивост от ваша страна пред Надзорния съвет, за да ги склоните на това решение?

Цече: Разбира се. В много редки случаи подобни проекти имат безусловно одобрение от Надзорния съвет. Но в нито един пункт нямаше основание за несъгласие.



Stern: Колко давате за вашия отбор във Ф1?

Цече: Не много. 1.4% от нашия бюджет за изследване и развитие.



Stern: Който, доколкото знаем, е 4.4. млрд евро – т.е. говорим за 62 млн евро?

Цече: Няма да назова точно число. Както много други, и ние преминаваме през тежка икономически фаза, но през лятото, и още по-силно през есента на миналата година темата се завъртя: Ние сме елитна марка, с голям растеж и при започващия бум можем ли да бъдем със свой символичен щанд във Ф1. Нашият ангажимент е много по-икономичен, отколкото по-рано. Бюджетът ни в идващите 2 години ще се намали до по-малко от ¼ от този в предходните години. Да, дори можем да излезем на печалба.



Stern: И знаете това сега, преди сезона?

Цече: Както във всеки бизнес и тук имаме свой бизнесплан. Въз основа на приходите от двигателите през последния сезон можем да направим прецизна сметката с парите от нашите доставки на двигатели. Те заемат голяма част от нашия план. Но всичко това е една високорискова калкулация.



Stern: Но до вашите работници това достига така: Даймлер сигурно са полудяли. Купуват съзтезателен отбор, ангажират Шумахер за 7 млн?

Цече: Аз бих бил препазлив, когато се говори за „нашите работници". С колко от тях сте водили такъв разговор?



Stern: С много. Броят е голям.

Цече: Знаете ли, за презентацията предложихме 100 билета в интернет, които бяха продадени за 20 секунди. При закриването на сезона, на нашето мероприятие „ Star and Cars" идват между 50 и 70 хилади човека, 80% от тях са наши работници. Сигурен съм, че в края на този сезон ще ни трябва помещение колкото футболен сезон, толкова голям ще е наплива.



Stern: Седемте милиона на сезон верни ли са, г-н Шумахер?

МШ: (усмихва се) Това може да се прочете тук-там – че ще вземам по-малко от преди. Затова няма да потвърждавам никое число, но не парите са това, което ме накара да седна отново в съзтезателна кола.



Stern: Какво каза Бърни Екелстън за това? Подпомогна ли сделката?

МШ: Бърни отново видя доларовите знаци върху стъклата на очилата си. Дали е сътрудничил за това да подпиша с Мерцедес – не зная. Не съм имал контакти с него.



Stern: Вие се качвате в шампионската кола на Браун. Вашата претенция е ясна: искате да станете СШ?

МШ: Да, без съмнение. Това е голямото, за което говорихме преди малко. Ето защо имаме взаимен ангажимент за три години. Когато помислим какво постигна Рос Браун през миналата година със своя тим, при ограничените възможности и какво означава това в комбинация с Мерцедес – не може да говорим за нещо друго.



Stern: Г-н Цече, Михаел иска да докаже на света, че все още може. Нико Розберг трябва да докаже, че въобще може. Не е ли поставен под много голямо напрежение талантът във вашия тим?

Цече: Знам, че когато Нико чу за идеята с Михаел Шумахер каза: Това би било съзвездие – мечта! Сега той ще се сравнява с Михаел, но той ше е доволен от това сравнение. В един отбор винаги е добре, когато и двамата пилоти имат воля за победа.



Stern: Розберг е млад, а вас г-н Шумахер ви виждаме в картинката като сребърен гръб на Сребърните стрели. Защо идвате сега в Мерцедес? Не казахте ли вече всичко след 11-те си години като пилот на Ферари и 3 години као съветник?

МШ: Дълго време имаше опция за трета кола. Фернандо Алонсо беше отрано сигурен за нас...

Stern: ... за нас, казвате?

МШ: .... разбира се, бях там когато се взе решение, все още съветник във Ферари. Във втората кола беше ясно, че ще седна Фелипе Маса, с когото ме свързва специална връзка. Някога ние бяхме перфектна комбинация и през 2006г. исках да оставя колата си на някой, който я заслужава. От друга страна комбинацията Рос – Мерцедес е особена. Поражда спомени. С Рос работихме заедно за спечелването на всяка от 7-те титли. И Мерцедес, където много отдавна бях пилот при спортните коли, направиха възможно преминаването ми във Ф1.



Stern: През 1991 започнахте в Джордън. Как ви помогна Мерцедес? С пари?

МШ: Тогава имах изключително скъп договор, аз не бях в състояние да дам тези пари. Спонсорите дадоха, наистина, но Мерцедес приеха гаранция и това беше предпоставката въобще да мога да говоря с Джордън. Затова ще съм им винаги балгодарен.



Stern: Рос Браун, новият шеф на Мерцедес е отворил вратите пред вас през миналата есен?

МШ: В Абу Даби, след последното съзтезание той разговаея с мен и каза: Как смяташ, ще бъда ли толкова добър, както по-рано? Той не виждаше никакви въпросителни. Ако си мотивиран, каза Рос, направи го! Ти си достатъчно бърз. Първоначално не го приех сериозно. Две седмици след това се обади отново. Помолих го за един ден за размисъл и да се посъветвам с моето семейство какво трябва да направя.



Stern: Но чувството е било ясно: Направи го!

МШ: Чувството беше вече налице, но не трябваше да е емоционално решение, исках да е обмислено.



Stern: И какво ви доведе отново във Ф1? Скуката?

МШ: Определено не съм бил отегчен. През тези три години имах много удоволствия в моторните съзтезания, или в картинга, получих лиценз за скокове с парашут и преживях много неща със семейството си. Но когато през миналото лято седнах отново в колата след злополуката с Маса, аз разбрах, че много бързо съм се върнал там, където винаги съм принадлежал. Беше като пробуждане. И когато Рос и Мерцедес се срещнаха с мен, аз бях просто запален.



Stern: А вие, г-н Цече, обадихте ли му се: Шуми, ние те искаме?

Цече: Не, но веднага след първия контакт се запитах дали си представям всичко това с Михаел. Чудесно, казах си аз, това би било просто чудесно! От тогава бях наблюдател. Думата имаше спортното ръководство – Браун и Норберт Хауг. Те двамата определят посоката на развитие, ние от СД сме извън това.



Stern: Първото завръщане през 2009г. не успя заради спукания прешлен.

МШ: Това беше трудно. Може да си представите – подготвен си, в мислите си се виждаш вече в колата и тогава научаваш, че това няма да стане. Беше много неприятно.



Stern: Сега напълно ли сте излекуван?

МШ: Да. Това беше напълно потвърдено при тестовете. И смятам, че и в съзтезанията ще е така.



Stern: Какво каза вашата съпруга за завръщането ви?

МШ: Корина много ми помогна. Остана на разстояние и наблюдаваше всичко това отстрани. Тя изброи съвсем ясно всички за и против. Накрая тя ми даде чувството, че мога сам да решавам.



Stern: Старият прочут лист, който дава на мъжа усещането, че е свободен сам да вземе решение.

МШ: (усмихва се) На което всички се покоряваме. Не, при нас нещата са хармонични. Накрая и двамата заставаме зад решението.



Stern: Не се ли опита съпругата ви да ви задържи с това, че ще виждате рядко семейството си?

МШ: Не беше нужно, аз знаех, че това е цената на моето завръщане. Но за разлика от преди, сега има много малко тестове, а и аз казах на Рос: Мога да си представя, че ще карам за Мерцедес, но най-важният аспект е броят на ПР-дните да е възможно най-малък. Не ме мъкнете от точка в точка Б, това не съм го договорил в къщи. Така че сега говорим само за 19 съзтезателни уикенда – това е напълно съвместимо с личния ми живот.



Stern: Г-н Цече, Мерцедес е разглезена от успеха марка. Какво ще стане, ако Ред Бул, Ферари и Макларън са преди вас? Има такъв риск.

Цече: Естествено. Успехът в спорта не се програмира. Но ние имаме вероятно най-добрият водещ отбор във Ф1, имаме най-добрия пилот и един от най-големите таланти, имаме най-добрите двигатели, които се доказаха в последните години при други коли. Така че имаме всички съставки на една отлична рецепта. Сега остана да я сготвим прилично.



Stern: През следващия сезон вече не е разрешено дозареждането с гориво. Означава ли това, че вече няма място за игра с финните тактики в бокса?

МШ: Всички отбори преди съзтезанията трябва да обмислят колко бърза трябва да е колата им, за да пести бензин. Също така е сигурно, че не винаги колите ще бъдат пълни догоре. Това означава голямо тегло и бавни обиколки. Мисля, че ще се наложи да пресмятаме количеството гориво на границата, за да имаме предимство в теглото спрямо конкуренцията. Но и останалите ще правят точно това, предвиждам много напрегнати съзтезания.



Stern: Дали новата Сребърна стрела ще ви е скроена по мярка?

МШ: Винаги става така, че пилота трябва да се приспособи към колата. Инженерите се стремят да направят колата възможно най-бърза. Знам, че винаги се е говорило публично, и в пресата, че Ферари е била правена като за мен. Но това не е вярно. Колата се произвеждаше за мен и за моя съотборник и след това трябваше да се справим с нея. Когато пилотът завърти първите обиколки, нещата се коригират, това вече е въпрос на персонални настройки на шасито. Винаги се търси начин компромисите да са възможно най-малки.



Stern: Да предположим, хер Цече, че годподинът до вас има успех. Ще доведе ли придобитият имидж директно до измеримо повишение на продажбите?

Цече: Нужни са перфектни продукти, но в Премиумсегмента имиджът на пазара е всичко. Исторически погледнато, имаме най-добрия потенциал в индустрията. Смятам, че този потнециал не винаги е напълно оползотворяван. Но сега ни се дава шанс той да се разгърне напълно. Както в старат поговорка: Win to Sunday, Sell to Monday… Казано е кратко, но е напълно вярно.



Stern: Новината, че Мерцедес ще атакува, не е ли оповестена при вас? В кухнята на Даймлер се говори, че старият, добре познат дух се е позагубил през последните години, БМВ и Ауди също правят добри коли. Много хора се питат: на какво залага Мерцедес?

Цече: Мерцедес залага на претенциите за лидерство, но също така и на стабилността и суверенитета. Ако говорим за лидерство, касае се до три неща. Перфектност, към която винаги сме се стремили, привлекателност, която е силата ни в дизайна, след това на технически иновации и на силата ни в моторния спорт. И третото е отговорност към обществото и към околната среда. Ние трябва да стигнем до върха и да открием колата за втори път.



Stern: Как ще стане това?

Цече: Когато нашите коли станат световни шампиони в екологията.



Stern: За моторния спорт е известно, че пуши и смърди. Как ще го постигнете?

Цече: Според някои през миналата година ние бяхме успешни в моторния спорт именно защото нашият двигател е колкото надежден, толкова и икономичен. Това качество искаме да постигнем и при серийните двигатели. Но истинският мост е когато търсим начин да сме най-добрите при зададените спецификации. В моторния спорт – да сме най-бързи, а при серийните коли – най-красиви, най-сигурни и най-комфортни.



Stern: Г-н Шумахер, вие напуснахте Ф1, защото се чувствахте прегорял. Сега колелото се завърта отново.

МШ: Но дотогава издържах 16 години. Сега имах три години почивка, в която отново намерих удоволствието от нещата, което бях загубил. Но не мога да си представя, че ще го правя още 16г.



Stern: Мохамед Али и Ники Лауда бяха щастливи след своето завръщане, но Марк Шпиц и Бьорн Борг – не. Гледахте ли Ланс Армстронг миналото лято на Тур дьо Франс?

МШ: Да, гледах го. Завръщането на Ланс намирам за необикновено. Точно в този спорт, в който всичко зависи от собствените сили. Затова му свалям шапка.



Stern: Ланс Армстронг не е ли ваш брат по дух?

МШ: Не.



Stern: Той не спечели Тур дьо Франс?

МШ: Въпрос на гледна точка. Вярно е, че той не успя да победи, но въпреки това спечели. За себе си. Това се е случвало и с мен понякога. Понякога съм бил изключително доволен от някое второ място, защото съм го постигнал по труден начин, отколкото от някоя победа.

Цече: Но Михаел ще се съгласи, че ние ще се стремим към победа с всички сили.

МШ: Но човек не винаги трябва да печели, за да е победил.













ПС: специални благодарности на copland :)/>

1

#2 Потребителят е офлайн   RG® Икона

  • McLaren fan
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Комисари
  • Мнения: 33778
  • Регистриран: 03-Mar 05
  • Пол:Male
  • Интереси:Formula1; WRC; autodesign
  • Отбор:McLaren

Posted 19 May 2010 - 12:47

ИНТЕРВЮ 3
------------


Преглед на мнениетоFirst lady написа на 15 February 2010 - 14:44:

Шумахер: Сигурен съм, че колата ще ми позволи да се боря за титлата





Въпрос: Давате ли си сметка, че във Ф1 или ви обожават, или ви ненавиждат?
МШ: Предполагам, че ако вие се съзтезавате в шампионата толкова дълго, колкото и аз, задължително ще имате както поклонници, така и хора, на които не сте интересен. Но за да имам възможност да се съзтезавам толкова дълго, понякога ми се налагаше да ограничвам кръга на тези, с които общувам. Възможно е това да стане и този път.
Въпрос: В последно време създавате впечатление, че сега вече не ви е все едно какво говорят за вас хората?
МШ: Да видим как ще се развият събитията в хода на сезона. За мен това беше много неочаквано решение, така че на всички, в т.ч. и на мен ни предстои отново да свикнем с това, че отново ще бъда на старта.?

Въпрос: Когато за пръв път седнахте във колата, казахте, че се чувствате като момченце, което е получило нова играчка. Все още ли ви харесва тази играчка?
МШ: Разбира се. Когато излизам на пистата с тази кола, аз отново изпитвам доброто старо познато чувство. Това с нищо не може да се сравни. На мен много ми харесват тези усещания, и винаги са ми харесвали. Просто в края на 2006г. моите батерии съвсем се разредиха, аз си тръгнах от спорта и не смятах да се връщам. Но сега батериите са заредени отново.
Въпрос: Да се проведе двучасово съзтезание е едно, но съвсем друго е да се караш цял ден по 100 обиколки тестове. Вие действително ли се справяте с тези натоварвания?

МШ: Аз се чувствам прекрасно, нямам никакви проблеми – изпитвам само и единствено удоволствие.
Въпрос: Вашият лекар Йоханес Пайл беше във Валенсия, но не дойде в Херес. Имате ли увереност в това, че напълно сте възстановили формата си?
МШ: Той беше във Валенсия, за да проведе ред изследвания. Той и преди е идвал твърде често с мен. Лекарят искаше да се убеди, че аз съм готов за сезона. И тъй като, аз действително съм готов, решехме че не е нужно да идва на Херес.
Въпрос: Как се развиват вашите отношения с Нико Розберг? Рос Браун се надява, че ще му помогнете да стане по-зрял професионалист, че ще му споделите своя секрет на победител. Така ли ще е наистина?

МШ: Откъде да знам? Не мога да предсказвам бъдещето. Но предполагам, че всичко ще бъде добре. Засега отношенията ни са конструктивни и не мисля, че нещо ще се промени. На мен веднага ми хареса, че можем да говорим на родния си език и сега дори сме си съседи, тъй като на Херес нашите моторхоуми са един до друг.
Въпрос: По-рано вие много щателно градяхте кариерата и имиджа си, но сега сте по-авантюристичен. Как ще се развие сезона?
МШ: Ще се повторя – не умея да предсказвам бъдещето. Вярвам в нашия отбор и имам достатъчно вяра в това, че ние можем да приемем предизвикателството. Аз обичам съзтезанията и искам да изляза по-скоро на старта.
Въпрос: Вие винаги сте оценявали качествата на колите много точно. Какви впечатления остави у вас MGP W01?

МШ: Абсолютно съм сигурен, че колата ще ми позволи да се боря за победа в шампионата. Засега трудно мога да дам по-точна прогноза, още повече че нямам информация за миналогодишната кола.
Въпрос: До ГП на Бахрейн, с която се открива шампионата, остава по-малко от месец. Какъв е графика на подготовката ви?

МШ: Ние ще се занимаваме с отстраняване на „детските болести”, ще се постараем да доведем колата до оптимални параметри и да се сдобием с максимална надежност и ще започнем работа над тънките настройки. Ще видим как ще премине бахрейнското съзтезание.

Оригиналът е тук:
http://www.formula1....10/2/10438.html


Този превод е според руския текст


ИНТЕРВЮ 4
-------------


Преглед на мнениетоFirst lady написа на 06 May 2010 - 14:45:

Михаел Шумахер: Има области, в които съм начинаещ

06.05.2010, Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ)


FAZ: На 01.05. в Керпен карахте карт. Тренирахте за Ф1 ли?

МШ: Не. Картiнгът за мен е като завръщане към корените. Искам да се забавлявам, да се срещам с приятели, същевременно за мен е важно да преживея едно чисто спортно съзтезание. Толкова близо до асфалта не можеш да си в нито един друг моторен спорт. Харесва ми да разчитам само на себе си, харесват ми двубоите, които са по-често и по-остри, отколкото във Ф1. Картингът ми помогна по време на тригодишното ми отсъствие да остана във форма. Затова не съм напълно ръждясал. Така че това е забавление, комбинирано с учебни ефекти.



FAZ: Какво научихте тогава от необичайната за вас ситуация във Ф1 да сте победен 4 пъти последователно от своя съотборник?

МШ: Това, че Ф1 се е променила много по време на моето отсъствие. Може да се види при гумите, но и на много други места.



FAZ: Така че сега вие не сте очаквания от публиката учител, а по-скоро нещо като ученик?

МШ: Може да се изтълкува така в момента, да се опише по този начин. Защото има определени области, в които съм в началото, в които трябва да се донауча, защото нямам необходимия опит от изминалите три години.



FAZ: Какво ви липсва?

МШ: В гумите. Що се касае до основния въпрос – до моята способност да анализирам поведението на колата нямам нужда от наваксване. Още през зимните тестове много рано разбрах какви са нашите основни проблеми. Тук не ми е необходимо да се уча. Но за по-тесните предни гуми, за гумите за суха писта и за дъжд не знаех въобще нищо. Всеки пилот трябва да се научи как се държат при промяна на условията. В това колегите ми имат значително предимство.



FAZ: Какво конкретно?

МШ: В петъчните тренировки аз не мога да предвидя как ще се държат гумите в съзтезанието. По-рано го усещах от самосебе си, можех предварително да планирам какви настройки трябва да търся.



FAZ: Но нали тествахте гумите на зимните тестове?

МШ: През зимата условията са други, други температури, не може да се сравнява. Занимавахме се и с други проблеми. Затова при първия съзтезателен уикенд се започва почти от нулата и се следи как ще потръгне. Защото пистите са различни, сцеплението на асфалта е различно, изисква от гумите повече или по-малко и различни смеси. В този процес трябва винаги отново и отново да се питам: Взех ли правилно решение, мога ли данаправя нещо по-добре? Как мога и трябва ли да си променя стила? Стилът може да се променя. Анализирам всичко много интензивно и виждам възможности, в които мога да съм по-добър.



FAZ: Какво ви прави толкова сигурен?

МШ: Моят прогрес.

FAZ: Но след 6-то място в Бахрейн, след 10-то в Австралия и отпадането в Малайзия, в Китай бяхте 10-ти?

МШ: Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим една по-различна картина. В Австралия бях изхвърлен от пистата, в Малайзия не можах да завърша заради технически проблем. На свободните тренировки в Малайзия бях по-бърз от Нико, а също и в Q1 и Q2 на квалификацията – с около секунда. В Q3 нямаш необхдодимото налягане в гумите и моят подход не беше най-правилния. Не успях да достигна потенциала на гумите. Представянето в Китай броя отделно.



FAZ: И защо Китай да е изключение?

МШ: Без съмнение, можех да се справя по-добре. Но ние имахме проблем, който не трябва да се стоварва на моята глава. Във всеки случай не съм забравил как се кара от едното съзтезание до другото.



FAZ: Шасито не беше в ред?

МШ: Във всяко в първите три съзтезания с шасито се случваше по нещо. Би било добре, ако можехме през този презокенски тур да го ремонтираме. Но извън завода е невъзможно да се направи по най-добрия начин. Това определено допринесе за проблемите ми в Китай. Иначе нямаше да го сменяме.



FAZ: Тъй като нямате в ново, в Испания ще използвате шасито от тестовете. Това не е ли неблагоприятно?

МШ: Надявам се, че не. То има най-много км зад себе си. При тестовете също бе повредено, но успехме да го ремонтираме по-успешно. Затова по-добре да използвам него.



FAZ: Не сте ли поне малко несигурен?

МШ: Не. Аз знам къде бях по-рано. Виждам вярната тенденция, значителен напредък. Достатъчно познавам себе си, за да знам, че ще стигна там, където искам.



FAZ: Успехите на Нико Розберг, който е втори в класирането, не ви ли поставят под напрежение?

МШ: Нико върши супер работа. Той постига постоянни, перфектни резултати. Но това не ме обременява. Напротив! Той дава на отбора сигурност и стабилност. Аз нямам усещането, че съм под натиск от страна на отбора. Само под натиска, който понякога сам си създавам. Няма нужда някой да ме мотивира.



FAZ: Авторът на статия в хамбурския вестник Die Zeit пише, че вашият успех в миналото му се струвал зловещ. Сега ви намира симпатичен. Променихте ли се?

МШ: Мисля, че сега хората виждат, че тази екстремална упоритост, която имах в миналото е сменена с лекота, с разпуснатост, която по-рано си позволявах да показвам само понякога. До моето напускане през 2006г. носех със себе си всички негативи във Ф1. Аз ги преживявах вътрешно в себе си и те ме съсипваха. Това беше причината аз просто да загубя желание.



FAZ: Говорите за критиките в медиите?

МШ: Не само. За всичко, което е прикачено към Ф1, всички странични неща, които се влачат след нея. До определен момент можех да ги държа на разстояние. Във всеки случай това не се отразяваше на моите резултати. Това усещане сега е далеч от мен, през трите години не ме интересуваше. Успях напълно да се отпусна. Естествено, това, което е написано или казано, го научавам. Но то не ме обременява, защото пилотирането и работата ми с отбора ми доставят толкова удоволствие. Аз не гледам на завръщането си като продължение на своята кариера. За мен това е нещо ново, ново предизвикателство.



FAZ: От къде идва това отпускане?

МШ: От моя опит. Ставам по-отпуснат, разбирам как функционират нещата, как се появяват заглавията в медиите. Сабине Кем ми е изключително полезна. Упоритостта не ме е напуснала, абсолютната воля за победа е все още в мен, но много неща вече разбирам по-добре.



FAZ: Може ли да има успех без упоритост?

МШ: Аз не съм загубил фокус или своята целеустременост. Аз подхождам съвсем сериозно, работя съвсем упорито над себе си. Това не се е променило. И, естествено, изисквам подобрения, това е много ясно.



FAZ: В Барселона ще получите обновена кола?

МШ: И това е така, защото ако не се бях обаждал за това-онова, нямаше да има нова кола, нова Б-версия. Тя е еволюционна. С наученото досега със сигурност можем да променим колата. Но всеки отбор върви по този път.



FAZ: Най-сложната промяна е удължаването на междуосието. Предните колела са преместени по-напред. До какво води това?

МШ: Това ще ни позволи да имаме повече варианти за разпределение на теглото. По-рано не беше така. Допълнително затруднение за мен беше това, че аз съм с няколко кг по-тежък от Нико. За разлика от конкуренцията, ние не можехме да използваме всички възможности за настройки.



FAZ: Като че ли очаквате след подобренията скок напред?

МШ: Има много потенциал. В Барселона ще видим една стъпка. Тя трябва да продължи по-нататък.



FAZ: Изоставането ви от най-бързите е с 0.7 сек. на обиколка. Такива големи разлики трудно се наваксват за един сезон.

МШ: Но ние работим. През 1997г, през 1998г, във Ферари изоставахме още повече от Макларън. Въпреки това накрая се борихме за световната титла.



FAZ: Мерцедес не са най-големия отбор. Няма бюджета на Ферари, нито толкова служители...

МШ: ... и въпреки това има необходимите средства и възможности. Нуждаем се от време, за да се изчистят процесите. Ние стартирахме през януари, към средата на сезона вече ще е налице това, което искаме. Това изглежда много добре за нас.



FAZ: Защо сте толкова сигурен?

МШ: Защото партьорството с Мерцедес се развива супер. Това, което получваме от тях е огромна подкрепа. Да се изгради за толкова кратко време такава ефективна структура показва какво е възможно в бъдеще.



FAZ: Използването на електрониката в последните години бе орязано. Как ще се отрази на вашата работа?

МШ: Просто има по-малки възможности за настройки. В края на моята работа във Ферари можехме да направим различни настройки за всеки завой. Сега – само за обиколка.



FAZ: И се чувствате ограничен?

МШ: Възможно е, в сравение с другите, да съм по-ограничен. Но когато наблюдвам как работи Нико, не смятам, че завръщането към свободна работа с електрониката би могло да даде голяма разлика. Нико работи на много високо ниво.



FAZ: Той по-добър ли е от някогашните ви колеги?

МШ: Това исках да кажа в отговора на предишния въпрос.



FAZ: Вие сте с 10 до 20 години по-възрастен от повечето пилоти. Чувствате ли разликата във възрастта?

МШ: Това е куриозно. Има ситуации, в които си мисля: ами да, те са все още малки деца. Но като цяло всички пилоти днес са много умни. Не чувствам разлика във възрастта. Като дете смятах 40-годишните за стари чанти. Но с годините промених своите виждания. Чувствам се сякаш се намирам в средата на 20-те си години.



FAZ: Въпреки това добро чувство, бързината на реакция на 40 год. не е толкова добра, както на 20?

МШ: Възможно е. Но досега не съм стигал лимита. Дори и да съм ограничен заради възрастта си, аз не го чувствам. Границата на колата все още е далеч под моите възможности. Сега времената на обиколка са далеч от това, което беше през 2006г. Липсва остротата.



FAZ: Днес най-добрите пилоти не се открояват значително от по-малко талантливите си колеги?

МШ: По-рано беше възможна 1-1.5 сек. разлика между съотборниците. Днес не е така. Ние сме ограничени, когато искаме да достигнем целия си потенциал.



FAZ: Ако освен удоволствието дойде и успеха, ще продължите ли 3 годишния си договор?

МШ: Твърде рано е да мисля за това. Но екипът е оставил възможността отворена. И аз засега я оставям отворена.



FAZ: Да не ви изнесат в един далечен ден от пистата?

МШ: Не, не смятам. Аз съм все още достатъчно млад. Но това не е завинаги. Предполагм, че ше разбера когато вече не става. И преди да се озова в тази ситуация.



http://www.faz.net/s...n~Scontent.html

1

#3 Потребителят е офлайн   RG® Икона

  • McLaren fan
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Комисари
  • Мнения: 33778
  • Регистриран: 03-Mar 05
  • Пол:Male
  • Интереси:Formula1; WRC; autodesign
  • Отбор:McLaren

Posted 19 May 2010 - 13:36

ИНТЕРВЮ 5
-------------


Преглед на мнениетоFirst lady написа на 11 May 2010 - 09:32:



Михаел Шумахер: Не изпитвам истинска радост

(09.05.2010, Motorsport-Total.com)


МСТ: Михаел, ти трябваше да спреш колата си и не я докара до Парк Ферме. Защо?

МШ: Останах без бензин. Значи момчетата добре са направили сметката. Една добра съзтезателна кола се разпада едва след пресичането на финала. За щастие не стана така. Факт е, че горивото ми стигна и това е най-важното.



МСТ: Още в събота каза, че в неделя ще се наложи да поглеждаш често в огледалата. И беше прав, защото Дженсън дълго те преследва?

МШ: Да. Но аз самият вече много пъти бях в ситуация да карам след някого. Затова знаех какво може и какво не може. По тази причина можех да контролирам добре двубоя.



МСТ: В Шанхай ти се наложи да се сражаваш с притъпено оръжие, но днес беше добре. Преди всичко успя по време на пит-стопа да изпревариш Бътън.

МШ: Това е вярно, за което искам на първо място да благодаря на своя екип. Момчетата работиха прекрасно. Същевременно искам да отбележа, че Дженсън имаше проблем, благодарение на който аз се озовах в позиция да го изпреваря на правата. След това той беше близо до мен, но аз не му дадох достаръчно възможности да пробва изпревварване – както всички очакват от мен.



МСТ: В Барселона направи най-доброто си класиране след завръщането си. Притеснен ли си от това, че Ред Бул са толкова бързи?

МШ: От това не съм притеснен. От самото начало на сезона беше ясно, че те ще са силни. Бях изненадан, че в Китай не показаха много. Но Барселона е точно писта, на която всичко зависи от аеродинамичната ефективност. От тази гледна точка ние имаме какво да наваксваме, но това ни е известно. Но искам да кажа съвсем ясно: нашите момчета работиха добре. С колата направихме стъпка напред. Ако не беше така, нещата щяха да са още по-зле. Това трябва също да се знае.



МСТ: Радваш ли се на четвъртото място?

МШ: Не толкова. Защото днес можехме само да се отбраняваме и да се надяваме на отпадания и проблеми от другите, за да псотигнем прогрес. Така и стана. Беше много интересно колко обиколки ще е зад мен Бътън и колко мога да го задържа. Към края дори успях да се откъсна малко. Така че, истинска радост няма, защото разликата и изоставането ни от другите в момента са големи. При това изоставаме най-много, когато сме пълни догоре.



МСТ: По програма следва Монако. Това може да рабърка картите в полза на Мерцедес. Имате ли намерение отново да се върнете към късото междуосие?

МШ: Има такава възможност. Но ще видим, когато отидем в Монако.



МСТ: Какво очакваш от Монако? Какви са шансовете?

МШ: Надявам се, че ще бъдем по-добри, отколкото в Барселона. Ако тук Ред Бул бяха изключително бързи, това не означава, че няма да са силни в Монте Карло. Може да стане така. На както се казва: Надеждата умира последна.

1

#4 Потребителят е офлайн   First lady Икона

  • Time wounds all heels.
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на блога
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 24795
  • Регистриран: 18-Apr 07
  • Пол:Female
  • Отбор:Без отбор

Posted 18 September 2010 - 16:10

МИХАЕЛ ШУМАХЕР – ПОСЛЕДНИЯТ СЪЗТЕЗАТЕЛ
Интервю пред немското издание на GQ



GQ: Защо всъщност сме тук? За какво ви е отново този цирк Ф1 и цялата суматоха наоколо? Нямаше ли да е прекрасно сега да сте със семейството си на закуска на брега на красивото Женевско езеро?

МШ: Мога ли да ви кажа нещо? Защото за мен в основата на всичко е забавлението. Радостта от надпреварата. Да приема предизвикателството, да преборя собствените си слабости. Правя всичко това, защото ми харесва, защото го искам.

GQ: Предполагахте ли, че завръщането може да е толкова трудно?

МШ: Със сигурност. На мен ми беше донякъде ясно, че няма да стане просто да се върна и веднага да занижат старите успехи. Знам, че нашите успехи зависят много от колата. И че мога да влияя само на това, което е в моите ръце, което зависи от мен. Няма да стане за една нощ, някои неща изискват време.

GQ: Казват, че имате особена връзка с двигателя, както ездач с коня си. Може би просто не можете да сте без колата си?

МШ: Може да се каже така. Много време мина, докато тази връзка стане перфектна. Но моята силна страна винаги е била така да работя върху колата, че да се създаде такава перфектна взаимовръзка.

GQ: Представете си, че ей там на стола седи Миахел Шумахер от 2006г., някогашният супергерой, който тъкмо се е отказал от активния спорт. Какво бихте посъветвали Михаел Шумахер от 2010г., който току що е изпреварен за пръв път в кариерата си от собственият си съотборник?

МШ: За мен не е голяма изненада. Колата, която карам през тази година е проектирана когато все още не бях там. На моят сътборник му е малко по-лесно, отколкото на мен да се справи с нея, но той не е бил три години извън Ф1. Това е правилно решение да се опитва да направи живота ми труден по един или друг начин. Имам достатъчно опит, за да преодолея това. В най-добрият случай моят съвет би бил да го направи отново по същият начин. Не съм се разстроил. Целта – да спечеля световно първенство - е още в далечината.

GQ: Да стиснеш зъби и да продължиш спокойно напред, когато всичко изглежда безнадежно – това ли е типично немското във вас?

МШ: Не само. Бих казал – взискателността и дисциплината, с която сме известни ние, германците.

GQ: Съшо като вас, ФРГ беше един непоколебим, прилежен световен шампион. Сега и двамата сте в трудна ситуация, с която трябва да се преборите. Какво може да научи страната от вас?

МШ: Това не е някакво особено ново прозрение: успехът се заплаща. Ако искам да постигна нещо трябва да съм силен, да рискувам себе си и да проявя дисциплинираност. Нищо не се получава даром.

GQ: Какво бихте казали – трябва ли германците отново да заработят повече?

МШ: Това не мога да преценя. Аз съм много рядко в страната, за да преценя общото състояние. Но това е принципно и не важи само за Германия – който иска да постигне нещо трябва да работи за това, при това в дългосрочен план.

GQ: Любимият немски спорт е злорадството. Напоследък запознахте ли се с него?

МШ: Има го със сигурност. Когато имаш успех, около теб се образува най-вече група от завистливци. Но за да бъдем честни – количеството от хубави и насърчителни имейли на феновете, които стоят зад мен, които приемат, вместо да се въодушевяват от грешките, е много голямо.

GQ: Какво говори за вашият характер това, че залагате делото на живота си, като прибавяте към него една нова, рискована страница?

МШ: Не смятам, че съм го заложил. Имаше една стара страница, а сега започнах нова, на нейният успех съм заложил. Това са различни страници. Трябва да ме извинете, ако не спечеля веднага.

GQ: Вие се упражнявате точно за това?

МШ: В основни линии съзтезанията не са се променили. Но има детайли – като нови гуми, друга аеродинамика. Всяка кола си има свой собствен характер. Трябва да постигна такова единство с колата, каквото имах в годините с Ферари. Но имаше много години и преди да стигна до това с Ферари. Сега трябва да стане по-бързо.

GQ: Бихте ли казали, че сега може да научите нещо и от Нико Розберг – вашият млад и напоследък по-бърз съотборник?

МШ: Това винаги го е имало – да мога да науча нещо от своите съотборници. Това ще го потвърди всеки съзтезател от висока класа. Нико е съставна част от развитието, разбира се, че неговият опит е важен. Ние се изграждаме взаимно. Така функционираме като съвкупен отбор на Мерцедес (забел. ФЛ: като те знам какъв си хищник... J )

GQ: Какво беше, когато бяхте Олимп на автомобилните съзтезания: бяхте склонен към арогатност или трябваше да внимавате?

МШ: Не. От значение е това, че имах добро възпитание и успях да намеря перфектна съпруга. Моята среда е здрава.

GQ: Какво е особеното във вашето възпитание?

МШ: Да съм земен. Това навярно звучи банално, но става въпрос да мислиш реалистично. Особено във Ф1 е важно да решиш дали искаш да живееш в този илюзорен свят или в истинския, при семейството си.

GQ: Имахме усещането, че сте някакъв Супергерой с криптонит в резервоара. Но Супермен, Спайдермен и Батман правеха и нещо човешко – пукнатина в тяхната идентичност. Сега, когато показвате слабост, за пръв път ли виждаме „човекът Шумахер”?

МШ: Всеки има право да направи живота си такъв, какъвто го иска. Външните обстоятелства, това как съм възприеман от общественността за мен не са определящи фактори. Но да, смятам, че моите фенове тъкмо могат да опознаят по-добре човека Шумахер.

GQ: Повлия ли ви това, че трябваше да ви възприемат като някакъв национален герой?

МШ: Това никога не е било роля, която лично аз съм възприемал за себе си. Никога не съм бил национален герой.

GQ: Как се чувствахте, когато не само германците, но и италианците се индетифицираха с вас?

МШ: Когато напуснах, все още чувствах симпатиите не само на италианците, но и на много хора, независимо от къде са. Ферари си остава винаги Ферари. Никой не е забравил това, което постигнах с Ферари. Беше прекрасно да го преживея.

GQ: Вложили сте много през живота си, за да постигнете спортните си цели. Има ли нещо, което е останало на пистата?

МШ: Не, до момента в който исках да напусна. Тогава нямах повече желание, липсваше ми мотивация, исках свобода. Тя ми липсваше много и тогава много и’ се наслаждавах. Съзтезанията се промениха много. По-рано тествахме постоянно. Днес сме в другата крайност .

GQ: Което вие не намирате за съвсем добре. Западна ли Ф1 до работа на половин работен ден?

МШ: Не става въпрос само за броя на дните, в които може да се кара. Ако не можем да тестваме отиваме на съзтезанията без опит, без познания. Трябва да приемем последствията от това.

GQ: Едва ли има друг вид спорт, който да е натоварен с чужди за него атрибути, като автомобилните съзтезания. Става въпрос за мачовизма, стила, еротиката. Защо всъщност?

МШ: Модата е открила много рано Ф1 като осветен подиум и моята марка Jet Set се вписва перфектно в това. Това е свързано, естествено с културата на средата, в коята сме: плейбои, целият лайфстайл. Кой на кого повече влияе днес е трудно да се определи.

GQ: Защо моторните спортове се смятат за изключително мъжки?

МШ: Предполагам, защото в него работят главно мъже. Макар че аз се учудвам на разпространеното схващане, че жената не може да има успехи . В жените има достатъчно качества, които са необходими за моторните спортове. Не вярвам в това, че стремежът към висока скорост и склонността да се поемат рискове са само за мъже.

GQ: Фолкорът на Ф1 обслужва една мачистка картина: обляният с шампанско победител, питгърлите наоколо. Как се отнасяте към еманципацията?

МШ: Има ли я все още тази Ф1, за която говорите? Това беше Ф1 от времето на Йохен Ринд, може би на Еди Ървайн, но моята не е такава. За това говорихме по-горе. Нито един сериозен съзтезател не може да се отклони.

GQ: Може ли да си представите Алис Шварцер във ВИП – ложата на съзтезание от Ф1?

МШ: Не, навярно. Но тва не се отнася до мен. Аз нямам проблем с еманципираните жени.

GQ: Сега нещо различно: вашето семейство критикувало ли е професията ви?

МШ: Всъщност в къщи едва си говорим за Ф1. Там не съм съзтезател. Но понякога я обсъждаме и то не винаги напълно позитивно. Но няма стресиращи разговори.

GQ: Заради екологичните движения моторният спорт не е от най-обичаните. Това засяга ли ви?

МШ: Критиките ли? Едва ли. Не очаквам всички да са във възторг от моя спорт.

GQ: Райнхард Меснер веднъж предположи, че екологията е приложима във Ф1, колкото спирачките във ски-скоковете. Това мислимо ли е или е идиотщина?

МШ: Разбира се, Ф1 трябва да се замисли каква е ситуацията в света, как се отнася към екологичното развитие на автомобилната индустрия. Най-вече, защото имахме работещ модел. Такива намерения има вече точно при моят партньор Мерцедес. За използване на хибридни технологии например.

GQ: Има ли някой, който ви влияе? В смисъл – върху модния вкус?

МШ: Никога не се оставям и винаги свободно решавам какво ми харесва и какво – не. Дори и да нося марката Jet Set, никога не съм бил някакъв изявен представител на Jet Set – движението. Мисля, че съм тяхна модерна версия. За мен ценности като семейството и стабилността играят много важна роля.

GQ: Какъв е всъщност този зъб, който виси на врата ви?

МШ: Това е зъб от лъв, който ми подари моята жена. Или беше крокодилски?

GQ: Лъвските или крокодилски зъби също могат да ви докарат проблеми с еколозите.

МШ: Не, напротив, аз много се грижа за околната среда. Ние обръщаме внимание на това животните да не се застрелват.

GQ: Стреляли ли сте по животно?

МШ: Никога през моя живот не съм вдигал пушка, за да стрелям по нещо живо. Но има едно изключение – когато бях на 10г. моят баща имаше въздушна пушка и стрелях по една птица – мога да ви успокоя, че не я засегнах. При това се чувствам много зле, че въобще съм опитвал.

GQ: Съпругата ви обича много животните. Колко животни имате в къщи?

МШ: Разбира се, коне, скоро ще станат около 40. Къмтях 5 кучета. Имаме кокошки и кози. И диви патици, които се нанесоха при нас и спят на прага ни.

GQ: И кога ще се завърнете окончателно в тази ферма?

МШ: Имам договор за три години, който бих желал да изпълня. Какво ще стане после – ще реша после. Както и преди целта ми е да спечеля титлата.

GQ: А вашата възраст? Тябва ли днес да тренирате повече, отколкото преди?

МШ: Да, трябва да тренирам реакциите си, да правя упражнения за баланс. Но дори по време на паузата забелязах, че моят талант е същият. Ф1 е нещо, за което трябва много да се тренира, но не е вярно, че на моята възраст стигам до лимита, при който не мога да се справя физически. Ще мина дълъг път още, докато стигна до ганиците на физическите си възможности.

GQ: В „Шпигел” преди време имаше снимка, на която вие стоите до едно дете. Детето сега е кандидатът за световната титла Себастиян Фетел. Как се чувствате като динозавър?

МШ: Добре е да се види, че тези години не са оставили твърде много следи. Но това означава и че трябва да внимавам за себе си.

GQ: Суетен ли сте?

МШ: Сигурно.

GQ: Колко крема има във вашата баня?

МШ: Ами един лосион за тяло и един крем за лице. Смятам, че повече не необходимо. Все пак живея много дисциплинирано заради спорта.

GQ: Моля ви, това завучи толкова скучно. Издайте някаква слабост.

МШ: Имам слабост към обувките.

GQ: Може ли да се каже, че сте като Имелда Маркос във Ф1?

МШ: Може би не засега.

GQ: Колко чифта притежавате?

МШ: Трудно е да се каже. Във всеки случай много повече от жена ми.

GQ: Каква музика слушате?

МШ: Поп, кънтри, всичко възможно. Познавате ли Паоло Нутини? Актуалната ми любима песен се нарича точно „Нови обувки”.

GQ: Имате ли нещо като остров, на който намирате спасение? Например – опера, рисуване?

МШ: Обичам да слушам класическа музика, но все още не съм стигнал до там да ходя на концерти.

GQ: Вашият съсед Ага Хан е е дин от големите колекционери на изкуство в света. Какво виси на вашата стена?

МШ: На мен ми харесва Андреас Гурски. Но не бих седнал да медитирам пред някоя картина. Ако искам да разпусна, правя нещо с моето семейство.

GQ: Какво най-много ви липсва от Германия?

МШ: Близостта до баща ми, до семейството и до приятелите.

GQ: Женева ли е вашият дом?

МШ: Да, абсолютно.

GQ: Научихте ли френски?

МШ: Mais oui!

http://www.gq-magazi.../09/08/4/22791/




3

#5 Потребителят е офлайн   Senna forever Икона

  • Най-Великият
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 22191
  • Регистриран: 18-Jun 05
  • Пол:Male
  • Интереси:http://vbox7.com/play:cbb45380
  • Отбор:McLaren

Posted 16 November 2010 - 19:03

Шумахер: Първите тестове ще покажат дали има на какво да се надяваме
:rolleyes:/>

Михаел Шумахер заяви, че първите тестове с новия болид на Мерцедес GP ще покажат дали в тима могат да се надяват на по-добро представяне през 2011 година. Изминалият сезон бе катастрофален за "Сребърните стрели", които не постигнаха нито една победа и останаха на четвърто място при конструкторите. Завръщането на седемкратния световен шампион във Формула 1 и талантът на съотборника му Нико Розберг не донесоха нужните успехи.

"Първите тестове на новия болид ще покажат дали има на какво да се надяваме през 2011 година. Още с първите обиколки мога да усетя накъде ще се развива колата и по какво трябва да работим преди началото на навия сезон", заяви Михаел. "Така се случи и тази година. Имах сериозни опасения около поведението на шасито и те се оказаха напълно верни. Надявам се да сме се поучили от грешките си и да можем да се състезаваме срещу съперниците ни с конкурентоспособна кола", завърши германецът.
0

#6 Потребителят е офлайн   First lady Икона

  • Time wounds all heels.
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на блога
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 24795
  • Регистриран: 18-Apr 07
  • Пол:Female
  • Отбор:Без отбор

Posted 30 July 2011 - 10:13

http://f1-ua.com/articles/77/


Цитат

Круг за кругом ты все тоньше подстраиваешь сам себя, пока не начнешь проходить его правильно. И в какой-то момент появляются плавность, слаженный ритм - трудно описать, но это чудесное ощущение. Ты сливаешься с машиной, и чтобы удержаться на пределе, уже не нужно с ней бороться. Когда такой момент наступает, я больше не вижу ничего, кроме идеальной траектории. Она - словно черная ленточка, протянутая передо мной. Я смотрю на точки, куда я должен вырулить. Точки, которые отмечают идеальную линию. Я знаю, где они, они у меня в голове, я их чувствую. И это знание того, что ты на самом пределе, - чертовски сильная штука

This post has been edited by First lady: 30 July 2011 - 10:17

1

#7 Потребителят е офлайн   Senna forever Икона

  • Най-Великият
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 22191
  • Регистриран: 18-Jun 05
  • Пол:Male
  • Интереси:http://vbox7.com/play:cbb45380
  • Отбор:McLaren

Posted 03 December 2011 - 13:08

Михаел Шумахер:
Ферари и Макларън ще направят тежък живота на Ред Бул
На Фетел препоръчвам Ферари, но и Мерцедес не е за изхвърляне, казва седемкратният световен шампион





Може ли Себастиан Фетел да стане рекордьор по световни титли? По-добър ли е Нико Розберг от него? Кой е най-добрият пилот на всички времена? Седемкратният световен шампион и осми в крайното класиране при пилотите за 2011 г. Михаел Шумахер (42 г.) взе отношение по всички тези въпроси, разкри кои са любимите му писти, какви цели ще гони Мерцедес догодина и за пореден път даде да се разбере, че не мисли за отказване.



Ралф Бах
„Шпорт Билд”

- Михаел, коя е най-хубавата писта във Формула 1?
- "Спа" и "Сузука"! И двете са прекрасни трасета, невероятно чувство е за пилотите да карат там. А когато всичко е наред, чувството е наистина прекрасно.
- Още колко време ще го има Михаел Шумахер във Формула 1?
- Като пилот при всички положения и през 2012 г. Но мога да предположа, че името ми е здраво свързано с Формула 1. Значи ще ме има винаги!
- Ще бъдат ли болидите на Мерцедес достатъчно бързи през 2012 г., за да печелите състезания?
- Всички се надяваме, за това работим. Но най-вероятно ще подобрим представянето си само дотолкова, че да имаме сили да се борим за място на подиума. Това би било голяма крачка напред на фона на сегашната ситуация. И кой знае, може би ще сме в състояние за някоя победа.
- По-добър пилот ли е Нико Розберг от вас?
- По въпроса всеки може да си мисли каквото иска. Мога да кажа, че Нико се справя доста добре и много уважавам работата му. Но въпреки това моето мнение е друго!
- Може ли Себастиан Фетел да счупи рекорда ви и да спечели 8 световни титли?
- Да, естествено, че може. Аз винаги съм живял под девиза, че рекордите са рекорди, за да се чупят! Защо с моите да е различно?
- Кой ще бъде най-големият конкурент на Фетел през 2012 г.?
- Най-хубаво би било да съм аз! Но ако говорим сериозно, към днешна дата трябва да кажем, че Ред Бул няма да са толкова доминиращи догодина. И Макларън, и Ферари ще направят живота им по-тежък. А в идеалния случай и ние ще играем роля в разпределянето на челните места.
- Ще се състезава ли Себастиан някой ден за Ферари?
- За съжаление не съм ясновидец! Мога само да му го препоръчам, защото, естествено, Ферари е очарователен отбор. Но не мога да не кажа, че легендарните Сребърни стрели (б.р. - Мерцедес) също не са за изхвърляне!
- Колко процента е от значение във Формула 1 добрият пилот?
- Това зависи и от пилота, и от отбора. Но по принцип най-добрите пилоти карат за най-добрите отбори. А това е така, защото Формула 1 е отборен спорт, а колите стават по-добри благодарение на усилията на всички в отбора. Пък и ролята на пилота не е само да кара.
- Ако всички пилоти карат еднакви коли, кой ще победи?
- Нямам представа. Мога да кажа само, че от значение ще бъдат формата в конкретния ден и тренировките, но само ако колата е толкова неутрална, че да не пасва на никой от пилотите. Това обаче е невъзможно за постигане. Освен това за победата не е достатъчно само да караш, поне ако искаш да спечелиш повече от една победа. Така че самите вие виждате, на този въпрос не е толкова лесно да се отговори.
- И последно. Кой е най-добрият пилот в историята на Формула 1?
- На този въпрос отговорът е толкова невъзможен, колкото на същия въпрос в други спортове. Времената са различни, а с това се различават предизвикателствата, както и способностите на спортистите. Подобни обобщения куцат силно, затова аз никога не съм ги правил!
2

#8 Потребителят е офлайн   Senna forever Икона

  • Най-Великият
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 22191
  • Регистриран: 18-Jun 05
  • Пол:Male
  • Интереси:http://vbox7.com/play:cbb45380
  • Отбор:McLaren

Posted 09 February 2012 - 21:20

Михаел Шумахер: Пак няма да се борим за титлата
7-кратният световен шампион Михаел Шумахер заяви, че не очаква тимът му Mercedes да създаде болид за новия сезон във Формула 1, с който той да се бори за нова титла.

На първите тестове за годината Шуми кара колата на Mercedes от 2011, новият болид ще е готов малко по-късно, а се очаква 2012 да е последният му сезон в световния шампионат.

Другите отбори, които не успяха с новите коли за първите тестове на "Херес" са опашкарите HRT и Marussia. Новият Mercedes трябва да дебютира на следващите изпитания в Барселона след две седмици.

"Не мисля, че има реален шанс да разполагаме с болид, с който да се борим за титлата, като се има предвид от къде тръгнахме през миналата година, чака ни още много работа - обясни Шумахер на "Херес".

"Уверен съм, че можем да го направим, но трябва да вървим стъпка по стъпка. работим по-дълго но новата ни кола, но ако това беше единствената тайна, всички щяха да бавят новите си болиди."

Михаел записа вчера най-добро време на "Херес" вчера и допълни, че е доволен от свършената работа.

"Програмата ни се развива правилно. Свършихме добра работа с новите гуми, те са много по-подходящи за пилотите - представят се по-постоянно и по качества са много по-близо до сликовете, които ние си представяме, че трябва да присъстват във Формула 1 - обясни легендарният германски пилот.

"Основната ни цел е да научим колкото се може повече за новите гуми, към това е насочена програмата ни."

И въпреки всичко, Михаел не е загубил надежда за рекордна осма титла.

"Абсолютно се надявам на шанс за титлата. Затова съм тук, да се боря за първото място. Дали ще можем да го направим или не, ще разберем този сезон или понататък."
http://sport.webcafe.bg/id_528466986
0

#9 Потребителят е офлайн   Senna forever Икона

  • Най-Великият
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 22191
  • Регистриран: 18-Jun 05
  • Пол:Male
  • Интереси:http://vbox7.com/play:cbb45380
  • Отбор:McLaren

Posted 18 April 2012 - 23:31

Шумахер: Подушвам победата

Михаел Шумахер се закани да спечели следващата победа за Мерцедес след успеха на съотборника си Нико Розберг в Китай. Седемкратният световен шампион имаше изгледи за много добро представяне в Шанхай, но грешка на механик в бокса го превърна в единствения отпаднал в гонката.
- Не съм ядосан на никого, съжалявам за едно от моите момчета. Бяхме много силни, а Нико беше перфектен от старта до финала – заяви Шуми. – Тази кола ми пасва много повече – може би сте забелязали, че сега карам както преди десет години. А в последните две години ръцете ми непрекъснато трябваше да правят нещо – това не беше моят начин на каране. Този път се разминах с подиума, но подуших, че победата е близо. Когато я взема, усещането ще бъде същото както при първите ми победи за Бенетон и Ферари. Може и да ми вярвате, но съм толкова концентриран в работата си, че изобщо не мисля докога имам договор.
0

#10 Потребителят е офлайн   First lady Икона

  • Time wounds all heels.
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • Преглед на блога
  • Преглед на галерията
  • Група: Маршали
  • Мнения: 24795
  • Регистриран: 18-Apr 07
  • Пол:Female
  • Отбор:Без отбор

Posted 23 October 2012 - 21:44

Михаел Шумахер: Аз също бих взел Хамилтън
интервю пред FAZ, 13.10.2012



В: Как се държите като обикновен участник в движението на пътя?

МШ: Обичам да карам бързо, но същевременно се сремя да спазвам правилата за движение и да следя за реакциите на другите около мен. Понякога, когато разберат, че до тях е Михаел Шумахер, на някои им се иска да си поиграят с мен.

В: Изпитвате ли радост, че скоро вече няма да ви се налага да карате само мерцедеси?

МШ: Но защо? По-скоро може да се каже, че няма нищо по-добро за каране. Мерцедес предлага отлични продукти в своето серийно производство и на мен те ми доставят много удоволствие.

В: И на пистата ли?

МШ: Бих желал да го формулирам така: радвам се, че се пенсионирам. Мисля, че предвид обстоятелствата, взех точното решение.

В: Напоследък се създаде впечатлението, че по-скоро бяхте принуден да се пенсионирате. Така ли е?

МШ: Не. Шефовете на Мерцедес неведнъж подчертаваха, че след завършване на сезона с удоволствие биха продължили сътрудничеството си с мен. При това не за една година, а за две и повече. Много мислих за това и стигнах до извода, че трудно бих издържал дори само още един сезон. Вътре в себе си несъзнателно от няколко месеца се подготвях за пенсия. Преди това решението да напусна Феррари взех сам, този път по-скоро се отзовах на решението на Мерцедес. И съвсем честно: след като има възможност да се привлече Луис Хамилтън в Мерцедес, тя трябва да се използва. Аз бих направил същото, той е правилния избор.

В: Казахте, че батериите ви отново са в червената зона. По какво се забелязва това?

МШ: По много дребни неща – пътуванията, раздялата със семейството, отсядането в хотел, в който не е задължително да бъда. Разбира се, това са много хубави хотели, ние сме привилегировани и се чувстваме комфортно, но все пак нищо не е по-хубаво от моя дом. За мен той означава свобода и бих желал скоро пак да и се наслаждавам. Напоследък имаше моменти, когато трябваше да пестя енергията си, в които трябваше да се преборя много силно със себе си и със ситуацията, за да имам на пистата необходимата сила. Не ме разбирайте погрешно – аз все още съвсем точно зная какво е нужно, за да съм в състояние да давам 100 % от себе си. Но в последните месеци имаше моменти, когато не ми се занимаваше с Формула 1 и нямах желание да се подготвям за следващото състезание.

В: Но въпреки това кривата на резултатите върви нагоре. През тази година за пръв път победихте във вътрешноотборния дуел в квалификациите партньора си Нико Розберг. Не е ли жалко, че не можете да продължите нататък?

МШ: Напротив, би било жалко, ако имах чувството, че съм принуден да си тръгна. Хубаво е, когато хората около мен съжаляват, че си тръгвам. Прекрасно е, че напускайки Формула 1 болшинството от хората, а и аз самият, смятат, че все още мога да бъда на световно ниво. При това със сигурност Нико не е некадърник, той е един от най-силните ми съотборници. Мога да си тръгна с високо изправена глава.

В: Вие сте спечелили 91 пъти във Ф1. Какво би означавала 92-а победа?

МШ: За отбора е важно, че през тази година въобще спечели, че Нико успя в Шанхай. Още в самото начало казах, че няма значение кой от нас ще спечели първата победа за Мерцедес. Разбира се, една победа би била нещо хубаво за мен, но като краен резултат не би променила много. Не би ме зарадвала наистина. За мен е от значение само първенството, титлата. Това беше целта на моето завръщане, една победа би била просто малка капчица.

В: Седем или осем титли – има ли разлика?

МШ: При всички случаи. Тогава след като теглим чертата, нямаше да говорим за 91 или 92 победи, а за няколко повече. Но в този спорт сме зависими не само от собствените си умения. Аз познавам себе си, зная какво правя правилно, а какво – грешно и при това се вижда, че аз все още мога да се конкурирам с останалите бързи момчета.

В: Бившият световен шампион - екипът Браун ГП, седемкратния световен шампион Шумахер, световноизвестната марка Мерцедес – през 2010 проектът започна многообещаващо, защо това изостана толкова назад, без особен успех?

МШ: Ех, ако бяхме намерили отговор. С Мерцедес искахме да стигнем до титлата в рамките на три години, дори тайно в себе си се надявах, че това може да стане по-рано. Но не го постигнахме, това е факт. Понякога бяхме конкурентоспособни, но след това другите се развиваха по-бързо от нас и ние отново отпадахме назад. Причините за това трябва да бъдат намерени.

В: Съжалявате ли за завръщането си?

МШ: В никакъв случай. Животът ми си беше добре преди, сега също си е добре. Тези три години все пак ми дадоха много. Получих опит във Ф1 от друга перспектива, развих се като личност. Отнасям се различно към хората, допускам ги по-близо до себе си, усещам всичко по-интензивно. За моя по-нататъшен живот това е изключително важно. По-рано бях различен, но тогава бях постоянно под лупа, постоянно под напрежение. Затова не си позволявах никакво разсейване. Сега съм по-открит и спокоен и се чувствам по-свободен.

В: Казахте: научих се да губя.

МШ: Това го можех и по-рано. Но днес чувствам съвсем различно спокойствие в себе си, придобих нов жизнен опит и разбира се, незвисимост. Затова се справям с пораженията от последните три години, ако ги наречем така, много добре. За мен това е жизнен опит. Побеждаваш и всички те тупат по рамото – това е толкова лесно. Губиш и всички те критикуват много – това е, което те формира като личност. Може би сега много хора са ме преоткрили, или опознали сериозно.

В: Много хора ви критикуват: твърде сте стар за пилот, не виждате добре, това не може да ви оставя безразличен?

МШ: Разбира се, наясно съм, и това със сигурност не ме оставя спокоен. Но аз съм вече възрастен и опитен, за да знам кога да обръщам внимание и кога – не. И преди всичко знам кой и кога се изказва обосновано. Ако някой ме критикува и от това мога да науча нещо – приемам критиката с удоволствие. Други искат просто да поставят името ми в някое заглавие – на това не обръщам никакво внимание. Факт е, че аз преминавам редовно преглед на зрението, защото, разбира се, на моята възраст то трябва да се проверява. В крайна сметка, зрението отслабва, което е съвсем нормално, но благодаря на Господ, това не се отнася за мен. Все още виждам цифрите на мобилния много добре и правилно преценявам дистанцията. Аз съм напълно във форма.

В: Как гледате на кариерата си, която започна през 1991 г.?

МШ: Смятам, че мога да се гордея. Разбира се, бих искал да бях направил някои неща по друг начин, разбира се бих искал да имам успехи и с Мерцедес. Но трябва ли да бъда недоволен или тъжен заради това? Не. Бях по всяко време на 100 % зад това, което правя и дадох всичко.

В: Можете ли да си спомните всяка една победа?

МШ: Често съм питан за това. Преди тренировката на Монца моя рейсинженер Джок Клиър ме пита: Спомняш ли си всъщност всичките 300 състезания? Казах му: Абе, Джоки, аз не мога да си спомня дори победите. Той ме погледна и каза: Ами да, прав си, те са си много. Но най-важните са останали в паметта ми. Сузука 2000, първата ми титла с Феррари. От една страна – световната купа, но от друга самото състезание също беше много напрегнато. Тогава изпитах това особено чувство, когато всичко се напасва, когато нищо не ти убягва. Когато си на границата, когато караш на ръба на възможното, тогава усещаш, че си близко да съвършенството. Чувството е неописуемо, а същевременно и работиш с инженерите и механиците през цялото време. За съжаление, в Мерцедес рядко преживявах подобно нещо, с Феррари много по-често. За един пилот това е абсолютното щастие.

В: През първата част на кариерата си вие бяхте седем пъти световен шампион, но само два пъти „Спортист на годината”. Чувствахте ли се необичан?

МШ: Съчувствие можеш лесно да получиш, завистта трябва да я заработиш. Има достатъчно примери в спорта, когато някой сериен победител получава по-малко симпатии, отколкото друг, който няма успех, но се е борил за него. С мен се случва същото, често стискам палци на този, на когото малко не му достига, който малко изостава. Защото искам и той да се почувства щастлив.

В: Означава ли това, че през първата част на кариерата ви можем да ви сравним с Байерн Мюнхен, а сега, в края – с ФК Кьолн?

МШ: Може да се каже, че е почти така, но само почти – Кьолн не играе вече в Първа лига.

В: Знаете ли колко пари сте заработили?

МШ: Да, разбира се.

В: И?

МШ: Достатъчно.

В: Вероятно сте най-добре платения немски спортист. Какво означават за вас парите?

МШ: Независимост – за мен, за смейството ми и за следващите поколения. Зная, че това трябва да оценявам като привилегия, а не да го приемам като нещо нормално. Израстнал съм в скромни условия и въпреки това нищо не ми е липсвало. Нямам предвид материалните неща, а това, че като семейство бяхме въпреки всичко щастливи. Знам, колко трудно им беше на моите родители и затова считам, че най-хубавото в това е, че мога нещо да им върна обратно, когато се прибирам у дома. За мен това е много важно, тази свобода, която имам.

В: Вие всъщност търсач на адреналин ли сте?

МШ: Не, не адреналинът ме мотивира. Адреналинът нахлува в тялото му само в някои критични моменти – на старта, при опасно изпреварване, когато нещо се обърка, но това са по-скоро изключения. Останалата част от състезанието е по-скоро рутина, която все още ми доставя удоволствие. Да се движа с колата по границите на възможното, не е като да катеря скала или да вървя по въже над пропаст. Аз мога да контролирам карането си, да го управлявами в това няма никаква опасност.

В: Съпругата ви страхува ли се, че скоро пак ще се качите на състезателен мотор? Това вероятно е по-рисковано от още една година във Ф1?

МШ: Определено. Но аз си научих урока и това означава – никакви състезателни мотори повече. Разбира се, тогава ми беше забавно. Наред с другото, осъзнах, че това беше глупост, толкова късно да седна на мотор и да се състезавам. Не ми трябва повече.

В: Но яхта в Женевското езеро е също малко вероятна, или...?

МШ: Това е за баща ми. Аз се нуждая от малко екшън в живота си.

В: Имате ли план за времето след Формула 1?

МШ: Не, това е част от новата ми свободата. Планът е, че няма план.


1

Препоръчваме ви:

Share this topic:


  • 2 Стр. +
  • 1
  • 2
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic



1 User(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users