ГП на Белгия след:
Последно състезание: Унгария

Формула 1 и българските медии

17.12.2015

Как Формула 1 беше отразявана по телевизията в световен мащаб през годините и какви екстри получаваха зрителите с напредването на технологиите. За всичко това четете в специален материал в новия 189-и брой на списание ClubS1, който вече е на пазара.

В тази връзка днес ви представяме материала за Формула 1 и българските медии, публикуван в брой 175 на ClubS1 през 2014 г. В него подробно ви разказахме как спортът е бил отразяван у нас през годините във вестниците, списанията, по телевизията и днес в Интернет.

Състезанията от Формула 1 неизменно се излъчват в България в последните години. За спорта се пише доста. Кратки репортажи има в почти всички спортни новини. Гран при е популярна и поради тази причина се появиха и не едно и две списания, които да я отразяват, както и доста сайтове.

Освен нашето списание ClubS1 (F1), имаше още V-Мах, 7 дни спорт Fоrmula 1, F1 Racing България и т.н.  Остана само ClubS1, а след години на нарастващ интерес състезанията заеха една запазена ниша.

По времето на социализма Формула 1 беше „западен“ спорт. В него „гладиатори загиват за шепа долари“, за да се отвлича вниманието на експлоатираните трудещи се. Тук-там се появяваха и материали за техниката на автомобилите, с автори незабравимите Димитър Альоков и Гриша Констандиев. Нещата обаче се брояха на пръсти и някой като мен или Илчо Йорданов беше в състояние да събере абсолютно всяка дописка.

В годините на „разведряването“ между Изтока и Запада и с поемането на националната телевизия от невероятния Иван Славков през 1972 г., спортът все пак започна да наднича по-често в новините, а през далечната вече 1974 г. Батето дори успя да пусне състезание на живо!

Беше Гран при на Испания от пистата Харама, датата – 28 април! Случи се в така наречената спортна неделя по телевизията, по случай идващия празник на труда - 1 май! Спомням си състезанието сравнително добре - Ники Лауда с Ферари се бореше с Рони Петерсон с Лотус (на 3-ата снимка). Рони получи повреда и Ники спечели без особени проблеми, като в края стана малко скучно. Гледахме надпреварата у един приятел, чиито родители бяха дипломати във Франция, и от всички деца останах само аз, заедно с родителите му, за да видим финала. Пробивът беше направен. Коментираше Ричард Груев (на втората снимка), когото Батето бе взел на работа, след като Ричи бе претърпял тежка катастрофа на едно рали край Шумен и едва не бе загинал.

По кината пък още се въртеше филмът на Джон Франкерхаймер „Гран при“, който бе взел оскари през 1966 г. и бе дошъл в развития социализъм няколко години по-късно.

През следващата 1975 година, по случай победата на социалистическата революция над монархофашизма - 9 септември, пак имаше ден със западен спорт и филми. Беше 7 септември и даваха Гран при на Италия от пистата Монца (4-ата снимка). Спечели Клей Регацони с Ферари, а Ники Лауда с второто Ферари завърши трети и стана световен шампион . Картината беше невероятна, претъпканата Монца, хора по дърветата и билбордовете. Все пак бях малко разочарован, защото моят любимец Емерсон Фитипалди завърши втори с Макларън и загуби, но месеци наред рисувах колите и гората около пистата.

Сериозните партийни другари бяха понатиснали през следващите две години и дори зетят на Тодор Живков, синът на Пеко Таков – Янчо, и живеещият при народния художник Дечко Узунов – Ричи, не успяха да пуснат друго състезание.

Но куриозна ситуация все пак върна Формула 1 на телевизионния екран у нас през 1978 г. През януари автомобилният клуб на Монако бе изпратил телекс до Българска телевизия с предложение да излъчи състезанието през май.

Сума не е посочена, а е оставено място телевизията да предложи такса за правата. С присъщата си щедрост и чувство за хумор незабравимият шеф на спорта Николай Колев-Мичмана казва на секретарката да попълни цифрата 100 и знака за долар и да върне телекса.

Изненадата е пълна, когато след няколко дни идва нов телекс от Монако. В него се казва, че автомобилният клуб приема с разбиране офертата и предоставя правата на Българска телевизия безплатно! Така на 7 май 1978 г. БТ излъчи на живо за първи път Гран при на Монако. Спечели Патрик Депайе с Тирел, в който за сефте имаше монтиран компютър, но това ние още не го знаехме тогава.

Историята със 100-те долара и Гран при на Монако научих, когато сам отидох в телевизията години по-късно, но най-искрено се смях, когато самият Мичман със сериозен тон допълни:

- Ма, аз си мислех, че това са много пари.

Гран при на Монако се излъчва няколко години. Състезанията бяха невероятни, като точно в деня, в който ставах на 18, имаше състезание. Купонът течеше от обяд и трябваше да мине без мен, докато проследя как Кеке Розберг с Уилямс прави показно на изсъхващия асфалт.

До Ричи зад микрофона бе и още един мой бъдещ познат и приятел - Гергин (Буби) Нитов. Той беше малко репресиран от властта, но ерудираният Андрей Кожухаров му даде шанс да пописва редовно за Формула 1 по 20-ина реда във вестник „Народна младеж“. Това реално бе първото систематично отразяване на състезанията. В списанието на БТА – „Паралели“, с години препечатваха някой и друг материал от западната и чешката преса, но цензурата така пипаше, че понякога се губеше смисълът на текста.

Гран при на Монако остана в ефира и докато Бърни Екълстоун не започна да реорганизира спорта. Постепенно промоутърите вече не трябваше и не можеха сами да продават телевизионните права. Но политически нещата в Гран при все пак още не бяха съвсем улегнали и през 1984 г. БТ излъчи и Гран при на Белгия от Золдер, с чудесната победа на Микеле Алборето с Ферари (5-ата снимка). През това време вече наистина имаше отпускане и се говореше даже за Гран при на Съветския съюз! За нея говорих с Бърни миналата година за брой 160 на списанието ни. Гран при на СССР така и не се състоя, а нашият проект край Сливен пропадна заради собствената ни глупост.

Така през 1986 г. Унгария стана първата страна от Съветския блок, която посрещна Формула 1, и над 220 000 източноевропейци се стекоха край Будапеща с Москвичи, Трабанти и Шкоди. По силата на тогавашните обвързаности в Интервизия цяла Източна Европа гледаше и състезанията по телевизията, а нашите журналисти направиха истински десант на разменни начала в Унгария, очаквайки обратно унгарските колеги в София за някое първенство по „нашите“ спортове - като щанги.

Така или иначе, вестниците за първи път бяха пълни с информация за Формула 1. То и първото състезание в Унгария беше невероятно – един от най-красивите двубои на двама бразилци, които се ненавиждаха – Нелсън Пике и Аертон Сена. Състезанията от Унгария вървяха без прекъсване до началото на 90-те години, когато Бърни окончателно „подреди“ нещата с телевизионните права, а Източният блок междувременно се разпадна и настъпиха промените.

През 1992 г. ентусиазмът на нашето приобщаване към света бе огромен. Макар и не без сериозни възражения на стари комунисти да не се дават тези „западни пропаганди“, Формула 1 най-после започна да се излъчва в ефира старт след старт - поне състезанията в Европа. Извън нея състезанията се показват на запис седмица след надпреварата. Зад микрофона в самото начало бяха Ричи и легендарният пилот Илия Чубриков, към които се присъединих и аз, идваха и Стоян Колев, Илиян Топлодолски, още доста хора.

Правата за излъчване се плащаха от Филип Морис и реално се подаряваха на БНТ, която трябваше само да излъчва шапките на Марлборо. В тях логото, през годините на борба с рекламата на цигари, изчезва. Лъки Страйк пък поеха с шапки вечерните новини, които се отваряха и затваряха със Сузуки-то на Кевин Шванц, който вееше едно американско знаме, което направо влуди пуританите, та поне него махнаха.

Във вестниците имаше по цели страници. Юлий Москов правеше уникални неща в „24 часа“ по 3-4 страници на всеки старт, после и в „7 дни спорт“.

Страшо Димов и Андрей Кожухаров пък правеха невероятно богат и отлично илюстрован вестник за спорт и автомобили – „Беда“, после Димов продължи в „168 часа“ при Петьо Блъсков, който също беше запален. Много колеги пишеха доста добри неща - Стефан Илиев в „Спорт“ и „Авто Труд“, Иля Селиктар, Жоро Иванов, Миро Николов, Георги Колев.

Колелото се завъртя и излезе и първото списание - „Супер Мотор Спорт“, имаше и такова предаване по БНТ, което правехме с Ричи, Виктор Георгиев, Емо Плачков, Пепи Василев. Интересът наистина растеше лавинообразно.

В края на 1999 г. обаче договорът на Филип Морис изтече и бе сложен край на старата схема за правата с БНТ. Новите им собственици от SV-RSA поискаха все пак някакви пари, за да се излъчват състезанията. Тогавашните ръководителки на телевизията обаче Лили Попова и Светла Петрова отказаха да дават пари за нещо, „от което никой не се интересувал“. Те със сигурност, но аудиторията бе вече почти 1 млн. зрители. Така Вальо Михов трябваше да остави състезанията в телевизията си Ринг, а покрай основния спонсор Мтел настъпиха промени и в екипа.

В началните години Ринг излъчваше от Варна (6-ата снимка) и така няколко години екипите пътувахме и се редувахме, защото Ринг предаваше и МотоGP, тенис, футбол. Борето Касабов и Тодор Шабански живееха във Варна почти непрекъснато, докато ние пътувахме от петък до неделя с Мерцедес-а на Ричи. После Ринг се премести в София, смени собствеността си, бяха инвестирани пари и интересът се разви отново много сериозно. Достигна своя апогей, когато bTV купи правата за Формула 1 и започна излъчване през 2006 година, надхвърляйки често 1 млн. зрители всеки уикенд.

Амбицията на Любомир Павлов да направи от тогава неговата ТВ7 лидер доведе до сключване на договор на двойно по-висока стойност за периода от 2009 г., но поради липса на национален ефир, който екипите искаха от Бърни, трябваше да даде сублиценз пак на bТV. От 2010 г. ТВ7 самостоятелно започна да излъчва, като вече във втори сезон тя изпращаше и свои оператор и журналист - Траян Сарафов по пистите в Европа (на 7-ата снимка) и качи отразяването на ново ниво.

Последвалите промени в собствеността и управлението доведоха до последващи промени и разочароващи резултати. Нов контракт не бе подписан за скъпите права, чиято стойност според запознати далеч надхвърли 1 млн. долара на сезон, при 150 000 преди години в БНТ.

С добрия си ресурс и интерес към купуване на спорни състезания правата купи Булсатком, чиито преки постъпления от абонати се вписват във визията на Бърни Eкълстоун за по-малък брой зрители на състезания, но гарантирани за него приходи от всеки! Сублицензът, който БНТ купи, за да излъчва състезанията на записи, след като те вече са приключили, скромно покри част от разходите, но и там аудиторията е повече от скромна с рейтингови антирекорди.

Във вестниците и списанията Формула 1 присъства регулярно, в добър обем, макар и не така, както бе през 90-те и първите години на новия век, но това е съвсем нормално, защото светът вече не е същият, състезанията са различни, Запада не е толкова специален за новите поколения, а и Формула 1 вече е повече в Азия, отколкото в Европа.

Интернет обира ежедневната информация и хората хвърлят по едно око при нас, в Спортал, при Фена за това, което става. Най-сериозните познавачи четат това, което пишем и на тези страници, и гледат състезанията в неделя, коментират си под новините и във facebook, пращат по някое въпросче, защото това е нова форма на комуникация и информация, която е абсолютно задължителна сега, и така освен списанието ни имаме поне още два канала за пряка връзка, която винаги сме търсили. Така смятаме, че поне отчасти можем да запазим и предадем все пак неизменната тръпка от състезанията, докосвала ни толкова отдалеч преди.

Избрано видео

  • Рейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова пистаРейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова писта
  • Новият Ситроен за WRC направи първи тестНовият Ситроен за WRC направи първи тест
  • Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”
  • Каскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула ЕКаскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула Е

Горещи Оферти