Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Как мениджмънтът на Ред Бул повлия в битката за титлата в F1...

Как мениджмънтът на Ред Бул повлия в битката за титлата в F1 през 2010 г.

81
0

Историята около размяната на пилоти в Ред Бул и Торо Росо – Макс Верстапен бе изтеглен в тима от Милтън Кийнс, докато Данил Квят бе пратен в малкия екип от Фаенца – предизвика истинска буря във Формула 1. Кулминацията бе пресконференцията на пилотите преди началото за уикенда на Гран при на Испания, на която бяха зададени редица въпроси, но малко от тях получиха ясен и конкретен отговор. Една от основните теми обаче бе отношението към Квят от страна на ръководството на Ред Бул и това ни дава повод да се върнем към един друг период в историята на отбора, когато отново мениджмънтът играе сериозна роля в развитието на важни събития в Милтън Кийнс и по пистите. Става дума за 2010 г., когато Себастиан Фетел и Марк Уебър водят битка за титлата във Формула 1. Материалът е публикуван в брой 191 на списание ClubS1.

 

Голяма част от прогнозите за новия шампионат във Формула 1 отново предвещават двубой между Люис Хамилтън и Нико Розберг. Затова решихме да се върнем към най-близкото подобно съперничество в Гран при, между двама съотборници, за да погледнем още малко по-внимателно към една подобна битка. Както обикновено се случва трябва да минат няколко години, за да научим малко повече за дадени събития и така по-добре можем да си обясним събития и последствията от тях като катастрофата между Марк Уебър и Себастиан Фетел в Турция през 2010 г. или удара на Спа между Нико Розберг и Люис Хамилтън през 2014 г.

И в двата случая инцидент по време на състезание доведе до сериозни сътресения в отбора, чийто пилоти се борят за световната титла през съответните сезони. И в Ред Бул, и в Мерцедес хора, които на пръв поглед нямат пряко участие в ръководството на съответните екипи, наклониха везните в полза на конкретен пилот още преди отборът да е оценил станалото на трасето и да е провел редовните си брифинги.

Хелмут Марко почти посочи с пръст Марк Уебър като виновен за удара в 41-ата обиколка от надпреварата на Истанбул парк със Себастиан Фетел.

На Спа-Франкоршамп пък Ники Лауда директно обвини Нико Розберг за сблъсъка му с Люис Хамилтън във втория тур на състезанието.

И в двата случая опитите на Кристиан Хорнер и Тото Волф да обяснят, че всъщност разочарованието е за целия тим и едва ли не единствените инструкции към пилотите са да не се удрят, претърпяха епичен провал.

Може би единствената разлика е в това, че Розберг всъщност се извини (според мнозина – принуден) на Хамилтън, докато Уебър отказа да поеме каквато и да е вина и направи всичко, за да не се поддаде на натиска в собствения си екип.

И двата инцидента обаче бяха обсъждани с месеци, а изводите от тях бяха очевидни: няма голям отбор във Формула 1, който да си позволи да подкрепя еднакво и двамата си пилоти…

Но ако във Ферари откровено винаги са защитавали подобно политика, то настоящият тим номер 1, както и предхождащия го, се опитват да ни убеждават в обратното…

Историята, за която наскоро се появиха доста любопитни подробности, е битката в първенството през 2010 г. между Фетел и Уебър и е наистина поучителна за това колко неща всъщност се случват зад кулисите и как в крайна сметка оказват влияние върху изхода от шампионата.

Почти до средата на сезон 2010 г. всъщност позициите в Ред Бул още не са твърдо установени, въпреки че Марк изпитва определени съмнения относно отдадеността на Ред Бул на неговата кауза. В автобиографията си, която се появи в края на 2015 г., австралиецът разказва за един от първите случаи, в които усеща, че нещо не е съвсем наред в тима… След първата си победа във Формула 1 на Нюрбургринг през 2009 г. той изпита огромно облекчение, че най-после е победител в F1. Баща му Алан Уебър е още по-щастлив на питуола, особено като се има предвид неизказаният му страх: че Марк е втори Крис Еймън – страхотно талантлив пилот, но без какъвто и да е късмет, „все не се оказва на правилното място в точния момент”. Но успехът е факт, радостта – неописуема, а на подиума Фелипе Маса усмихнато се обърна към австралиеца: „Прекрасно чувство, нали?”

Цялата еуфория обаче е помрачена за миг, когато известен телевизионен коментатор влиза в Енергийната станция на Ред Бул след финала и открива група не особено щастливи хора. Човекът пита приятелката на Марк Ан Нийл защо са тия умислени физиономии и след секунда сам се сеща: „Ааа, разбирам. Неправилният пилот спечели!”

Така или иначе през 2009 г. в шампионата триумфират Дженсън Бътън и Браун Гран при. Но 2010-та започна почти еуфорично за Ред Бул с инерцията от двойната победа в последния старт за предходния сезон. RB6 е изключително добър автомобил, в който Ейдриан Нюи изчисти недостатъците на предходния, а Уебър и Фетел започнаха спокойно втората година от партньорството си.

Началото на сезона не бе блестящо, но Себастиан спечели третия старт в Китай. След това обаче Уебър взе 2 поредни победи – в Испания и Монако.

„Преди квалификацията в Испания Кристиан ми каза да изляза и да се наслаждавам, защото вероятно няма да имам много възможности да управлявам кола като нашата на тази писта”, спомня си Марк. „Беше убийствено прав: самият той бе карал на това трасе, където трябва да си невероятно уверен в болида в толкова много бързи завои. Казвам ви, да преминеш на пълна газ девети завой в Барселона е уникално чувство. Можех да направя хиляда обиколки през онзи ден и пак щях да победя.”

Периодът бе изключително силен за австралиеца и в Монте Карло той отново бе недостижим. Разказва, че в продължение на години смятал датата на дебюта си във Формула 1 за най-великия ден в живота си – до момента, в който спечели Гран при на Монако. А емоциите му бяха наистина невероятни:

„Перлата в короната, crème de la crème, използвайте което клише пожелаете, но при пресичането на финала знаех, че това е най-невероятното усещане за един пилот. В дни като тези – а те не са много – разбираш какво означава да останеш без думи. Името ми вече бе до това на Джак [Брабам]. И като се има предвид всичко около тази надпревара, да скоча в плувния басейн на Енергийната станция на Ред Бул, бе доста консервативна реакция.”

Някъде в бъркотията след финала на състезанието Уебър дочул, че Фетел искал неговото шаси. Младият германец проявява особена нервност, когато съотборникът му е по-бърз:

„Кристиан Хорнер ме дръпна настрани и ми каза, че е дал възможност на Марко да каже на Себастиан, че в шасито му има пукнатина – каквато всъщност нямаше, за да му помогне да си обясни как е бил победен във втори пореден старт от стария австралиец в другата кола. Изглежда това влияеше на самочувствието му, а за Себ то е всичко. Както и в Турция през 2009 г., той изглежда не бе в състояние да възприеме, че мога да го победя честно и почтено. Трябваше да има друга причина.”

След Монако пилотите на Ред Бул са с равен брой точки – по 78, като Уебър е пред Фетел, тъй като има две победи срещу една за съотборника си. Идва ред на Гран при на Турция, с която стартира поредица от четири надпревари – от Истанбул през Монреал и Валенсия до Силвърстоун, която „маркира началото на края на добрите ми чувства към Ред Бул Рейсинг”, споделя Марк.

Австралиецът се чувства повече от добре след двата си поредни успеха, взети при това от полпозишън и дори очаква поради предимството си в първенството да получи преференции и при разпределението на нови компоненти за Турция. В събота на Истанбул парк обаче ново задно крило е дадено на Себастиан. Същият компонент за Марк е готов броени минути преди квалификацията, тоест до последно не е ясно дали ще го използва или не и не го е тествал. Истинската драма обаче настъпи в 41-ата обиколка на самото състезание.

„Когато Себ тръгна да ме изпреварва, аз продължих по траекторията си и го задържах от вътрешната страна възможно най-дълго. При наближаването на завоя той сви леко надясно, където бях аз и се ударихме с висока скорост. Себ отпадна и известно време правеше странни жестове в опит да демонстрира, че вината за инцидента е моя. Аз успях да стигна до бокса и в крайна сметка завърших трети,” е трактовката на Уебър.

В момента на удара на влизането в 12-и завой Нюи хвърли слушалките си и се хвана за главата. Хорнер невярващо разпери ръце и няколко пъти след това поклати безмълвно глава. В пресцентъра, където бях се разрази истинска буря, чуваше се: „Фетел, Фетел”. Самият Себастиан се прибра в падока, а след това отиде в питлейна, където бе успокояван и прегръщан от повечето хора на питуола. Марк обаче трябваше да се качи на подиума, а след това и да дойде на пресконференцията на първите трима в надпреварата. При своето връщане в падока попадна в определено интересна ситуация. В единия ъгъл на Енергийната станция Хорнер се опитваше да обясни сравнително дипломатично ситуацията, докато не чу какво говори Хелмут Марко с немските и австрийските журналисти. В следващия момент шефът на отбора застана до съветника на Дитрих Матешиц и изведнъж Марк се оказа виновен за станалото на трасето!

„Не можех да повярвам на какво се натъкнах, когато се прибрах от пресконференцията. По-късно, когато видях на телевизионните записи, как прегръщаха Себастиан на питуола, започнах сериозно да мисля кой дърпа конците в Ред Бул Рейсинг. Отборът беше объркан, най-меко казано. На пистата имаше към 60 души екип, едната ни кола бе отпаднала, другата бе отишла трета при положение, че преди това водеше и никой не бе наясно как да се справи със ситуация, която се бе разиграла на живо пред глобална телевизионна аудитория”, спомня си още австралиецът.

На брифинга след надпреварата Фетел изобщо не присъства, въпреки че по принцип е задължително и пилотите да участват в разбора.

Марк получава подкрепа, но не и публично и когато на следващата сутрин си включва телефона, е засипан от безброй съобщения, включително съвети как да постъпи от тук нататък. Той приема присърце един от тях и пише писмо на шефа на Ред Бул Дитрих Матешиц, с когото винаги се разбирал отлично. В изявлението му се казва следното:

„Докато голямата част от света недвусмислено изрази мнението си чия е вината, отделни фракции в отбора бяха възприели определена позиция и бяха говорили пред медиите, прехвърляйки твърдо отговорността за станалото върху мен, при това преди фактите да бъдат установени и преди провеждането на дискусия с участвалите в инцидента и телеметрията Намирам това за крайно непрофесионално и вярвам, че цялата ситуация можеше да бъде проконтролирана значително по-добре и по-далеч от медиите. За съжаление казаното остава и съм разочарован, че определени хора показаха какви са наистина вследствие на напрежението и липсата на отборен дух. Вярвам, че трябва да възстановим репутацията на отбора. Наясно съм, че не е лесно, но чувствам, че ми се дължи извинение за прибързаните и неточни коментари.”

Посланието е възприето съвсем нормално от Матешиц, който обаче всъщност не предприе някакви действия по темата. Хорнер обаче е бесен, въпреки че не го демонстрира. Два дни след състезанието в Турция той даде специално интервю, разпространено от пресофиса на екипа. В него човекът, който и сега е шеф на отбора, отказа да заяви в прав текст има ли вина някой от пилотите му за инцидента. Вместо това повтаряше как всички печелят и губят заедно, като тим, както и че състезателите ще продължават да са равнопоставени.

След това организира среща между Уебър и Фетел в Милтън Кийнс, на която присъстват още Нюи и Марко. Постигнато е условно примирие. Но Марк вече е убеден, че не Хорнер, а Хелмут Марко е човекът, който управлява реално Ред Бул Рейсинг. Заедно с мениджърския си екип той инициира среща с Хорнер, на която иска от англичанина да му каже как стоят нещата в управлението директно. Обещава, че няма да разкрива споделеното с него публично, но желае да е наясно какво е положението в отбора.

„Опитахме се да му обясним, че вреди сам на себе си, позволявайки на Марко да подкопава работата му по такъв начин. Но е важно да се разбере, че Марко се бе превърнал в много удобна връзка между Ред Бул Рейсинг и Дитрих, с когото Кристиан нямаше всъщност изградено разбирателство. Тази ситуация помагаше на Кристиан да избягва бюрокрацията и да стига директно до върха, когато трябваше да се взимат важни решения. Не се съмнявам, че Кристиан бе поставен в крайно сложна ситуация през 2010 г. И вероятно по-малкото зло за него бе реалистично настроеният австралиец да е разстроен, а не синеокото момче, излязло от програмата на Ред Бул за млади пилоти. Фокусът му вече бе върху това Марко да е щастлив, за да се поддържа хармонията в отбора, а това означаваше боксът на Фетел да е щастлив.

Кристиан настоя да продължим с преструвките, че сме равнопоставени. Всичко, което искахме, бе да ни каже истината, но той не можа да го стори, а за мен това е знак за слабост. Започнах да губя респект към него. Сигурно му е било неудобно да говори от фронтовата линия без да разполага с някаква реална власт в йерархията.”

Бурята уж поутихна, дойдоха следващите стартове. В Канада Марк имаше проблем със скоростната кутия в квалификацията, наложи се да бъде сменена и бе наказан да отиде 5 места назад на грида. Към края на надпреварата и Фетел се бореше със същите грижи, а Уебър се движеше зад него. От питуола се обадиха и на двамата да занижат режимите на работа, за да не претоварват компонентите и това фиксира позициите им. След финала един от инженерите на Рено (доставчикът на двигатели на свой гръб изпита през последните два сезона „благодарността” на Ред Бул за периода на успехи от 2010 до 2013 г.) казал директно на Марк, че трябва да направи нещо, тъй като „това стигна прекалено далеч”. Той дори разказал на австралиеца, че мотори с най-добри показатели от динамометрите във Вири Шатийон задължително се разпределят за Себ, докато преди това се редували между двамата пилоти.

Но Гран при на Канада е твърде скоро след разправиите в Турция и Уебър решава да премълчи. Докато чака полета с приятелката си Ан и Хорнер на летището в Монреал, Кристиан изкоментирал, че „проблемът със Себастиан е, че чете директно от ръководството на Шумахер…”

Във Валенсия Марк претърпя най-голямата катастрофа в цялата си кариера – излетя във въздуха след удар с Хейки Ковалайнен. Но пилотът слезе абсолютно невредим от напълно потрошения си болид, малко ядосан, че катастрофира.

Последва вторият голям сблъсък в Ред Бул. Той не бе на пистата, а в боксовете на Силвърстоун и стана достояние на всички. И двете коли бяха оборудвани с ново предно крило за състезанието във Великобритания. Според изчисленията на инженерите то трябваше да подобри представянето на RB6, но нито Уебър, нито Фетел го харесаха особено. Техническият екип обаче настоя, че е важно то да бъде използвано. Крилата бяха само две – по едно за всеки. Скандалът се разрази, когато Себастиан строши своето по време на последната свободна тренировка и преди квалификацията бе наредено предното крило от болида на Уебър да бъде свалено и монтирано на колата на Фетел. Обяснението бе, че германецът бил по-бърз в сутрешната съботна сесия.

На Силвърстоун прочутият слоган на компанията – „Ред Бул дава крила” – скорострелно бе перифразиран на „Ред Бул дава крила ако се казваш Себастиан Фетел” и враждебността в тима се разгоря с нова сила, а си спомням и ехидните коментари на хората от пресата.

В неделя обаче Уебър бе безпогрешен. Между другото шасито, с което печели Гран при на Великобритания, бе същото онова, зарязано от Фетел по-рано през сезона, тъй като германецът бе убеден, че нещо не му е наред…Марк не спести на тима си репликата след финала: „Не е лошо като за пилот номер 2!”

„В този момент вече просто не знаех на кого мога да се доверя. Ейдриан [Нюи] е човек, за когото наистина се боря – искам да му вярвам. А както е добре документирано към края на кариерата ми, той (и Дитрих) бяха причините да остана в Ред Бул Рейсинг толкова дълго,” категоричен е Марк.

Следващото състезание – в Германия – бе спечелено от Алонсо и стана известно с прословутите реплики на Роб Смедли към Фелипе Маса: „Фернандо е по-бърз от теб. Можеш ли да потвърдиш, че разбра съобщението”.

Вечерта на Хокенхайм Хорнер бе категоричен, че в Ред Бул ситуацията изобщо не била такава и пилотите били свободни да се състезават. Реакцията на Уебър бе: „Наистина ли?!”

Около надпреварата в Унгария Флавио Бриаторе, който бе мениджър на Марк, се опитва всячески да накара Хорнер да вземе страна по въпроса на кой пилот ще заложи тимът на Ред Бул в битката за шампионата. На Хунгароринг Уебър печели четвърта победа за сезона и излиза в лятна ваканция като лидер в класирането със 161 точки. Истината бе, че Хорнер опитва няколко пъти да се свърже с Матешиц и когато успява предлага ресурсите на тима да се насочат към Уебър. Австрийският милиардер се съгласява, но впоследствие разговаря с Хелмут Марко и от един момент нататък Кристиан повтаря едно и също нещо: „Ще подкрепяме и двамата си пилоти в шампионата, докато стане математически невъзможно за един от тях да спечели титлата”.

Последното твърдение се превърна в мантра, от която англичанинът не отстъпваше и на йота.

– Когато за единия пилот стане математически или практически невъзможно да се бори за титлата. Но дори в такъв момент отборните ни усилия ще са насочени към възможно най-добрия резултат за екипа като цяло и за този състезател с най-голям шанс да спечели. При 150 налични точки обаче и наистина малките разлики в класирането, все още е рано да мислим за този момент – ми обясни той в ексклузивно интервю за ClubS1 на Монца през същата тази бурна 2010 г.

– И до настъпването му Марк и Себастиан ще се състезават наравно един с друг?

– Да.

Тогава го попитах и за ролята на Хелмут Марко в екипа, тъй като австриецът изведнъж бе в центъра на вниманието, без преди това мнозина да го познават.

– Хелмут няма директна, пряка роля в управлението на отбора ни. Той е съветник на Дитрих Матешиц и то не само за Формула 1, а и за всички дейности в областта на автомобилния спорт. Аз работя в близко сътрудничество с него в няколко аспекта. Но що се отнася до оперативните, ежедневни и ежечасни дейности в отбора, то той няма никакво пряко участие в тях. Неговата роля е за стратегическото позициониране на Ред Бул. Познавам го още откакто аз се състезавах и изградихме директни, ясни отношения – гласеше обяснението на Кристиан.

Както се оказа впоследствие, доктор Марко имаше далеч по-сериозно влияние върху оперативните дейности в отбора, отколкото той бе склонен да признае публично.

Сезонът продължаваше и на Сузука на Уебър и Фетел бе наредено да пазят позициите си в момента, когато Себастиан бе начело. На въпрос „защо” отговорът гласеше, че Ейдриан Нюи не искал да рискува двамата пилоти на Ред Бул пак да се ударят. Когато на мениджмънта е споменато от страна на хората на австралиеца, че би трябвало да познават Марк по-добре, е намекнато, че всъщност на другия пилот не може да се има доверие!

В Бразилия Уебър изпратил молба до ръководството на отбора да се срещне с тях. Така и не получил отговор. Отборът се събрал на редовния си брифинг в неделя сутрин, на който Фетел пристига заедно с Марко. Съветникът по принцип не присъствал на тези срещи, но в онзи ден направо иззел функциите на шеф на отбора. Позицията им – обща със Себастиан – била, че битката за титлата трябва да продължи възможно най-дълго. Предложенията на Хорнер, направени в името на отбора (Уебър е в далеч по-изгодна позиция с повече точки) с цел преследване на възможно най-добър резултат за екипа, били подминати безцеремонно.

„На тази среща ми стана кристално ясно кой притежава реалната власт. Беше очевидно и колко много сме готови да рискуваме, а Фернандо (Алонсо) се подготвяше да ни бие и двамата. Ейдриан сподели с мен впоследствие, че това е бил един от най-странните брифинги, на които изобщо е присъствал, но за мен всичко бе просто потвърждение на подозренията ми”, убеден е Уебър.

Фетел остава начело до края в Сао Пауло, а Уебър взима по-малко точки за второ място. Така за финала в Абу Даби на Алонсо е нужно пето място, ако Марк не е пръв, за да е шампион. В квалификацията Уебър е пети, а Алонсо – трети. В класирането преди последния старт испанецът е пръв с 246 точки, Уебър е на осем зад него, а Фетел – на 15 от Фернандо.

В състезанието Ред Бул рано вкара в бокса за смяна на гуми Уебър и във Ферари бързо покриха тяхната стратегия, като спряха и Алонсо, който излезе пред австралиеца. Двамата обаче останаха блокирани на седмо и осмо място, а Фетел спечели и стана световен шампион, като това е единственият, но най-важен момент от първенството, в което води в класирането.

Марк Уебър бе дълбоко наранен от загубата на короната, но много държеше да обясни – включително в автобиографията си, че всъщност тогава изобщо не е ядосан на Фетел. Негативните му чувства са насочени към ръководството на отбора, тъй като според него (и не само) то не се справи добре с трудните ситуации през годината.

На Яс Марина Хелмут Марко се качи на подиума, за да получи трофея на Ред Бул:

„По лицето на Марко се виждаха сълзи и човек се чуди защо се разплака. Дали си спомни приятеля си Йохен Ринд, единственият световен шампион, получил короната посмъртно? Дали това му посвещаване на Фетел бе някакво връщане към собствената му, прекъсната рано кариера? Дали някак не живееше посредством младия немски пилот през цялото това време? Или нищо подобно, а чисто облекчение, че най-после бе превърнал едно от протежетата на Ред Бул в световен шампион? Но нищо от това не бива да намалява стойността на свършената от Себ работа. Мога да кажа напълно честно, че той е по-добър пилот от мен, завършен, какъвто аз никога не съм бил. Винаги съм подозирал, че той бе пешка в играта – също като мен – и натискът върху него да се справи трябва да е бил огромен.”

Сблъсъците в следващите години между Уебър и Фетел бяха много по-малко, но все пак се случваха. Последният голям скандал бе „Мулти 21”, когато Фетел не спази нареждане от питуола и изпревари съотборника си в Малайзия през 2013 г. Според Уебър германецът искал да се извини след надпреварата, но не успели да разговарят и когато го видял отново – в навечерието на уикенда за Гран при на Китай – настроението му било напълно променено….

А какво ли ще напише някой ден Нико Розберг в своята автобиография…