ГП на САЩ след:
Последно състезание: Япония

Как Алекс Занарди се превърна в легенда

15.09.2016

Алекс Занарди претърпява ужасяваща катастрофа на 15 септември 2001 г. на пистата Лаузицринг в Германия. 15 години по-късно той продължава да е автомобилен пилот и състезател по параколоездене с три титли в параолимпийски игри. Лъчезарният италианец не просто преживя най-трудните години в живота и кариерата си, а се върна на пистата и продължава да се бори в различни дисциплини, превръщайки се в истинска легенда и страхотно вдъхновение.

Връщаме се към това как Занарди преодоля всички препятствия по пътя си с материал, публикуван в брой 183 на списание ClubS1 през 2015 г.

„Нали ме познавате – аз съм Алекс Занарди, винаги измислям нещо в края на състезанието! Винаги съм бил малко вятърничав”, възкликва Алесандро Занарди на финала на състезанието в Лондон, когато печели първата си титла на параолимпийските игри през 2012 г.

Като дете италианецът мечтае да кара червена състезателна кола на Имола. От онези, които се правят в Маранело и емблемата им е черен скачащ кон. Ферари. Когато пораства, все пак сяда в червен болид, но като хлапе не си е представял, че автомобилът му ще носи името на американеца Чип Ганаси, а той самият ще се състезава отвъд Океана.

- Но ако все пак говорим за списък с постижения, то само в един живот никога не успяваш да постигнеш всичко. Вярвам, че аз съм късметлия, защото имах толкова много възможности. На 48 години съм, а все още съм атлет, състезаващ се на високо ниво в два различни спорта. Така че няма от какво да се оплаквам.

Алесандро Занарди винаги е бил такъв – открит, прям и най-вече много усмихнат. С изключение на един кратък период след катастрофата си през 2001 г. Инцидентът е един от най-жестоките в автомобилния спорт въобще. Италианецът води надпреварата от Чемпкар на немската писта Лаузицринг, когато – 13 обиколки преди финала – губи контрол върху автомобила си, завърта се и се оказва по средата на трасето. Алекс Таляни се удря в него, като в последния момент завърта волана наляво. Ударът е с почти 320 км/ч, сблъсъкът е толкова жесток, че отломки (и не само) се разхвърчават в радиус от над 180 метра. Предната част от болида на Занарди изчезва. Ефектът е като от удар с шрапнел и краката му просто няма как да бъдат спасени. Вместо това доктор Тери Трамел френетично се мъчи да спре някак огромните кръвоизливи. Алекс губи близо 75% от кръвта си, междувременно свещеникът на КАРТ сериите му дава последно причастие. Далеч преди катастрофата Занарди понякога мисли как би постъпил, ако му се случи нещо подобно като загубата на крайник:

- Тогава казах, че вероятно ще се самоубия. След това се оказах в тази ситуация и мисълта изобщо не ми мина през ума. Изпитвах ясното усещане, че съм измамил смъртта. Бях щастлив, изпълнен с радост от факта, че съм жив. Питах се как, по дяволите, ще правя всички неща, които съм вършил дотогава с крака. Но това бе чисто любопитство. Знаех, че ще намеря начин.

Алекс признава, че не може да върши нищо сам, докато лежи в болницата. Тогава приоритетът му далеч не е да продължи да бъде спортист. Когато започва да се възстановява обаче, се замисля как ще продължи нататък:

- Бях наясно, разбира се, че вече нямам крака. Но си бях същият пилот, нищо не се бе променило. Мислех, че може би технологиите ще ми помогнат и бях любопитен да опитам. Днес искам повече да съм добър съпруг на жена си и добър баща на сина си.

Фактът, че е професионален състезател, много помага на Алекс по време на рехабилитацията. Най-вече, защото знае, че „нещата не се случват магически за една нощ. Можеш да вървиш крачка по крачка, ден след ден, да надграждаш това, което си започнал вчера.” Методът, който го измъква от лутането с какво да започне най-напред, е прилагал в карането си преди това: съставя списък на приоритетите си.

- Първата ми цел бе да опитам да стана от леглото. След това да се отърва от всички онези тръби и жици, които ме поддържаха жив. После трябваше да отида сам до тоалетната. Така бавничко, стъпка по стъпка – израз, който е крайно метафоричен в моя случай – стигнах до момента да мисля за рехабилитация с протези.

Около година след съставянето на този списък Занарди вече е изпълнил всички точки. Две години по-късно се връща на Лаузицринг, където прави 13 обиколки с автомобил, управляван само с ръце. След още година сключва договор с BMW да се състезава за марката в европейския шампионат за туристически автомобили (ETCC). Скоро идва победа и в световните серии за същия тип коли (WTCC), като управлението на автомобила е променено специално за него.

- Простичкият факт, че сме живи и дишаме, означава, че имаме какво да губим. И аз философски заключавам, че е абсолютно нормално да се върна в колата и да си върша работата както преди. Знаех, че ако има начин „да вържа” мозъка си с автомобила, ще съм съвсем същия пилот като преди. А и в крайна сметка, ако сега си счупя крак, е нужен 4-милиметров винт и съм готов!

Междувременно Занарди се захваща и с „велосипедизъм” като част от рехабилитацията си. В неговия случай става дума не за пригодено колело, а за устройство с три колела, предното от които служи за управление. Разбира за този тип спорт случайно, докато води спор за... място на паркинг! Алесандро тръгва да се разправя за (явно единствената) инвалидна позиция за спиране, когато забелязва машината, прикрепена за покрива на колата на другия човек. Любопитството, разбира се, надделява.

- Преди притежавах велосипед, но той всъщност не привличаше особено вниманието ми. Когато открих задвижвания с ръце, моментално се влюбих в това чудо. Толкова по-забавно е от нормалното колоездене!

До края на 2009 г. Алекс вече има участия в местни надпревари, но през 2010-та се заема далеч по-сериозно с дисциплината, а две години по-късно вече е олимпийски шампион – нещо, за което дори не е мечтал!

С два златни и един сребърен медали от Параолимпийските игри в Лондон през лятото на 2012 г. италианецът се превръща в герой, а снимката му как празнува, триумфално вдигнал байка си във въздуха, обикаля света.

- Онези две години и половина подготовка преди игрите бяха фантастични. Всеки ден работех не просто по определен проект, а по нещо, което ме караше да чувствам страст. Не тренирах, а изпипвах колелото си, напасвах го към себе си. Бях много щастлив от постиженията си в Лондон, но поглеждайки медалите, си помислих, че това наистина е краят. Малко се натъжих, защото забавното, интересното бе приключило. Вече нямаше към какъв хоризонт да гледам. Един много важен етап от съществуването ми, който бе променил напълно живота, бе приключил – разказва Занарди за емоциите си отпреди толкова време.

Алекс изобщо не се е отказал – той възнамерява да участва и в Параолимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. И както обикновено, не си поставя някаква грандиозна цел, защото „няма наказание, ако финишираш втори – това е философията ми. Най-важната част от състезанието е подготовката.”

Вместо да седи и да чака, Занарди си търси нови предизвикателства и поредното от тях е преодоляно през 2014 г. – супертриатлон, който се провежда на Хаити. Надпреварата се състои от три части – 3,86 км плуване в открития океан, колоездене – 180,2 км и 42,195 км маратон. За Алекс това означава над 226 км, които изминава единствено със силата на ръцете си.

- Сложните предизвикателства винаги са ме привличали, а този триатлон вероятно е най-трудното нещо, което съм вършил някога. Нямам никакъв опит в подобни надпревари. Технически погледнато, надпреварата се състои от 3 части – плуване, колоездене и по принцип бягане накрая. В първия сегмент ми разрешават да се състезавам с т.нар. wet vest, който ми помага да задържа тялото си в правилната позиция и е малко предимство, компенсиращо големия недостатък – липсата на крака. Частта с колоезденето я преминавам със специално пригодената количка. Последният сегмент е бягане, каквото, разбира се, не съм в състояние да изпълня. Затова ще премина дистанцията в така наречения олимпийски инвалиден стол. Това е специален стол, който позволява да се развие и поддържа една доста висока скорост.

Занарди няма никаква представа кое от всичко ще е най-трудно, тъй като предизвикателството е съвсем ново за него:

- По принцип в началото човек винаги казва: „Искам да финиширам, знаейки, че съм дал всичко от себе си”. Но на Хаваите е наистина трудно, така че целта ми бе да дам добро време – и да се снимам на финала, да взема онази снимка от финиша, която слагам в специалната си стая. Ще вляза някой ден там, ще я видя и ще си кажа: „Ехааа! И това съм го свършил през живота си!” Така че при всеки такъв случай най-много искам да запазя спомена.

В крайна сметка резултатът на Занарди от триатлона на Хаваите е 9:47:14 часа, за които той изминава всичките 226,255 км. До финала достигат 2187 атлети (от 2246 стартирали), като италианецът се нарежда 272-ри сред тях. В своята възрастова група (мъже между 45 и 49 години) той е 19-ти от 247 участници!

- Фантастично е! Ще пазя този ден в сърцето си през целия си живот. Много се гордея от резултата. Можете ли да повярвате, че това бе първият триатлон, в който съм участвал?! – трудно скрива гордостта си италианецът. – Човек не казва: „Добре, харесвам коли, мисля, че ще отида на състезание, да речем старта на Монца от Формула 1”. Нещата просто не се получават така. Но се гордея безкрайно много, че преодолях най-прочутия триатлон, при това с доста прилично време. Последните 300 метра си струваха цялото усилие. Не знам дали всички атлети са били приветствани по същия начин, но когато аз преминах по алеята... Никога не съм изживявал нищо подобно. Беше изумително. Едва не се разплаках, а по принцип не съм особено емоционален.

През октомври Алекс печели и още две световни титли в коронната си вече дисциплина – параколоезденето.

Сега, тази година се връща и към автомобилния спорт заедно с BMW (италианецът е специален посланик на марката) след четиригодишно отсъствие. За 2015-та Занарди вече има планирана нова задача и тя е още по-амбициозна от досегашните му проекти: 24 часа на Спа-Франкоршамп в Белгия! Италианецът ще се състезава в екипаж с Тимо Глок и Бруно Шпенглер в 67-ото издание на една от най-старите и престижни автомобилни надпревари в света (което ще се състои на 25-26 юли). Автомобилът им BMW Z4 GT3 е специално модифициран, за да може Занарди да го управлява. Инженерите са се постарали да направят нужните промени така, че смените на пилотите да стават безпроблемно, както и за възможно най-кратко време.

- В BMW Моторспорт обикновено избягваме суперлативите, но този проект е уникален и много специален – признава спортният директор на компанията Йенс Маркардт. – Превърнахме няколко мечти в реалност. На първо място – тази на Алекс да се състезава в 24-часова надпревара. Тимо и Бруно също имаха огромно желание да се надбягват в класическо състезание като 24 часа на Спа. Тримата заедно притежават огромен опит в различни области. Инженерите ни също са във възторг от проекта и работят упорито с пилотите, за да намерят оптимални решения на всички предизвикателства.

Самият Занарди споделя, че той най-много се трогва от желанието и на колегите си, и на техническия екип да изпипат всичко по автомобила, да проведат перфектна подготовка:

- Това показва, че те наистина вярват в мен и ми имат доверие, че ще съм достатъчно конкурентоспособен. И виждат в това възможност не просто за приключение, а шанс за добър резултат.

Глок споделя от своя страна, че разговарял със Занарди още през зимата за това, че и двамата искат в някакъв момент от кариерите си да участват в 24-часова надпревара.

- Сега възможността е налице. Това е невероятно вълнуващ проект, който изисква различен от обичайния подход. Освен това е безкрайно емоционален за мен, защото следя кариерата на Алекс Занарди още от времето му във Формула 1 и Чемпкар. Ще е фантастично да споделяме един автомобил – допълни Тимо.

Близо 14 години след почти фаталния си инцидент Алесандро Занарди е готов за поредното предизвикателство. Единственото, за което той съжалява, е, че времето тече:

- И все пак свърших толкова много неща през тези години. Ако разгледате ситуацията сега, всичко е свързано със състоянието ми (след катастрофата). Знам, че може някой да реши, че преувеличавам, но аз се чувствам добре. Щастлив съм от живота си. Късметлия съм, че имах шанс за всичко сторено досега. Загубата на краката ми се превърна във възможност. Нямам търпение за следващите години, когато се надявам да постигна нови неща.

Избрано видео

  • Рейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова пистаРейс инженерът на Фетел обяснява как Ферари се подготвя за старт на нова писта
  • Новият Ситроен за WRC направи първи тестНовият Ситроен за WRC направи първи тест
  • Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”Фелипе Маса младши победи Рикиардо на „Crazy Cart”
  • Каскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула ЕКаскадьор направи задно салто над преминаващ с почти 100 км/ч болид от Формула Е

Горещи Оферти