На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.
Сезон 1966 бележи повратна точка в историята на Формула 1. В сила влизат нови технически правила
Те предвиждат удвояване на максималния работен обем от 1500 куб. см на 3000 куб.см. Ограничението на теглото става 500 кг. Допускат се и двигатели с компресор до 1500 куб.см. Разрешени са още ванкеловите двигатели, както и турбинни, без ограничения на работния обем. На теория Ферари е единственият тим, който има готов двигател с по-голям работен обем. Силният V12 на GTO е отлична отправна точка за създаване на мотор, подходящ за новата Формула 1. Същото не може да се каже за отборите от другата страна на Ламанша. От БРМ създават много сложен 3,0-литров агрегат, събирайки два 1,5-литрови. Клаймакс и Косуърт също правят някакви опити, но не са много заинтересовани. В Лотус нямат избор и трябва да ползват тези мотори.
Сравнително младият екип на Мотор Рейсинг Дивелъпмънт също търси двигател. Това е тим, създаден в началото на 60-те години на миналия век от инженера Рон Туранак и Джак Брабам. Двамата са го правят като общ нов бизнес след спечелените две световни титли от Брабам с колите на Купър през 1959-1960 г. Първоначалната им идея е да се обърнат към Клаймакс, като заедно обединят два 1,5-литрови осемцилиндрови двигателя, наслагвайки ги един върху друг, за да създадат сложен 16-цилиндров H. Но проектът е твърде сложен и скъп и от него не се получава нищо. Търсят нещо по-подходящо на пазара, за да се опитат да направят добър мотор, отговарящ на новия регламент.
След обширно проучване Джак Брабам и Рон Туранак идентифицират Репко – австралийски производител на резервни части – като идеален доставчик
Дизайнерите на Репко Франк Халам и Фил Ървинг правят силен двигател с блок V8 на Олдсмобил F85 с алуминиев блок и глави. Просто трябва да намалят работния му обем от 3500 кубически сантиметра на три литра. Променят още разположението на клапаните, премахват традиционното разположение на повдигачите и кобилиците с един горен разпределителен вал, за да позволят вдигане на оборотите.
Единственият проблем е мощността: Репко V8 доставя 310 к.с. Те ще се повишат до 335 к.с. във версията от 1967 г. Но това е доста по-малко от приблизително 400 к.с. мощност на моторите на Ферари и Мазерати, които се връщат в F1 със свой V12. Появилият се през 1967 г. Форд Косуърт DFV V8 също е по-силен, но до идването му има още много време. А и Репко е невероятно надежден с голям въртящ момент и добра гъвкавост. Джак Брабам трябва да започне 1966 година със стар BT19, но надлежно актуализиран, скоро той е заменен от BT20 – по-модерен и по-лек едноместен автомобил, оборудван с ново тръбно шаси, с елементи с кръгло сечение и подсилен кокпит, за да се увеличи торсионната твърдост на едноместния болид.
1966: Изненадващ резултат
В навечерието на сезон 1966 всички прогнози са в полза на Ферари и Джон Съртис. Изненадващо обаче световната титла при пилотите отива при Джак Брабам. Той печели убедително четирите най-големи състезания последователно във Франция, Великобритания, Холандия и Германия. Титлата при конструкторите е за неговия BT20, който е пред Ферари, Купър-Мазерати и БРМ. Сезонът за фаворитите от Маранело е изпълнен с поредица от събития, които им пречат да реализират техническия потенциал на новия си едноместен болид 312 F1. Започвайки с неочаквания развод с Джон Съртис след Гран при на Белгия, нещата не се развиват по план.
Съртис си тръгва въпреки успеха в 1000 километра на Монца в двойка с Майк Паркс зад волана на прототипа 330 P3. Годината завършва само с една победа на Скудерията на Лудовико Скарфиоти в домашното състезание Гран при на Италия, проведено в Монца. Това е твърде малко за отбор, който разполага с най-добрия едноместен болид с най-мощния двигател.
Нещата не се оправят и през следващата 1967 г., през която след третата корона за Джак Брабам титлата отива при неговия съотборник новозеландеца Денис Хълм с ревизирания BT24
Джон Съртис от друга страна трябва да изчака само 12 месеца, за да си отмъсти на Ферари. Като в перфектна детективска история той побеждава Скудерията в дома ѝ на Монца с Хонда през 1967 г. Да, има и късмет, защото няколко километра преди финала доминиращият дотогава в състезанието Лотус на Джим Кларк остава без гориво, но успехът си е успех. Първото от Ферари-тата 312 F1 на Крис Еймън завърши едва на седмо място, на четири обиколки зад Хонда-та на английския пилот!
#OTD in 1966.
At Monza, Jack Brabham (Brabham-Repco-BT19) became a three-time F1 World Champion, despite retiring from the Italian GP. Ludovico Scarfiotti (Ferrari 312) led home teammate Mike Parkes for his only GP victory. Denny Hulme was 3rd in a Brabham-Repco-BT20.#F1 pic.twitter.com/xMxUasZHz2
— Formula 1 Through the Years 🏁 (@Formula1_OTD) September 4, 2024
