На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.
През 1968 г. крилата масово навлизат във Формула 1, но аеродинамиката, прилагана в разработването на Гран при автомобилите, всъщност е още в доста начален стадий. Още повече, че екипите имат и други пътища, които проучват, за да подобрят характеристиките на колите си най-вече с увеличаване на скоростта им в завоите. Първият, който осъзнава, че това може да се постигне и чрез задвижване на всички колела е собственикът на Лотус. Брилянтният Колин Чапман решава през 1969 г. да възроди една стара идея, експериментирана, макар и с малък успех, от Фъргюсън през 1961 г. с модела P99. Тя е точно задвижване на всички колела.
С революционния проект Лотус 63 Чапман се стреми да използва цялата мощ на Форд Косуърт DFV със значително по-доброто механично сцепление на гумите
Необходима е обаче съвсем различна конструкция от доминиращия Лотус 49 и той я създава под означението 63. Идеите са на Чапман, но детайлната разработка е на конструктора Морис Филип, който прави 63 много компактен.
Болидът има малки размери, подобни на тези на кола от Формула 2. Характеризира се с много ниска, елегантна линия на тялото. Постига я с уникалното разположение на механичните компоненти. Силовият агрегат например е обърнат, а 5-степенната скоростна кутия Хюланд е разположена по средата между пилотската кабина и двигателя.
За разлика от Матра MS84 или Макларън M9A 4WD, които също се опитват да задвижват всички колела през 1969 г., Лотус има четири колела с еднакъв диаметър (13 инча) на двете оси
Така се търси намаляване и на челното съпротивление, и като цяло колата има по-малка площ. Окачването също е иновативно – с Y-образни носачи, изковани от ламарина и хромирани, докато дисковите спирачки са вътрешни на всичките четири колела и са оборудвани с ниско монтирани апарати, в хоризонтално положение, за да се понижи допълнително центърът на тежестта.
И накрая, за разлика от Матра MS84, диференциалите са разположени от лявата страна в каросерията. Въпреки всички тези иновативни технически решения, колата не е много успешна. Колин Чапман по-късно ще я нарече „технически най-сложната кола, проектирана някога от Лотус“.
Моделът е наистина твърде комплициран и не печели нито една победа. Разработката му е извършена от третия пилот на отбора – британецът Джон Майлс – преди да бъде предаден на двамата титуляри Греъм Хил и Йохен Риндт
В ръцете на нито един от тримата болидът 4×4 на Чапман не върви добре. Той е твърде труден за управление и сложен за настройване. Греъм Хил дори го нарича „смъртоносен капан“. Йохен Риндт го приема малко по-добре и дори стига до второ място в престижното състезание Ултън Парк Голд Къп, което обаче не е валидно за шампионата във Формула 1. В Гран при на Германия Лотус 63 е поверен на италианско-американския ас Марио Андрети. Той е супер бърз, но приключва състезанието още в първата обиколка със сериозен инцидент.
Колата участва в няколко Гран при. Пилотите се опитват да убедят Колин Чапман, че няма смисъл да се опитват да се състезават с нея. Конструкторът обаче не иска да се съгласи. Той вижда 63 като автомобил с голям технически потенциал. Дотолкова, че използва няколко компонента от 4WD в зараждащия се Лотус 72 за 1970 г. Той ще постави основите на следващия важен етап в техническата еволюция на Формула 1 и ще е следващият шедьовър от Колин Чапман.
Graham Hill (Lotus 63), practice session in Zandvoort (1969) pic.twitter.com/2sfJzmQvK7
— Races From the Past (@races39862) June 22, 2025
