Рубриката на Паоло д’Алесио за най-интересните болиди в 75-годишната история на Формула 1 продължава със следващия шедьовър на Колин Чапман.
През 1970 г. Лотус 72 на Колин Чапман и Морис Филип революционизира прилаганата към едноместните Гран при автомобили концепция за аеродинамика. Изоставяйки типичната за болидите от предходните десетилетия класическа форма „пура“, моделът 72 приема „клиновидна“ форма, която изведнъж прави всички останали коли от епохата да изглеждат остарели.
Формата на каросерията и дизайнът на носа вече са познати от някои проекти на компанията като пуснатия в 500 мили на Индианаполис модел 56. Те са ярко отклонение от оформлението на едноместните болиди тип „пура“. Радиаторите са разположени отстрани за първи път в историята на Формула 1. Те не са в носа, а до пилота и са покрити със специални обтекатели. Предимствата на тези форми са ясни: заостреният профил позволява значително подобрение на аеродинамичното проникване на автомобила и достигане на по-висока максимална скорост при същото натоварване на двигателя.
Самият мотор е познатият от предишния Лотус 49 осемцилиндров Форд Косуърт DFV с мощност 425 к.с. Още първата версия на 72 е средно с 20 километра в час по-бърза от предходния модел
Други отличителни характеристики на Лотус 72 са разположени вътре в корпуса предни дискови спирачки и торсионно окачване, заместващо традиционните пружини. За разлика от модела 49 дисковете и апаратите вече не са монтирани на главините на колелата, а по-скоро вътре в шасито, на линията на педалите и са свързани с предните колела чрез два полуоси. Ползите от това решение са двойни. То намалява теглото и неокачените маси на предния мост и дава по-добро управление, особено при завиване. В същото време подобрява аеродинамиката. Еднакво добри са резултатите на бързи и бавни писти.
Лотус 72 доминира на сцената след дебюта си през сезон 1970 г. Годината обаче завършва драматично за британския отбор със смъртта на Йохен Риндт по време на квалификациите за Гран при на Италия след механична повреда.
1971 г. е разочароваща заради непостоянното представяне на гумите Файърстоун и лошата надеждност. Лотус се завръща на върха през 1972 г. Бразилецът Емерсон Фитипалди, управляващ версията C на модела 72, печели шампионата при пилотите и дава на отбора от Норфолк втора титла при конструкторите. И историята може да се повтори през 1973 г. Тогава обаче разгорещеното съперничество между действащия световен шампион и шведа Рони Петерсон помага на водещия пилот на съперниците от Тирел. Тимът печели при конструкторите, но шотландецът Джеки Стюарт е пръв при пилотите. Кариерата на Лотус 72 продължава с пикове е спадове чак до 1975 г. Това прави творението на Колин Чапман и Морис Филип един от най-дълго произвежданите едноместни автомобили в историята на Формула 1.
Year 1973
French GP at Paul Ricard
Denny Hulme’s McLaren M23 Ford, Arturo Merzario’s Ferrari 312B3 and Emerson Fittipaldi’s Lotus 72 Ford line-up in the pitlane pic.twitter.com/Cxj92IjE5W— ERNIE BOND – VARIED SUBJECTS AND CURIOSITIES (@ERNIEBOND6) December 22, 2024
