Рубриката на Паоло д’Алесио за най-интересните болиди в 75-годишната история на Формула 1 продължава с един наистина дълголетен победител.
Формула 1 винаги е била смятана за върха на моторните спортове. За първенство, в което се демонстрира технологичното развитие, приложено в състезателните автомобили. Разбира се, има някои изключения. При някои обстоятелства се е случвало и обратното, както през 1973 г., когато Гордън Копък, конструктор на Макларън M23, е вдъхновен от M16, проектиран от английския отбор за участие в състезания от категория USAC и по-специално в Индианаполис 500.
Аеродинамиката и на двата модела, особено на M23, е в стил Лотус 72: с клиновиден дизайн на каросерията и странични радиатори, разположени в специални обтекатели до пилота
Шасито е монокок, двигателят е Форд-Коусърт, съчетан със скоростна кутия Хюланд FG 400. Окачването е с кинематика, която много бързо може да се променя и настройва. То работи с „променлива скорост“ на движение отпред и е с „променлива прогресия“. Задното се пренастройва чрез преместване на щангата, която стига до предната част на двигателя. Тя се поставя по-високо или по-ниско към корпуса или към специално звено. Така се управляват т.нар. антидайв характеристики.
Предното се променя чрез кобиличното звено в долната част. Чрез свиването и удължаването на хода бързо се регулират характеристиките според нуждите и характеристиките на пистата. Всичко става и много по-прецизно от други решения, които разчитат на традиционните единични гайки, с които просто се свиват и пружините около амортисьорите.
Друга печеливша характеристика на Макларън-Форд M23 е неговата голяма надеждност
Първата победа за колата идва през 1973 г. с Денис Хълм – в Гран при на Швеция, проведена на пистата Андерсторп. Но това е нищо в сравнение с успехите, постигнати през следващите сезони. През 1974 г., възползвайки се и от вътрешната битка във Ферари между Клей Регацони и Ники Лауда, Емерсон Фитипалди става абсолютен световен шампион, въпреки че задвижващият М23 двигател на Форд е значително по-слаб от 12-цилиндровия боксер на Ферари 312.
И историята се повтаря през 1976 г. с Джеймс Хънт, който побеждава Лауда в последното състезание от календара в Япония след като последният по чудо се измъква от пожара в своето Ферари в Гран при на Германия на 1 август. Автомобилът се използва още и през 1977 г., и дори през 1978-ма. Накратко, това е забележително дълго харесван болид, участвал в 83 състезания от Гран при, спечелил 16 състезания и най-важното – три световни титли: две за пилоти (Фитипалди и Хънт) и една за конструктори (1974 г.).
Sound on. 🔊
Listen to our iconic M23 fire-up 50 years on from it’s iconic victory to secure the World Championship in 1974. 🏆#ForeverForward #McLaren pic.twitter.com/e4MuZPxpPD
— McLaren (@McLarenF1) October 6, 2024
