Начало Формула 1 F1 75: Малката революция на Купър

F1 75: Малката революция на Купър

719
0
F1 75 Паоло д'Алесио

На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.

Компанията Купър Кар е основана през 1946 г. от баща и син Чарлз и Джон Купър. С помощта на популярния състезател Ерик Брандън те правят малки състезателни коли за джентълмени пилоти: Купър 500 комбинира шаси на ФИАТ с разположен зад пилота 500-кубиков двигател. Задвижването зад задните колела е директно през верижната трансмисия. Ерик Брандън печели при дебюта си и 500 става търговски успех. През следващите години многобройни едноместни автомобили от Формула 3 излизат от работилниците на Купър.

През 1957 г. Типо 41 е болид от Формула 2. Той също е със задно монтиран двигател с водно охлаждане. Конструктивната технология на Купър става все по-популярна, но за протокола трябва да се каже, че първият, който изпробва централно разположен двигател в Гран при след войната, е Бугати тип 251 през 1956 г. Но „Voiture bleau“ (от френски – синя кола, б.р.) не надхвърля много ограниченията на серия от частни тестове и единственото участие на този болид е в Гран при на Франция през същата година. След това вече не се говори за задно разположен двигател чак до 1958 г., когато Купър печели първата си Гран при с модела T43.

След този успех Колин Чапман, станалият по-късно легендарен конструктор и основател на Лотус, убеждава Джон Купър окончателно да се фокусира върху задноразположения двигател

Подобно на моделите T43 и T45, които го предхождат, следващият Купър T51 има форма на „пура“. Тя е заоблена в средата, за да побере обемистите резервоари за гориво. Водният и масленият радиатори са монтирани отпред и се захранват през овалния отвор. Шасито е изградено от решетъчна структура от тръби с кръгло сечение. Предното окачване е традиционно, с два припокриващи се носачи и коаксиална пружинно-амортисьорна група, монтирана извън борда, в наклонено положение. Подобна е кинематиката и на задния мост, където обаче основният еластичен елемент е напречен полуелиптичен листов ресор.

Двигателят е последният ключов елемент. За да се конкурира при равни условия с най-добрите автомобили на времето (Ферари и БРМ), Купър се нуждае от компактен, но и достатъчно мощен двигател. Модифицираният 4-цилиндров Ковънтри Клаймакс с обем 2500 куб. см първоначално създаден в началото на 50-те години на XX век за захранване на противопожарни помпи, но пасва отлично на концепцията.

Версията за 1959 г., разработена от Уолтър Хасан и Хари Мънди, е още по-компактна, по-лека. Моторът е с нова цилиндрова глава с два разпределителни вала. Мощността е 240 к.с. – с около 50 по-малко от Ферари V6, който е монтиран в 256 F1.

По-нисък и по-елегантен от модела от 1959 г., Купър Клаймакс T53 е изграден около ново тръбно шаси. Редовият 4-цилиндров двигател Клаймакс FPF 4 е променен, осигурявайки около 10 к.с. повече от предишния агрегат. Задното окачване също е обновено, включвайки пружинно-амортисьорни групи вместо листови пружини

Но целият болид на Купър е по-лек и може да разчита на отлично управление и прекрасно поведение на пистата

Това му позволява да компенсира разликата в мощността. И в края на сезона, с две победи зад гърба си (Монако и Великобритания) и поредица от добри класирания в точките, Джак Брабам печели първата световна титла в кариерата си. Дори в световния шампионат при конструкторите малкият Купър няма конкуренти и взима короната с пет победи от осем състезания.

Същият сценарий се повтаря и през 1960 г., когато дебютира Купър T53. Това е модел с актуализирано окачване и аеродинамика. Джак Брабам побеждава в пет Гран при и заедно с Купър отново са световни шампиони. Така на практика е поставен краят на едноместните автомобили с предноразположени двигатели.