Рубриката на Паоло д’Алесио за най-интересните болиди в 75-годишната история на Формула 1 продължава с един от най-интересните болиди в историята на спорта.
Как да се състезаваш с Ферари и техния 12-цилиндров боксер двигател? Всички британски отбори във Формула 1 си задават този въпрос, разчитайки единствено на Форд Косуърт V8, който е със значително по-ниска мощност. За да се противопоставят на мощта на Скудерията, те изучават и проучват всичко: от трапецовидното напречно сечение на Брабам до окачването на Лотус и аеродинамиката на носовете на Марч. Експериментират с различни тръби за въздух към мотора, различни крила и носове, различно разположение на радиаторите. Призът за оригиналност сред всички едноместни състезателни болиди, опитващи да се борят с Ферари в този период обаче, заслужено отива пред Тирел-Форд P34 от 1976 г.
Тирел P34 е конструиран от Дерек Гарднър и има… шест колела: две задвижващи и четири управляеми
Автомобилът жъне фурор от реакции, една от които е на Енцо Ферари: „Досега си мислех, че само товарните камиони имат по шест колела“.
Тирел P34 претърпява сериозни модификации на предната ос през сезон 1977. Носът е преработен няколко пъти и все повече наподобява този на спортните автомобили. През втората половина на годината Дерек Гарднър разширява следата на колата на Патрик Депайе и Рони Петерсон, за да подобри поведението на писта. Въпреки това резултатите не са добри и в края на сезона Тирел окончателно се отказва от проекта P34
Целта на подобна необикновена конфигурация е ясна: чрез монтирането на четири колела с по-малък диаметър на предната ос дизайнерът на Тирел иска да намали значително площта на предната част и по този начин драстично да подобри показателите на челното съпротивление. За да се постигне това, P34 има още широк нос, частично действащ като калник за предните колела. Вместо стандартен автомобил за Формула 1, автомобилът е нещо като кръстоска между болид и спортна кола. Хибрид, с който Джоди Шектър и Патрик Депайе постигат неочаквана двойна победа в Гран при на Швеция през 1976 г.
Успехът в Швеция обаче е класически минималистичен проблясък
Шестколесният Тирел е създаден така от конструкторите си, че да е изключително бърз на прави. Вместо това се оказва, че се „чувства“ по-комфортно на средноскоростни писти, където четирите предни гуми осигуряват повече сцепление. Това проваля работата на Гарднър. През 1977 г. дори пилот от класата на Рони Петерсон не успява да постигне желаните резултатите. Проектът е може би твърде екстремен за времето си – не само за тима, но и за Гудиър. Производителят няма никакво намерение да създава специфични гуми за един-единствен отбор. А както знаем, с неподходящи гуми се стига доникъде…
onboard
Patrick Depailler – Tyrrell Cosworth P34 – Monaco 1977 pic.twitter.com/g0AhQoP8bU
— Race Day Replay (@RaceDayReplay) September 11, 2025
