Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част II

(по материал от Business F1)
Робъртсън прецени какви са му опциите и отиде във Ферари да провери възможностите там. Според него преговори само с Жан Тод биха били загуба на време, затова си издейства среща с Тод и Лука ди Монтедземоло. Пресметлив ход основан на политиката “разделяй и владей”. Преценката му е изключително точна. Докато Тод не е много запален от идеята да привлече Райконен, Лука е повече от ентусиазиран. Съществуват обаче някои усложнения. Ферари вече притежават опция за Валентино Роси и Тод открито изразява съмнения, че Шумахер няма да иска Райконен за съотборник. Но Робъртсън се среща с Монтедземоло на четири очи и скоро след това двамата се договарят да подпишат опция, според която Ферари ще плати на Кими за привилегията да има правото да го наеме като пилот в рамките на 1 година. Но Робърстън все още не беше гарантирал бъдещето на Кими. Всъщност по това време той дори не си мисли, че Ферари действително ще подпишат с Райконен. Но това е застраховка, която смята да използва за оказване на натиск при преговорите с Денис. Споделяйки информацията за опцията на Ферари с подбрани приятели журналисти, Робъртсън се погрижи слухът да се разпространи из падока.
Нещата се уталожиха до края на сезона, когато Денис разбра за слуха, че Райконен е подписал с Ферари. Въпреки че това беше само опция, той веднага се досети какво точно става и реши, че няма да позволи да го държат за заложник в продължение на година, оставяйки се на Ферари да решава бъдещето му.
В този момент ситуацията с третия пилот в тази история ставаше все по-неясна сред ширещите се слухове, че Рено ще напусне Формула 1 в края на 2006 г. Добре информиран източник бе подшушнал на Рон, че това неминуемо ще стане. Въпреки че това би било лоша новина за F1, за Денис новината бе доста добра. Със засилването на приказките Алонсо бе въвлечен в играта.
Денис му направи оферта. При заплата от $6 млн. на година, Денис, както и всички останали в падока, осъзнаваха, че Алонсо не е добре платен. Англичанинът му предложи 16 милиона на година. Моментът бе перфектно избран. По това време перспективите за Рено за 2007 г. бяха твърде мрачни, докато тези на Макларън, особено след добрия сезон през 2005-а, бяха много добри. Сребърните тъкмо бяха обявили подписания спонсорски договор с Водафон за 2007 г. и имаха повече пари от когато и да било.
При това положение мениджърът на Алонсо Флавио Бриаторе нямаше друг избор освен да посъветва пилота си да приеме офертата на Денис. Той знаеше, че в този момент Рено нямаха възможност да направят еквивалетно предложение на испанеца (въпреки че това щеше да се промени по-късно). Денис постави едно условие към предложението си – да обяви договора веднага, въпреки разрива, който щеше да причини в отбора и пилотите, каращи за него в момента. Според близки приятели това е продиктувано от желанието му да си го върне на Робъртсън и да покаже на всички от F1 колко е ловък.
Договорът с Алосно бе разгласен пред нищо неподозиращата общественост малко преди Коледа 2005 г. Това предизвика сензация, въртяща се главно около ролята на Бриаторе и очевидния конфликт на интереси. Беше интригуващо, че той и Рон излязоха с коренно различни версии относно това как точно Алонсо е бил отмъкнат. Но в крайна сметка това беше без значение. След опустошенията по банковата му сметка, нанесени преди от Робъртсън и Кими, Рон беше удовлетворен да прилапа Алонсо само за 16 милиона на година.
Във Ферари МШ излеждаше здраво укрепен както винаги и италианският отбор бе подписал опция с Роси за 2007 г., но в този случай Роси държеше опцията – тоест ако Роси бе решил да упражни правото си, за Райконен нямаше да има място. Ситуацията се усложни леко, когато Рубенс събра две и две и разбра, че за него не остава кола в края на 2006-а. Хонда му предложи високоплатен тригодишен договор и бразилецът си издейства предсрочно освобождаване. За да го замени, отборът подписа с Фелипе Маса едногодишен контракт колкото да запуши отворилата се дупка. Шумахер очакваше, че през 2007-а съотборник ще му бъде Роси. Но в началото на 2006 г. Монтедземоло осъзна, че не иска това. Подписването с Валентино беше идея на Тод и Михаел. Лука искаше неговия човек, Кими, да кара през 2007-а и започна да работи по осъществяването на този план.
Може да изглежда нелепо, че Лука е принуден да води политически игри в собствената си компания, но положението беше именно такова. Тод беше превърнал Ферари в свое феодално владение, колкото и неприятно да бе това за Лука. Двамата с Тод бяха кръстосвали шпаги преди това, последния път при спора им за бъдещия спонсор на Ферари. Лука искаше да се откаже от цигарените пари и да намери алтернатива, Тод предпочиташе да остане с Марлборо, които се натискаха да продължат договора със Скудерията. Този рунд бе спечелен от Тод, който подсигури 200 милиона долара на година за петгодишен период – най-крупната спонсорска сделка в историята на Формула 1 и предложение, на което отборът нямаше как да откаже. Нарастващото влияние на Тод във Ферари не се нравеше на Лука. Той не желаеше да се избави от французина, а просто да разбие съюза Тод-Браун-Шумахер, който според него контролираше отбора. Следващата среща на бойното поле бе относно Михаел Шумахер и двамата нямаха намерение да отстъпят от позициите си. (следва)