Освобождаването на Алдо Коста от поста му на главен конструктор в Скудерия Ферари бе красноречив сигнал, че ръководството на най-стария тим във Формула 1 е крайно недоволно от представянето в шампионата през 2011 г. Независимо че и всички останали екипи останаха далеч зад доминиращите болиди на Ред Бул и Себастиан Фетел, в Италия никога не се приема леко липсата на победи за червения тим.
Макар въпросът дали Ферари не се връща към мрачните години на постоянни смени и италиански хаос да излиза отново на дневен ред, по-скоро изглежда, че нещата може би са различни. В крайна сметка управлението на отдела за развитие на шаситата се поема отново от англичанин – Пат Фрай, а както Фернандо Алонсо каза в Монако, той високо го цени от времето, когато двамата бяха заедно в Макларън и имаха най-добрия автомобил.
С малки промени още преди Коста да бъде преместен на друга работа в компанията, тимът отбеляза добър прогрес и това е една от основните ни теми в този брой. Малки елементи, като скобите на крилата например, съчетани с нови покрития, подобриха темпото на писта като тази в Турция, където преди 12 месеца Скудерията изоставаше страховито. Шанс имаше и да се спечели състезанието в Монте Карло и това даде глътка въздух на преструктурирания тим.
Каквото и да направи обаче той в следващите месеци, едва ли ще успее да се справи със станалия още по-силен Фетел, чието израстване е толкова впечатляващо, че направо плаши съперниците, и това е друга, надявам се, интересна тема в този брой.
Бях до него в Истанбул и Монте Карло и го слушах и наблюдавах внимателно, след което никак не бях изненадан от начина, по който този 23-годишен, току-що брадясал младеж бе безпогрешен на супер техничната и трудна писта в Барселона и още по-блестящ по улиците на Монако.
Силно впечатление направи и младият Серхио Перес, и не само заради ужасния си инцидент в Монако. Пилотът на Заубер е смятан от мнозина за наследник на Фелипе Маса във Ферари и за бъдещ продължител на победните традиции на Мексико в Гран при, установени преди 3 десетилетия от братята Родригес. Срещаме ви специално със Серхио, който изглежда толкова сериозен, колкото би могъл да бъде само един млад мъж, заживял на 15 години сам на различен континент, за да преследва своята мечта.
С помощта на Крейг Скарбъро надникваме в някои интересни нови теми в техниката на Гран при, а историята ни връща към времената, когато много преди Диди Матешиц да използва Формула 1 като платформа за реклама на своите напитки, това прави почти неизвестен германски бизнесмен, чиито джанти днес са наистина прочути.
Връщаме се и към съдбата на една рали легенда – Хенри Тойвонен, когото мнозина все още смятат за един от най-бързите пилоти на всички времена, чиято смърт преди точно 25 години промени света на рали спорта завинаги.
Не бих искал да пропусна и прегледа на нашия автомобилен спорт, чиито състезания са си приятни и ни вълнуват.
