Здравейте колеги и приятели,
Вероятно всички знаете, че по обясними причини, от доста време се въздържам от коментари относно случващото се в автомобилния спорт в България. Последните няколко дни обаче буквално взривиха всичко в мен. За какво точно става въпрос?
В навечерието на Коледните и новогодишни празници Българската федерация по автомобилен спорт (БФАС) публикува „Наредбата за организиране и провеждане на автомобилни състезания през 2014 г.”. Като оставим на страна времето на публикуване и очакването, че това ще бъде заметено под килима, пред мен изникнаха ужасно много въпроси. Преди да стигнем до тях обаче нека първо анализираме случващото се.
Наредбата за 2014 г. до известна степен се опитва да копира предложената преди 2 години от тогавашния Управителен съвет на БФАС регулация в спорта. Вероятно обаче приликите свършват дотук. Ето за какво говоря:
Преди 2 години БФАС беше изправена пред финансов недостиг от около 120 000 лв. Нямаше време за анализ на разходите и възможност за съставяне на бюджет, още повече, че всичко се случваше във фокуса на задаващите се тогава две огромни ралита (рали България, кръг от европейския рали шампионат (ERC) и рали Сливен, надпревара от интерконтиненталния рали шампионат (IRC)), потенциална възможност за организиране на старт от световния шампионат за туристически автомобили (WTCC) и относително добър брой участници в отделните дисциплини.
Друга основна черта на Наредбата тогава беше балансът между правата и задълженията, които имахме желание да вменим както на БФАС, така и на участниците в спорта. Ставаше въпрос за договорни отношения между организаторите и Автомобилната федерация, минимален брой участия за пилотите в отделните шампионати, за да поддържаме достатъчен зрителски интерес като по този начин предоставим равен шанс на всички организатори. Не на последно място, искахме да изградим успешен маркетингов продукт, който впоследствие да бъде предложен на спонсори и публика. Това щеше да донесе заслужавания имидж и място на любимия ни спорт, както и интерес и финансов ресурс, идващ от спонсорите.
Останалото предполагам Ви е известно – подписки, свикване на Общо събрание, клетви и обещания в стил „Робин Худ” от бъдещия председател на БФАС, че той никога няма да допусне реваншизъм, как лошите „изедници” трябва да бъдат низвергнати, а той с две риби и самун хляб ще оправи спорта.
Къде сме сега и какво се случва?
*България няма кръг от европейския рали шампионат (ERC);
*България няма старт от интерконтиненталния рали шампионат (IRC);
*България не е част от календара на световния шампионат за туристически автомобили (WTCC);
*България вече почти няма пилоти, състезаващи се на международната сцена;
*Автомобилният спорт е невидим за медиите;
*Стартират все по-малко, по-лошо подготвени и обедняващи екипи;
*Организаторите са подменяни на принципа – ти си ми приятен, ти не, а за права и дума не може да става (г-жо Панталеева, когато няма договор, правото на тълкуване е на БФАС – помните нали!!!);
*Спонсорите бягат като дявол от тамян от автомобилизма, който стана нетен донор на финансови благодетели за други спортове;
*Почитателите на автомобилния спорт са гневни, а тези от тях, които могат да си го позволят, обикалят из Европа и съседните нам страни, за да се наслаждават на чуждите успехи;
*Десетки клубове са или изключени, или със замразено членство в БФАС;
*Легенди сред пилотите дори не посещават състезанията, омерзени от отношението към тях и случващото се в автомобилизма;
*Един подир друг напускат спорта класни състезатели заедно с целите си екипи, а БФАС дори не им благодари подобаващо;
*„Лошите” си отидохме от автомобилизма, а с повечето от нас и идеите, и финансирането.
Защо Ви връщам толкова назад във времето ли? Защото някой трябва да зададе на глас редица въпроси към управата на спорта.
Пикантерията е свързана със следните питания: Къде са сега 35-те? Кога ще има сбирка на писта Дракон? Ще има ли нов популист да излезе и да поиска властта? Още ли смятат колегите, че са „сбъркали с избора”? и т. н.
Същевременно, има и истински важни въпроси, които искам да задам:
*Кое налага такава сериозна промяна в Наредбата 18 месеца, след като тя бе върната в първоначалния й вид през април 2012 г.? Не беше ли това ябълката на раздора, с използването на която се възкачи сегашното ръководство и не е ли това жесток опит за подмяна на действителността???
*Кога е искрен настоящият председател на БФАС – когато крещеше френетично, че нужда от промяна няма ??? или сега? Искрен ли беше г-н Чолаков, когато сваляше „душманите” или е по-искрен сега, когато пише новата Наредба, или всичко е било с цел да си разчисти сметките на местна почва???
*Къде е отчетността сега? Видяхте ли бюджета на БФАС за 2014 г.? Как да разберем колко и какви средства са нужни за съществуването на Федерацията и оттам да преценим необходимо ли и кое налага повишаването на таксите???
*Някой прочел ли е финансов отчет месец по месец, както публикувах аз, за да знае кой, как и защо разходва средствата? А имате ли идея колко и какви пари ще влязат в БФАС от Министерството на младежта и спорта, при кои организатори и клубове ще отидат? А ако ли няма финансиране за 2014 г., поради каква причина никой не даде отговор на въпроса: „Защо?”???
*Помня, че по време на „метежа” през 2011 г. се носеше мълвата за олигарх, който е застанал зад „новото ръководство”. Е, къде и кога ще потече благината в спорта, или прословутите контакти на настоящия председател, които трябваше да доведат много спонсори???
*Защо мълчи сега един от елитните ни пилоти, който смяташе, че без старите кадри в БФАС спорт не може да има? А какво стана с един многолюден клуб, за когото лицензите бяха непосилни, или може би 230 е по-малко от 170 ???… Или твърдението, че БФАС няма нужда от медиите? Да, БФАС няма, ама спонсорите, които дават пари, имат.
*Разбра ли някой от Вас защо беше всичко това въобще? Има ли сегашното ръководство стратегия и визия накъде води спорта? Има ли интелектуалния капацитет, за да го осъществи? Има ли амбиция за нещо значимо или хоризонтът е оцеляването във властта???
Ако не можете да намерите отговорите на горните въпроси, са ви излъгали грубо, нахално и арогантно с една единствена цел – за да задоволят личните си амбиции и его, и въобще не ги интересува спортът.
Вчера, уважаван от мен човек, ми напомни стара китайска мъдрост: ако си достатъчно търпелив да седиш на брега на реката, ще видиш как по течението й се носят труповете на твоите врагове. За съжаление, сърцето ми плаче и то с кървави сълзи за всичко, което се случва в автомобилния спорт, на който съм се посветил, и не искам да имам врагове, и не искам да видя труповете им. Искам само да виждам усмихнати и лъчезарни състезатели и любители на спорта, а може, можеше преди 2 години, може и сега.
Искрено Ваш, любител, фен, мениджър, спонсор, … просто мечтател.
Александър
