Възкръсналият наскоро всъдеход на Ford напомня визуално легендарния си предшественик. Той носи неговото име и вече отново се е превърнал в култов автомобил. За да проверим защо е така, шофирахме Bronco във версията Badlands
Когато през 2022 г. Bronco се завърна на пазара в САЩ, той веднага грабна сърцата на американците със своя ясен, но не и банален ретро дизайн. Предварителните поръчки достигнаха шестцифрени числа, а стартовият модел First Edition беше разпродаден за много кратко време. Въпреки че с пълното си офроуд оборудване той не беше никак евтин, от Ford удвоиха първоначално планирания лимит от 3500 бройки. Какво по-ярко свидетелство за една неугаснала любов? Всеки от първите късметлии, който би се съгласил да продаде новото си Bronco, би спечелил веднага петцифрена сума.
Сигналът дойде от София
Спекулациите относно продажбите на Bronco в Европа започнаха още с представянето на модела. През септември 2021 г. изпълнителният директор на Ford Джим Фарли намекна, че всъдеходът би могъл да се появи на Стария континент. „Всъщност просто чакам Ford Europe да реши дали иска Bronco или не“, каза Фарли в интервю за британското издание Auto Express. Доста въпроси обаче оставаха без отговор, докато през юни 2022 г. Bronco не се появи на щанда на Мото-Пфое на Софийския автосалон. От това мнозина заключиха, че пътят на модела към Европа е открит.
Името Bronco идва от специална порода коне, чието диво подскачане ги прави много трудни за обяздване в родео състезанията. Названието, марката и логото не са единствената връзка с модела Mustang. И двата автомобила са проектирани през първата половина на 60-те години с активното участие на двама мениджъри на Ford – Доналд Фрай и Лий Якока. Всъдеходът еволюира в течение на трийсет години, докато на 12 юни 1996 г. последният Bronco от петото поколение слиза от конвейера на завода в Уейн, Мичиган. Точно 25 години по-късно – през юни 2021 г. – и точно на същото място започва производството на шестото поколение.
За ултраси и еретици
В един офроуд автомобил има две неща, които се изключват взаимно: Всичко, което служи за катерене, например големи гуми, блокирани диференциали и максимално „чекнене“ на мостовете, пречи на спокойното и бързо шофиране по шосе и магистрала. Това противоречие обаче вече може да бъде туширано чрез техника с електронно включване. А Bronco разполага с такава техника в изобилие. Преди всичко след чудодейното си прераждане той най-сетне има независимо окачване на предния мост, безценно за шофиране по магистрала.
За офроуд ултрасите това може и да звучи като сатанинска ерес. Но пък старата догма, че само с твърди мостове може да се стигне достатъчно далеч извън пътя, вече е доста накърнена от новата G-класа и Land Rover Defender. И двата модела са с независимо окачване, а Defender – дори на четирите колела. Въпреки това те често показват по-добри способности на пресечен терен от своите предшественици. Компромисно предложение на Bronco към ултрасите са неговата носеща рама и твърдият заден мост. След това едва чуто се споменават винтовите пружини вместо листови ресори.
На шосе следва стабилно желания курс
Може би заклетите любители на офроуда ще бъдат впечатлени от изненадващо добрите маниери, които скокливото пони на Ford показва на шосе. Вярно е, че при по-висока скорост насрещният вятър пее своята песен около ръбестата каросерия. (Няма да говорим и за коефициента на обтекаемост – него просто можете да го чуете.) Истина е също, че голямото неокачено тегло на колелата за пресечен терен се усеща с приятно подскачане при всяка напречна фуга. Но Bronco се движи прилично в права посока, създава усещане за известна прецизност в управлението и не се клати по завоите. Дори може да се каже, че каросерията му се държи съвсем цивилизовано и се накланя изненадващо слабо. С този автомобил можете да пътувате спокойно на далечни разстояния. Или пък да свалите вратите и отделните части на покрива, след което да дефилирате бавно край морския бряг.
А колко приятно става, когато V6 турбомоторът реши да покаже мускули! Басовият глас на двигателя с вътрешно горене заглушава всяко недоволство от липсата на истински V8. След като натиснете педала на газта, през първите няколко десети от секундата няма нищо друго освен звук: напористото хъркане от всмукването и набъбващия тътен на горенето. Едва след това турбото, достигнало пълно налягане, наистина се отпушва. Тягата от 542 Нм и мощността от 335 к.с. повдигат носа на Bronco нагоре и го тласкат упорито към хоризонта. Ако водачът не знаеше как стоят нещата, щеше да предположи, че това е V8. Поне при пълна газ – иначе V6 моторите просто не могат да „бълбукат“ на празен ход. Десетстепенната автоматична трансмисия, разработена съвместно от GM и Ford, сменя предавките бързо и почти безпроблемно.
Обзор като в камион, но с дължина на комби от средния клас
Докато карате по магистрала, гледката е впечатляваща. През почти вертикалното челно стъкло водачът вижда не само могъщия капак с извитите дръжки отпред и пейзажа вляво и вдясно. Поради височината на автомобила от 1,90 м човекът зад волана наблюдава околния трафик изотгоре като от мощен камион. Контролните уреди са разделени на класическа аналогова секция със скоростомер и дигитално поле, където можете да видите множество интересни неща. В средата на таблото е разположен 12-инчов сензорен екран с приятно големи контролни „плочки“.
Управлението на функциите в Bronco е лесно и ясно благодарение на комбинацията от сензорен екран и големи бутони. Особено когато се движите по пресечен терен, за който намекват големите дръжки на арматурното табло и централната конзола. Всичко в Bronco изглежда солидно и приятно грубичко. Когато го докоснете, усещате лесно миеща се твърда пластмаса – намек за излети сред прах, кал или сняг. Въпреки това обстановката е хармонична и много уютна благодарение на удобните кожени седалки.
По темата за разхода на гориво ще бъдем пределно кратки. Как мислите, може ли един четвъртит, голям офроудър с груби гуми All Terrain и бензинов V6 турбо да бъде икономичен? Не, тук не помага дори комбинираното впръскване – директно и във всмукателния колектор. Минималният разход, до който успяхме да слезем, беше между 12 и 13 литра на 100 км – разбира се, на шосе. Затова пък Bronco не ви затруднява при паркиране. Всъдеходът изглежда внушително, но е дълъг само 4,80 м, тоест колкото обикновен модел от средния клас. Широк е два метра, но е изключително добре обозрим и габаритите му са лесни за възприемане. За съжаление, вътрешният простор също е като в комби от средния клас. Задната седалка не е безкрайно широка и дълбока, а багажникът е с вместимост 562 литра.
Неудържим извън пътя, но лесен за управление
Bronco има на борда си пълна екипировка за преодоляване на пресечен терен. Предният стабилизатор може да се разкачи за по-голямо кръстосване на мостовете. Предният и задният диференциал могат да бъдат блокирани за повече сцепление. Има и понижаваща предавка – за мощно и бавно пълзене из препятствията в пресечената местност.
Съвременното Bronco вече не е някогашният суров и корав всъдеход, където всичко се включва и изключва на ръка. Дигиталната ера не е подминала и този култов модел. Техниката за офроуд се активира с натискане на гумирани бутони в горната част на арматурното табло. Един от тях например задейства т.нар. режим Trail turn. При него диаметърът на завиване се намалява значително чрез индивидуално спиране на вътрешното и ускоряване на външното колело. Получава се нещо като бавен дрифт, при който се вдига доста прах. Има също и One Pedal Drive – управление с един педал, познато напоследък от електромобилите. При чести изкачвания и спускания ускоряването и спирането се командват само с педала на газта.
Режимите на трансмисията се избират от кръгъл хъб на централната конзола, също гумиран. Чрез бутоните може да се превключва между задвижване на задния мост, на задния и предния, автоматичен режим, при който предният мост се включва само при нужда, и задвижване на двата моста плюс понижаваща предавка. След всяка смяна следва пауза, в която сервосистемата сработва – и на таблото отпред се появява съобщение, че командата е изпълнена.
Bronco като дива коза
За движение в различни условия водачът бива подпомаган от Terrain Management System с режими G.O.A.T. (Съкращението трябва да означава Goes Over Any type of Terrain, но прочетено, звучи като К.О.З.А.) Шофираният от нас Bronco Badlands има седем такива режима: Normal, ECO, Slippery, Mud, Sand, Rock Crawl и Baja. Ориентираният в по-голяма степен към комфорт и в по-малка към офроуд Bronco Outer Banks не разполага с Rock Crawl и Baja, но пък има Sport, подходящ за бързо каране по шосе. G.O.A.T. режимите се превключват с венеца около кръглия хъб за трансмисията.
Признаваме честно, че не изпробвахме в пълна степен възможностите на Bronco в силно пресечена местност. Можем обаче да свидетелстваме, че автомобилът се справи много добре на почвен път из нивите – след толкова силен дъжд, че водата беше заличила старите коловози и Badlands трябваше да си проправя нови. След това включихме Slippery и се насочихме към тревистия склон встрани от пътя. Комбинацията между кални гуми и мокра трева винаги е сериозно изпитание – не и за Bronco. Специално за любителите на офроуда в края на текста поместваме голямо видео, показващо способностите на автомобила в различните режими.
Удоволствието си има цена
След толкова положителни думи за качествата на Bronco на шосе и в пресечена местност някак не ни се ще да говорим за цената. Просто не искаме да разваляме настроението на никого – но няма как. Защото дори по-евтиният Outer Banks струва (бял) не по-малко от 156 700 лева. А за по-солидно екипирания и шофиран от нас Bronco Badlands цените започват от 167 000 лв. Твърдят, че някога Хенри Форд бил казал, че клиентът може да поръча Модел Т във всеки цвят, стига да е черен. Днес Bronco се предлага без допълнително заплащане във всеки цвят, стига да е бял. Докато за прекрасния Hot Pepper Red на тестовия автомобил например трябва да се доплатят 3520 лева. Какво да се прави – красотата често иска жертви. Но ако сте фен едновременно на далечните пътешествия и на безкомпромисния офроуд – Bronco Badlands наистина си заслужава парите!
