Ейдриан Нюи е човекът, чийто автомобили са най-бързи във Формула 1 днес, а в историята на Формула 1 има още куп примери за конструкторския му гений. Тихият англичанин не присъства вчера в Корея, където Ред Бул спечелиха и титлата при екипите (втора поредна – също като тази при пилотите), тъй като вече се труди върху следващия модел – за 2012 г. Въпреки това инженерът се върна назад във времето и разказа повече за работата си с тима и колите си.
– След работа с отбори, печелили много титли, означават ли повече настоящите успехи, след като с Ред Бул започнахте от нулата?
– Беше истинско приключение да се присъединя към Ред Бул. Хората наистина си мислеха, че този път съм прекалил и съм поел твърде голям товар, но атмосферата в екипа е прекрасна. Ясно е, че отидох там с надеждата да печеля пак състезания, може би дори шампионати. Затова започваш който и да е проект в F1. Затова си в спорта. Но е едно да мислиш какво е възможно и съвсем друго да го постигнеш. Това направи миналия сезон толкова специален. През 2009 г. представянето ни беше добро, но не стигнахме върха. Според мен има хора, които смятат, че беше еднократен проблясък и ще изгасне. Но благодарение упоритата работа на всички се задържахме на върха.
– Надълго обяснявате какви са заслугите на екипа, но вие лично как конструирате автомобил? Откъде започвате?
– Преди всичко зависи от това дали има нови правила. В началото на 2009 г. имаше сериозна промяна в правилника, а това означаваше бял лист хартия, нямаше ограничения, а аз се опитах да мисля какво изискват тези правила, кои са най-добрите решения за тях. Стараеш се да избягваш предубежденията и работиш според основните принципи. Това бе RB5. Двете следващи коли – миналогодишната и настоящата – са еволюции на този болид. За щастие той бе здрава кола и бяхме в състояние да напреднем. Имаше и други промени в правилата, при това сериозни, но успявахме да им намерим място в основната философия от 2009 г. По-директният отговор на въпроса е вече старото обяснение, че всичко е 95% пот и 5% вдъхновение. Потта идва от усилието да развиваш автомобила по един дарвинов път: чрез наблюдение, критика, намиране на това кои части могат да са малко по-добри и опити да ги направиш такива. Другият вариант е да нещо да те човърка, когато погледнеш автомобила, да чувстваш, че трябва да има още по-добра идея в тази конструкция, по-добро решение. Лично аз често блокирам често, излизам и се заемам с нещо друго. Може да оставя проект за ден, седмица или месец, но мозъкът е изумително нещо. Проблемите постепенно проникват в подсъзнанието и тихичко се спотайват там. И когато правиш нещо съвсем просто, взимаш си душ или нещо подобно, идеята се ражда изведнъж и тичаш до работа, за да я скицираш на чертожната дъска. След това идва времето за решение. Идеите не струват нищо, ако колата не става по-бърза благодарение на тях. Много хора, с които се срещаш, имат различни мисли и ти естествено се гордееш: те преследват целта и не позволяват да им се изплъзне, понякога дори когато стане ясно, че това е погрешна посока. Трябва да има комбинация от артистичен мозък и физика, защото не искаш да работиш упорито по нещо, което ще приключи в кофата за боклук.
– Чувствате ли се нервен през зимата, когато предстоят първите тестове?
– Нервен съм когато автомобилът излиза за първи път. Разполагаш, естествено, с изчисленията от аеротунела и т.н., направил си изследванията и знаеш, че по принцип трябва да тръгне. Но не си наясно дали това ще е достатъчно спрямо противниците, защото не си наясно какво си постигнал през зимата. Освен това съществува и несигурността дали поведението ще е според изчисленията от тръбата или ще има скрити проблеми? Миналогодишният болид например – RB6 – за първи път излезе на писта на Херес и пистата бе мокра. Първоначално не се държеше добре. Имахме някои грижи и аз си мислех, че сезонът може да се окаже страшно дълъг. При настоящия изследователски инструментариум обаче – и съответното му разумно използване – сме в състояние да изгладим дребните проблеми.
– Какъв е приносът на Себастиан Фетел към екипа, какво иска той от вас?
– Преди всичко Себастиан изобщо не се държи според годините си. Той има опит и зрялост, които са направо смайващи. Но и работи упорито, остава здраво стъпил на земята, изключително отдаден е на това да разбере колата и собственото си каране. Вечер доста време разглежда точно това. Има усещане и дава добри данни, а личното ми впечатление е, че винаги, когато кара автомобила, научава нещо ново. Като малка гъба. Истински освежава всички. Това помага на целия тим. При наличието на пилот с природен талант, но липсваща отдаденост отборът може да пострада. Себастиан обаче – и Марк [Уебър] – са решителни и много силни.
