Летя за Мюнхен с чартър, специално организиран от Порше БГ, вносителя на Ауди у нас. Групата наброява над 140 души – клиенти и фенове на марката, както и неколцина представители на медии. Предстои ни запознанство с най-новото попълнение в гамата на баварската компания – малкото А1. Съвсем естествено коментираме появата на модела, шансовете му за успех на пазара срещу смятания за единствен конкурент – възроденото Мини, и т.н. Мненията са различни – като се започне от нуждата от толкова малки коли в премиум сегмента, потенциалните клиенти, наличието на богато историческо наследство, осигуряващо пазарен успех.
Стигаме до извода, че Ауди А1 не би трябвало да се разглежда като главен конкурент, а по-скоро като дългоочаквана алтернатива на британската икона. Защото изповядва принципно различна идеология – ако Мини е ярък пример за безспирно веселие (в имиджа, оформлението на интериора и пътното поведение), то А1 следва да се разглежда като много добро, но въобще не формално използване на правилата от корпоративната политика.
Що се отнася до историческото наследство, си спомням, че и малкото Ауди има такова, разбира се, не толкова обвеяно със спортна слава като на британеца.
През далечната 1974 г. компанията представя модела си Ауди 50, сътворен от Джорджето Джуджаро. Година по-късно на негова база е създаден добре известният днес хечбек VW Поло. След няколко години малкото Ауди е свалено от производство. В концерна не успяват да намерят начин да позиционират в различни ниши двата почти еднакви автомобила, които се различават едва ли не само по емблемите си.
След близо 30 години в Токио дебютира ярък наследник на онова Ауди 50 – концептуалният Ауди metroproject Quattro, чията серийна версия вече се нарича А1.
Докато си припомням тази история, кацнахме на летището и се отправяме към разположения съвсем наблизо Ауди Трейнинг център, част от макетния град на компанията АреА1. Той е между Терминал 1 и 2, открит е това лято и се използва за продуктово обучение при въвеждането на модела.
След кратък брифинг и регистрация се отправяме към полигона на центъра, където ни предстои пробно шофиране на модела, симулирайки различни пътни условия.
Даже и в най-малкото Ауди се чувства характер – строгият поглед на фаровете със сложна форма, фирмената трапецовидна радиаторна решетка с леко скосени ъгли, силует със силно наклонена задна колона и леко напомнящ за ТТ, а релефната линия, опасваща каросерията, като че ли завършва образа.
Като цяло моделът ми изглежда по-близо стилово до Ауди ТТ и R8, отколкото до почти еднаквите и малко скучни обикновени лимузини, носещи буквата А в означението си. Така или иначе, малкият хечбек е напълно узнаваемо Ауди, откъдето и да го погледне човек.
Салонът на А1 ме изненадва приятно, който нетипично за повечето малки коли отговаря на стандартите за премиум автомобил. Скъпа грапава пластмаса, релефни алуминиеви контролери за управление на климатика и аудиосистемата, прещракващи с точно премерено усилие. По качество на материалите и монтажа на отделните панели интериорът не отстъпва на по-големите модели на марката. Всички детайли са ясно очертани, точно изработени и отлично напасвани. Подобно внимание към детайла не се среща всеки ден даже и в модели от по-горните класове. Не ми се иска да се спирам подробно на възможностите за индивидуализация, защото вариантите достигат четирицифрено число, като се започне от белите или сребристи арки на покрива, светодиодно осветяване в салона (като в А8), различните спойлери, джанти, стикери, цветни декоративни накрайници на въздуховодите за вентилация и най-различни други опции. Освен в съответния шоурум изборът може да се направи и вкъщи, по интернет.
Започваме първия тест с няколко динамични упражнения – рязко ускоряване, слалом между конуси, обратен завой, рязка смяна лентата на движение и агресивно спиране от сравнително висока скорост. Малко след това на друга площадка се имитира движение в градска среда – спазване на ограничение от 30 км/ч (с такива зони са пълни повечето квартали в населените места), спиране и потегляне от светофар (да усетим работата на системата Старт-Стоп), отново слалом между „паркирани автомобили“ и т.н.
Ауди А1 демонстрира почти неутралното си поведение в завой, малко лек на ниска скорост волан, който позволява безупречно да се контролира траекторията в бързите завои, идеални спирачки и може би леко компромисни настройки на окачването. То еднакво плътно поема малки неравности и легнали полицаи, без да създава дискомфорт в салона.
Макар че караме най-силната версия с 1,4-литров бензинов двигател TFSI със 122 к.с. и 7-степенна автоматична трансмисия S-Тronic, не мога да кажа, че колата ме предизвиква към лудории. Същото сигурно се отнася и за останалите агрегати, с които моделът тръгва на пазара – още един TFSI с обем 1,2 литра и 85 к.с. и две модификации на 1,6-литров турбодизел с 90 и 105 к.с. Тази роля сигурно е предназначена за новата версия, обявена малко преди Парижкото изложение – 1,4-литров бензинов TFSI с два турбокомпресора и 185 к.с.
На връщане почти единодушно решаваме, че основното оръжие на Ауди А1 е яркият имидж и възможностите за индивидуализация. Защото в света на съвременните умни телефони, малки плейъри и различни други електронни устройства, автомобил, който можеш да създадеш сам, наистина изглежда в крак с модата. Още повече че Ауди са успели да постигнат с А1 и усещане за свежо настроение, различно от като че ли вечното черно на по-големите си модели.
