Има ли друго спортно събитие, по време на което температурите се променят от 5 до 36 градуса по Целзий в рамките на само една отсечка, както се случи на рали Дакар по-рано тази седмица? Живакът вече достигна 50 градуса в определен момент, но нерядко слиза и под нулата – гигантска амплитуда от над 50 градуса.
Подобни промени водят до факта, че понякога на трасето в рамките на 24 часа се сменят четири сезона и това не са единични случаи. Досега състезателите в надпреварата бяха подложени на пустинни температури, бури, градушки и дори мълнии.
Мотоциклетистът Иван Якеш се оказа почти ударен от въпросната мълния, която падна само на пет метра от мотора му. След това пилотът временно не можеше да вижда с лявото си око – в продължение на около 300 км по време на отсечката в четвъртък.
Неговите проблеми с климата бяха най-драматични досега, но Якеш заяви на отбора си, че иска да докаже, че може да стигне до финала. Немалка част от съперниците му в категорията на моторите обаче се сблъскаха с други препятствия, изсипващи се от небесата. Пилотът на КТМ Дейвид Томас например попадна в градушка при почти зимни температури.
„Преминахме през ада, но нали за това сме тук. В началото на отсечката времето бе перфектно, небето – ярко синьо. Пейзажът бе великолепен и бе истинско удоволствие да се кара”, разказа Томас пред официалния сайт на Дакар. „След това обаче попаднахме в огромна буря и паднах от мотора. Сигурно съм се пързалял към 50 метра заедно с машината. Имаше лед навсякъде. За щастие, успях да стана, не бях контузен и завърших етапа.”
Чешкият пилот Ондрей Климчив описа карането с градушката като „все едно бях на ледена пързалка”.
„Беше кошмарно”, продължи Ондрей. „Удряха ни ледени парчета с големината на топка за голф. Само за няколко минути трасето бе покрито с лед. Пилоти бяха изпопадали навсякъде. Тотален ад. Аз също паднах и не можех да се изправя.”
Изживяното бе в някаква степен подобно на началната отсечка в Парагвай, когато известно време дъждът бе толкова силен, че приличаше на буря в джунглата.
Най-големият проблем обаче е жегата, която мори и организатори, и състезатели. Единственият американец Рики Брабек я описва особено живописно: „30 секунди навън и имаш чувството, че се топиш. Жегата мъчи тялото и машините ни, когато се опитваме да ги накараме да вървят по-бързо. Трябва да се стараеш да опазиш себе си и превозното си средство при такива температури.”
На Дакар се използват климатични системи и одеяла за затопляне. Може да получиш слънчев удар или да измръзнеш от студ. Тазгодишното издание вече накара състезателите да се справят с такива предизвикателства. Какво ли ще се случи до финала?
