С още новости по автомобилите и категорично намерение да вземат точки подхождат Ферари към предстоящата Гран при на Германия. За екип като Скудерията обаче историята е особено важна, затова и отборът направи бърз преглед на представянето си на немската писта Хокенхайм, която ще е домакин за 32-и път на кръг от Формула 1. В същото време обаче се навършват точно 40 години от първата надпревара от световния шампионат, проведена на трасето през 1970 г. – вълнуваща битка между потеглилия от полпозишън Джаки Икс (Ферари) и Йохен Ринд (Лотус), като след повече от 50 тура победата отива при австриеца, изпреварил съперника си с по-малко от секунда.
19 победи има Ферари в Гран при на Германия – най-често печеленият от Скудерията старт спрямо останалите кръгове в световния шампионат. Последната победа взе Михаел Шумахер през 2006 г., а второто място на Фелипе Маса превърна успеха в двоен. Бразилецът има още два подиума: трети е през 2008 г. и 2009 г. (като последният е на Нюрбургринг, където миналия сезон се проведе немската надпревара според ротационния принцип, приет от двете писти).
Фернандо Алонсо пък стана пръв през 2005 г., но тогава, разбира се, като състезател на Рено. Пет години по-рано – през 2000 г. – Рубенс Барикело за първи път в кариерата си се качи на най-високото стъпало на почетната стълбичка при доста странни обстоятелства. От 18-и на грида той започна да си пробива път напред в колоната, когато се случи нещо крайно необичайно за надпревара от Формула 1: човек нахлу на пистата и хвърли в паника организаторите, изкарали моментално кола за сигурност. След като маршалите се справиха с бившия служител на Мерцедес, решил по този крайно опасен начин да изрази недоволството си от начина, по който бил освободен от щутгартския концерн, надпреварата продължи, но към края пък заваля. Рубенс реши да рискува и да остане със сухи гуми, докато основните съперници Мика Хакинен и Дейвид Култард от Макларън сложиха мокри. Бразилецът се справи перфектно до финала и спечели първата си победа в F1.
До 2002 г. пистата Хокенхайм бе много подобна на Монца – изискваше специални конфигурации на болидите с ниско аероприлепяне и настройки за справяне с двете особено дълги прави. Тогава основната цел на пилотите при връщането им във вътрешната, по-спъната част бе главно да удържат болидите на пистата, тъй като реглажите за максимална скорост на правите ги затрудняваха максимално в завоите. От 2002 г. обаче трасето претърпя доста промени и вече е значително по-конвенционално, като според настоящите си характеристики би трябвало (поне на хартия) да пасва повече на тазгодишното Ферари F10. Инженерите в Маранело се постараха автомобилът да е с още нови елементи на Хокенхайм, сред които и промени по дифузьора.
