Пазарният успех (и особено в Америка) на появилия се през 1961 г. Jaguar Е-Type подтиква много автомобилни производители да заложат на формулата, върху която е изграден легендарния Джаг. Повечето японските компании са още млади, но отдавна имат желание да стъпят на огромния американски пазар. Техните семейни коли обаче още не намират добър прием. Алтернативата е спортна машина, достъпна за всеки джоб, което би могло да бъде силен коз срещу заелити пазара продукти на Jaguar и Porsche.
Така през 1963 г. Nissan възлагат на Yamaha, технологичен партньор на повечето японски производители, да разработи за тях един мини Е-Type. Започнат от нищото, проектът е завършен в края на 1964 г, като линиите на купето са проектирани от германеца Албрехт Гьорц – дизайнерът, създал BMW 507 десетилетие по-рано и взел участие в създаването на облика на 911.
Малко преди официалния дебют обаче Nissan се отказват от проекта поради конструктивни несъвършенства и година по-късно колата дебютира като Toyota 2000 GT на шоуто в Токио.
Но изцяло ръчното й производство, довело до значително по-висока цена от конкурентите, обричат първото японско GT на кратък живот – произведени са само 351 автомобила.
В Nissan временно забравят за компактното купе, но през 1966 г. идеята възкръсва под натиска на Ютака Катаяма, основател на американското поделение на компанията. Общителен и увлекателен събеседник, той леко си намирал приятели в непознатата Америка. Благодарение на своята енергия „Мистър К”, както започнали да го наричат в автомобилните среди, още към края на 1962 г. успял да продаде пет повече коли, отколкото главните конкуренти от Toyota. Страстен любител на спортните и състезателни автомобили, той мечтаел за спортна кола и в гамата на неговата фирма за американския пазар.
„Спортния автомобил е като обикновена кола, но трябва още да развива висока скорост, добре да стои на пътя и да позволява на водача си да я контролира лесно. Така че трябва да пуснем на пазара малък Гранд Туризмо с твърд покрив за безопасност, комфортен и лек за управление на високи скорости”.
Така Катаяма оглавява изцяло японския екип и лично той дава насоки на конструкторите и дизайнерите, водени от Йосихико Мацуо, през трите години на работа по проекта.
Не случайно в края на работата той получава званието „Бащата на Datsun 240Z”.
Новото двуместно купе е представено през октомври 1969 г. и отвън доста напомня на прототипа на Yamaha от преди пет години. Конструктивно обаче колата е съвсем различна – „Зетката“ има лека но твърда самоносеща конструкция (вместо с отделна рама), 6-цилиндров двигател и независимо окачване на четирите колела. За вътрешния пазар тя носела името Nissan Fairlady Z и се предлагала с 2-литров мотор, а за САЩ била предназначена като Datsun (под тази марка се продавали и останалите модели на компанията) 240Z с мотор 2,4 литра със 150 к.с. и 3-степенна автоматична трансмисия като опция.
Виновник за разликата в имената отново е Ютака Катаяма, който предвидил, че американците няма да приемат Fairlady еднозначно – в превод тази дума има множество тълкувания – от „блондинка” и порядъчно момиче до посредственост. На своя глава той решил да я преименува – „Ще я наречем 240Z. Защото Z звучи добре на всички езици, а 240 показва обема на двигателя”. Казват че Мистър К лично отлепвал табелките „Fairlady” на пристигналите в Америка коли и ги заменял с такива, с надпис 240Z.
За да се намалят производствените разходи, а оттам и цената в конструкцията няма нищо революционно – в купето се вграждат готови детайли от серийни модели на марката. Подвижните части за 6-цилиндровия редови двигател са взети директно от 4-цилиндровия мотор на Bluebird, скоростната кутия – от 2000 Sports, а окачването МакФерсън е от Laurel.
Красивото, бързо и не много скъпо купе с две врати има оглушителен успех в САЩ. При цена за нов автомобил от $3 526, току що купени екземпляри на „Ferrari-то за бедни”, както кръщават 240Z, се препродават за над 4000 долара (по онова време Chevrolet Corvette струва 4 780, а цените на Jaguar и Porsche започват от около $6 000). Освен това малката японска спортна кола достигала с 8 км/ч повече от американската легенда. Колата се ускорявала до 100 км/ч за 9 сек, а максималната й скорост е 208 км/ч. Двуместното купе с класическа компановка, независимо окачване и ниско тегло (малко над един тон) освен добра динамика се отличавало и с добро пътно поведение не само на обикновен път, но и на състезателно трасе. Datsun 240Z има и добра състезателна кариера – две поредни титли в Американския шампионат за серийни автомобили, както и спечелването на тежкото Рали “Сафари” през 1971 и 1973 г. Това пък доказва, че явно колата е толкова здрава, колкото и бърза. Благодарение на спортните успехи над 156 000 коли са продадени през четирите години на производство. Естествено по-голямата част са в Америка, където печели огромна популярност. Строгите американски закони за безопасност и вредни емисии обаче, стават причина през 1974 г да бъде лансиран подобрен модел.
Ограничаването на мощността и утежняването на колата понижават динамиката, а появата на 260Z с компановка на салона 2+2 места и удължено с 30 см междуосие още повече влошават положението. Година по-късно е лансиран и 280Z със система за впръскване на горивото, но и той не достига показателите на оригинала, който е по-лек с цели 250 кг. Всичко това води до загуба на пазар в завоювания сектор, но Nissan не се връщат назад и се преместват в сектора на луксозните спортни коли с модела 280 ZX през 1978 г, а по- късно и с 300 ZX. През всички тези години всеки нов спортен модел на компанията, макар и натъпкан с електроника и турбокомпресори, се отдалечава от първообраза, спечелил огромна популярност. Серийното производство на Z-моделите приключва през 1996 г. (малки серии се произвеждат в Япония до 1999 г.), като последната внесена в САЩ кола става експонат в музея Петерсен в Лос Анджелис.
За 40 години в цял свят са реализирани над 1,7 автомобила, като само в САЩ десет години след началото броят на продадените Зетки достига 500 000, нещо за което на култовия Chevrolet Corvette е необходим четвърт век. Тогава списанието Car and Driver нарича Datsun 240Z най-масовия спортен автомобил в света.
