Винаги е отлична възможност да тестваш автомобил като Oпел Insignia OPC с 325 к.с. на истинска писта като „Хунгароринг“. Допълнителен гъдел бе и възможността за първо изпитване на системата 4Х4 на полигон в близост до трасето. От хотела до пистата пък имам възможност да карам Insignia ecoFLEX, чийто дизелов двигател въпреки двата си литра обем дава според производителите разход от 5,2 л./100 км. С две думи, наситена програма.
Денят е малко мрачен, но дъждът може и да се размине. Още първите впечатления от ecoFLEX оформят представата за модела. Колата е чудесна за управление. Моторът на тази версия е със 160 к.с. и реагира достатъчно адекватно при всяко натискане на педала на газта. Шест степенната скоростна кутия е чудесно подредена, като дължината на предавките е видимо съобразена с желанието на производителите за постигането на нисък разход на гориво. За ниският разход отговорна е още технологията CleanTech, благодарение на която се постига по-добра ефективност при изгарянето на горивото и от там и по-ниски нива на вредни емисии. Ключови в нея са и пиезорезистивните сензори, които измерват налягането във всяка една от четирите горивни камери и дават информация на управляващия компютър. Самият коефициент на аеродинамично съпротивление 0,26 е друг фактор за сваляне на разхода. То е постигнато с поставени облицовки на резервоара, горната част на отвора за охлаждане на радиатора е прикрита, затворен е централният отвор в предния спойлер, намален е просвета на автомобила и е „запечатана” долната част на радиатора. Не на последно място ecoFLEX е оборудвана със специално разработени гуми с ниско съпротивление. Допълнение към всичко това е и специален индикатор на таблото информира водача за оптималния момент за превключване на по-висока предавка, когато системата за управлението на двигателя счете, че това е подходящо за спестяване на гориво. В тежкия трафик около Будапеща обаче разходът в моята кола е под 7,4 л/100 км и определено няма шанс да спечеля наградата за най-нисък разход.
Все пак благополучно стигам пистата, където предстои да изпробваме адаптивната система 4Х4, която се монтира единствено на двата най-мощни бензинови турбо двигателя. Тя подобрява значително стабилността и управлението на автомобила при всякакви ситуации, като комбинира най-доброто от конвенционалните механични и хидравлични системи за задвижване на 4 колела. Системата се състои от няколко елемента: независимо задно окачване с допълнителни H-образни рамена, заден задвижващ модул Rear Drive Module (RDM), включващ разпределител на въртящия момент Torque Transfer Device (TTD) и като опция електронен заден диференциал ограничаващ пробоксуването (eLSD), триелементен задвижващ вал с два лагера и модул за отвеждане на мощност Power Take-Off Unit (PTU). Задействането на дисковете на хидравличния съединител се контролира електронно като по този начин се разпределя въртящия момент от нула до 100% между предния и задния мост – последният може да получи въртящ момент със стойност до 2700 Nm (!?).За разлика от повечето конвенционални системи за двойно предаване, тук не е необходимо системата да установи пробоксуване на предно колело, за да предаде въртящ момент към задната ос.
Контролният модул на Аdaptive 4×4 използва сигналите от сензорите на ESP и ъгъла на завъртане на волана, както и позицията на педала на газта, за да адаптира разпределението на мощността на базата на ситуацията. Времето за реакция не надхвърля 80 милисекунди. Имам възможност да изпробвам системата на полигон, където под течаща вода и фонтани, симулиращи друга кола и специалната настилка се имитира движение върху лед. Изпробвам ситуация със спукаване на гума с ниска скорост 40 км/ч с коли със и без системата. Направо е учудващо до каква степен контролът може да бъде несравним. Следва слалом между 2 фонтана разположени на лек наклон. Ако за колата с предно предаване е трудно да отлепи от мястото си и при резките движения фонтаните се избягват трудно, с 4Х4 всичко става с много по-голяма скорост и лекота. Изпробваме и варианта със стъпили две леви гуми на хлъзгавата настилка и две десни извън нея и там резултатът е същия. Предимството на адаптивната система е вън от съмнение, а самото и действие по никакъв начин не изненадва неприятно водача.
И най-накрая идва черешката на тортата – OPC. Човек от управата на трасето обяснява как действат камерите, как се подават сигнали на маршалите на трасето и т.н. На четвъртия завой все още личат следите от гумите на Фелипе Маса и несъзнателното натискане на двата му педала. Пред колите ни се движи инструктор, който определя темпото, но за моя радост това темпо е достатъчно добро, за да мога почти да стигам границата на възможното сцепление.
Седалките Рекаро, не само изглеждат чудесно, но и усещането в тях отлично. Спортният волан е изключително удобен, както и самият лост за превключване на скоростите.
Превключвател позволява промяна в твърдостта на окачването и ако комфортният ми е познат вече и колата поглъща без проблеми и без хората вътре да усетят всяка неравност на трасето, то при спорт и ОРС се втвърдява и неравностите стигат дори до волана. Усещам изключителна динамика, като освен силния мотор за нея е „виновна“ и олекотената конструкция на шаси, спирачки, всичко. Управлението на свой ред е по-прецизно и се втвърдява значително при пускането на спортния режим на работа. Педала на газта пък става по-директен.
Конструкцията High Performance Strut (HiPerStrut) на предното окачване е създадена специално за Insignia OPC. Намаленият ъгъл при главината и скъсените оси правят тази версия на окачването McPherson доста по-различна от използваната при останалите модели в Insignia. HiPerStrut намалява реактивния момент в завой и оптимизира сцеплението с пътната настилка, като дава отлична информация за сцеплението във волана. Спирачките са Brembo, спортни като специален елемент, разработен специално за Insignia OPC, са така наречените „плаващи” предни дискове с конструкция, състояща се от чугунен ротор и алуминиева централна част. След интензивна тестова програма по нормалната пътна мрежа и на Нюрбургринг Нордшлайфе, инженерите от разположения в Рюселсхайм Opel Performance Center са се спрели на гуми Pirelli от модела P Zero с размер 245/40, които са „обути” на 19-цолови аеродинамично оформени алуминиеви колела. По желание се предлагат и 20-цолови ковани алуминиеви колела в съчетание с гуми с размер 255/35.
Накрая няколко думи и за главният виновник за наистина невероятната и неочаквана динамика. Двигателя е 2,8-литров с 325 к.с. Турбината е с налягане от 0,9 бара и в тази връзка забелязвам, че при тръгване на колата и трябват поне 3500 оборота, за да тръгне втрещяващо, а после по време на обиколките разбирам, защо пилотите наричат това трасе писта за картинг. Дори за мен с тази кола правите изглеждат твърде къси и никъде не успявам да стигна шеста предавка. Използвам предимно трета и четвърта преди да се наложи да спра рязко преди завой и после отново да ускоря рязко, което ми се удава с лекота. За жалост в края на теста отпред има по-бавни колеги и ритъма се губи, но какво да се прави все пак съм успял да се докосна до един наистина шокиращ сериен автомобил.
