Наближавам нужната ме отбивка, включвам десния мигач и се мушкам между две коли в дясната лента, като разстоянието между тях е напълно достатъчно за безопасна маневра. В същия момент чувам звуков сигнал, който направо ме изненадва. Внимателно се вглеждам в огледалата за обратно виждане и чак сега забелязвам оранжеви символи, показващи наличието на автомобили в близост до мен.
Малко по-късно си обяснявам и значението на зелените букви, светещи в кръглия скоростомер и чиято функция будеше любопитството ми от началото на теста. Системата, наречена RVMS (Rear Vehicle Monitoring System), следи за наличието на коли в ляво и дясно отзад и предупреждава водача при смяна на лентата на движение. Тя е част от обогатеното стандартно и опционално оборудване на новата Мазда3, която карам след представянето й у нас в началото на лятото. Второто поколение на японския бестселър (една трета от общите продажби на марката) съвсем резонно вече предлага много повече съвременни спомагателни системи, облекчаващи и подпомагащи водача, но на мен повече ми е интересно дали тройката е запазила спортния си нрав и безупречното пътно поведение, заради които нейната предшественица бе предпочетена от над 2 млн. купувачи.
По принцип новата Мазда3 се явява еволюционно развитие на познатия ни вече модел, каросерията е запазена почти същата, като външните разлики се свеждат до изцяло обновената предна и задна част, както и от леките релефни извивки от страни. За общата динамична визия допринасят и интегрираните в едно радиаторна решетка и огромен въздухозаборник, повтарящ изцяло стила на последните концептуални модели на японската компания. Тесните и изтеглени настрани фарове отпред и издутините на калниците пък напомнят недвусмислено за спортния роторен модел Мазда RX-8, както на решените в същия стил петица, седмица и новата шестица.
Поемам по пътя за Боровец, където се надявам да усетя характера на автомобила по изпъстреното с много завои асфалтово шосе. По принцип това една от любимите ми за подобно шофиране отсечки в близост до София, където не липсва и трафик, което ми дава възможност и за изпреварвания, позволяващи демонстрация на истинските възможности на колата. Не се притеснявам особено за това, защото карам 2-литровата бензинова версия със 150 к.с. комбинирана с 6-степенна механична скоростна кутия. Карал съм същата и от предишното поколение, така че се чувствам напълно уверен в собствените си възможности и в тези на новата тройка.
Позицията ми зад волана е идеална, улеснен съм максимално от широкия диапазон на регулировките, а изцяло новото оформление на салона и разположението на някои от уредите ми дава усещане за сливане в едно с автомобила. Пред погледа ми са двата дълбоки кладенеца, криещи в себе си оборотомера и скоростомера, воланът с три спици лежи удобно в ръцете ми и нито за миг не закрива двата информационни дисплея, монтирани под козирката на „втория етаж” на арматурното табло, изработено от мека и качествена пластмаса. Той се наблюдава с периферното зрение и без да се налага да отклонявам погледа си от пътя. На тях се изписват показанията на бордния компютър, аудиосистемата и двузоновия климатроник, но при по-високите нива на оборудване левия служи за екран на навигационната система. Единствено не ми става ясно защо единият е оцветен в бяло, а другият в червено.
Под двата правоъгълни вентилационни отвора на централната конзола е разположен блокът за управление на аудиосистемата, в случая Bose със субуфер в капака на резервната гума, наподобяващ на вид висококачествен хай-фи усилвател. За жалост в началото се лишавам от прекрасното звучене на 10-те говорителя, но за сметка на това усещам колко добре е шумоизолирана колата. В купето не нахлуват никакви аеродинамични шумове, почти не чувам работещия двигател и гумите, въртящи се бясно по не дотам доброто покритие на пътя. Затова пък съм завладян от работата със скоростния лост, който тук е преместен по-близо до водача и малко по-високо от преди. Смените на предавките стават с леко усилие, наподобяващо това при далеч по-скъпи спортни коли, ходът е къс и манипулирането с него ми доставя истинско удоволствие. Влизам малко по-бързо в няколко последователни завоя и усещам разликата в настройките на окачването. Като архитектура то е същото както преди, но е сериозно модернизирано и то в посока комфорт. Изглежда японците, които достигнаха върха на спортното поведение и управление на моделите си, този път са направили реверанс в посока на семейните ценности. Намерили са точния компромис между управляемостта и комфорта, окачването работи по-меко и поглъща леко малките неравности па пътя.
Управляемостта обаче не е загубила от това – воланът е сравнително остър, наклоните в завой са минимални и колата е стабилна при движение по права линия. Като че ли Мазда3 вече е леко възмъжала и е станала по-сериозна. Двулитровият мотор ускорява доста динамично за сметка на сравнително късите първа и втора предавка, докато на трета и четвърта ускорението става по-плавно и постепенно. Силата му обаче идва след подминаване на делението от 4000 оборота, защото и той е модифициран. За да отговаря на екостандарта Евро 5 в по-ниския работен диапазон, двулитровия MZR като че ли е леко приглушен и се нуждае именно от такива обороти, за да достигне максималните си 187 Нм въртящ момент.
Използването на следващите две предавки оставих за връщане, използвайки за това отсечката на магистралата от Ихтиман до София. И разбира се, този път си пуснах заредения предварително в CD-чейнджъра диск с любима музика. Под звуците на стария рок-н-рол се замислих дали е останало нещо от фирмения zoom-zoom, философията която Мазда изгражда с новите си модели. Според мен той е жив и в този модел – с оптималната си ергономика, оригиналния и същевременно спокоен дизайн, качествените материали в салона, живата реакция на двигателя в близост до червената зона на оборотомера и добрата шумоизолация. Въпреки всички опити за прикриване на характера й колата е все така добра на пътя, без обаче да е хазартна, пъргава и послушна на желанията на водача, без обаче да е провокативна. Което може би даже е и за добро.
