Никога досега не бях виждал толкова изпитателни автомобили, събрани накуп. Да, определено това не беше първият ми тест драйв, но количеството автомобили комби с марка Волво събрани на едно място беше внушително. Шведите бяха докарали в Германия по 20-тина коли от четири модификации на две свои обновени моделни семейства, които бяха предмет на нашето пътуване до Кьолн. В средата на парка, пред замъка от 17-ти век и неговия шадраван пък бяха паркирани четири от най-популярните комбита на Волво, начело с първото PV444 Дует от преди 50-на години. С това може би домакините ни искаха да подчертаят колко са важни за тях комби-версиите, които марката произвежда и продава успешно от половин век насам. Можеше да се направи паралел между първите модели и сегашните им наследници, с които трябваше да се запознаем отблизо през следващите три дни. Изцяло новите V70 и XC70, както и компактното V50, допълнени от седана S40 бяха представени само два месеца преди това в Женева. Докато по-малките модели бяха променени леко с фейслифт, то големите идват с напълно ново поколение.
Естествено програмата ни започна именно с тях – новото Волво V70 и неговата офроуд модификация XC70. Макар че с годините XC вече спокойно може да се смята за отделен модел в гамата.
Обликът на новото V70 не е обременен от сложни линии и извивки, както това бе при предшественика му. Напротив, сега колата изглежда просто и съвременно. В миналото са останали оребрените страници и тежко изглеждащата задна част.
Комбито стои даже спортно – за това спомагат подчертаните арки на калниците, задната броня и вертикалната задна врата.
Предницата е закръглена, радиаторната решетка е черна с големи клетки и хромирани вертикални ленти. Динамичен и стремителен вид придава възходящата поясна линия, а боядисаните в черно странични колони и обрамчените с хром стъкла още повече подчертават този ефект.
Салонът при V70 и XC70 е еднакъв, но и повтаря почти изцяло този на S80. Ако по-рано компанията подчертаваше самостоятелността на големите си комбита с оригинален дизайн на интерирора и външността, то в сегашното поколение тя фактически напълно унифицира тези модели, като разликите с лимузината е само в типа на каросерията. Благодарение пък на своите агресивни брони и масивните си пластмасови офроуд елементи XC70 изглежда доста самобитно.
Приборното табло също копира това на флагмана, но тъй като автомобилите са с топ-оборудване ми е необходимо малко време за разучаване на множеството бутони по централната конзола. И тук, както при останалите модели на Волво тя е плаваща -зад нея има място за поставяне на дребни предмети.
Промяната в пространството на салона е засегнало основно задните места. Като цяло е използвана скъсена платформа на S80, вместо досегашната от S60 и това прави възможна промяна отзад. Там се намира и новата гордост на шведските инженери – ново кресло, което е опция. То се трансформира от обикновено в детско, и то в две нива на височината на възглавницата (за деца от различна възраст). Освен това, страничната въздушна възглавница е така разширена, че да защитава ефективно малките пасажери.
Главното предимство на комбито – обемът на багажника – е увеличен с още 90 литра, благодарение и на монтираните в задната врата светлини. Като опция се предлага и електрозадвижване на вратата, прибираща се с натискане на бутон, както и подвижен под на багажника. Във вертикалните му страници пък могат да се закрепват различни закрепващи елементи, с които се фиксира товара.
Започваме теста с обикновеното комби, което определено ми харесва повече, макар че у нас повече ще се харчи кросоувъра. То обаче изглежда обикновено само на пръв поглед. Под капака му е скрит 3-литров редови 6-цилиндров бензинов агрегат с турбо (285 к.с.), а на задния капак има букви AWD. Изглежда доста обещаващо. Управлението на колата по междуградските пътчета ме въодушевява с добрите настройки на шасито. Тук то е подкрепено и с няколко допълнителни системи, които са в опционалното оборудване. V70 може да има система, регулираща усилието във волана. Изборът на режима (общо три) става от менюто на бордния компютър. Пак като опция се предлага и познатата вече система Four-С, която променя твърдостта на амортисьорите също в три режима – Comfort, Sport и Advanced. В комфортния режим Волво-то действително леко поглъща неравностите, като в същото време не реагира остро на завъртането на волана, а при по-бързи маневри леко се усеща накланяне на купето. Избирам след това и режима Advanced, за да направя сравнение. Воланът натежава осезаемо, а шасито “обира” всички неравности. Преминаването през “лежащите полицаи” пък направо “вдига“ колата.
Скоростната кутия, която е автоматична 6-степенна Geartronic работи бързо и незабележимо, а системата DSTC следи за устойчивостта така, че ме отказва от по-резки маневри. За тях пък почти няма място, тъй като маршрутът преминава често през населени места, където скоростта е ограничена на места до 50 км/ч.
За следващия маршрут взимам дизеловата версия D5, задвижвана от 2,4-литров Комън Рейл със 185 к.с. Определено с този мотор колата ми харесва повече, отколкото бензиновата версия, макар и по-слаба на вид. Шумът му почти не се усеща в купето, а за да е пълно удоволствието усилвам малко повече аудиосистемата. И тук тя е в топизпълнението на Dynaudio и освен изключителния си звук предлага и възпроизвеждане на MP3-файлове и има вход за iPod.
Кросоувърът XC70 донесе повече емоции. За него се предлагат само два мотора от гамата – 2,4-литровият турбодизел и 3,2-литров атмосферен бензинов с 235 к.с. Той също е от гамата на S80, но като че ли е доста спортно настроен – добре балансиран, развърта се леко до високите обороти и има гласовит тембър, подходящ повече за спортно купе. По изпълнените с завои пътища колата изглежда по-мудна от обикновеното комби, но това може би е от големия клиренс (210 мм) и гумите с по-висок профил. В същото време обаче и в него високата скорост не се усеща. Но не се опитвам да провокирам и най-малко по-динамично управление. Защото неговата сила усетих на специалния полигон, който домакините бяха подготвили.
На него видях на какво е способен XC70 с неговия голям просвет и системата Hill Descent Control, подпомагаща спускането по стръмен наклон. С използване на спиране с двигателя и спирачната система, тежката над 1,5 тона кола слиза от склона с не повече от 10 км/ч, а краката ми бездействаха. Преминахме без никакви проблеми през дълбока яма с вода, през коловози, където купето се накланяше силно настрани, стръмни изкачвания с последващо спускане – навсякъде кросоувърът се представи блестящо. Даже и без такива системи, като понижаващи предавки и блокаж на диференциали, с които са оборудвани съвременните SUV-ове. Но пък с това Волво не е и мислено да се кара офроуд.
Мисля си обаче, че ако имах такъв автомобил, не бих го изложил на подобно изпитание. Защото на полигона бях спокоен, знаейки че маршрута е проверен внимателно от инструкторите, докато аз бих рискувал на друго подобно място да откъсна предната броня. Все пак ми се струва, че в името на безопасността шведите са прекалили леко с предния надвес, който за кросоувър е малко дълъг.
