40 години от създаването си отбелязва Заубер Моторспорт този уикенд по време на Гран при на Германия, 11-и кръг от световния шампионат във Формула 1 за 2010 г. Юбилеят бе повод основателят на компанията Петер Заубер да даде обширно интервю за преживяното през тези десетилетия, разпространено от пресслужбата на екипа.
– Защо решихте преди 4 десетилетия да влезете в бизнеса със състезателни автомобили? Швейцария не е най-популярното място за създаване на такъв тип компания.
– Петер Заубер (ПЗ): Няколкото ми аматьорски състезания с Фолксваген Бийтъл и работата, която вършех по колата, ми създадоха контакти с автомобилната спортна общност в Швейцария. В тези среди срещнах още един ентусиаст като мен и двамата заедно създадохме проект за производство на двуместни спортни автомобили. Ако бяхме изследвали чисто икономически бизнеса със създаване и продажба на такъв продукт в Швейцария, щяхме да видим липсата на какъвто и да е смисъл. Но за щастие разумният подход не винаги е най-правилният!
– Възможно ли беше да печелите чрез този си бизнес?
– Не, не печелехме. От 1970 до 1978 г. създадохме 13 броя от моделите от С1 до С5. Но това се оказа икономически неизгодно. Конструирането и продажбите на автомобили въобще не бяха достатъчни. Все пак успявахме да си докарваме доходи чрез поддръжка колите на заможни клиенти.
– Имаше ли моменти, в които се изкушавахте да се откажете?
– О, да, при това много! Първите 10 години бяха особено трудни, тъй като просто не разполагахме нито с финансови ресурси, нито с нужните ни хора. Стигахме и физическите си лимити. В множество случаи работехме до късно през нощта. 24-часовите надпревари в Льо Ман бяха особено изтощителни – като се има предвид колко дълга е подготовката за състезанието, на практика почти не спяхме кажи-речи цяла седмица. И ако след това колите ти отпаднат някъде по средата на дистанцията, това почти те довършва и физически, и ментално. Много пъти звънях на жена ми от Льо Ман и й казвах: Край, стига ми толкова.
– Обаче бързо си променяхте мнението…
– Винаги продължавахме. От самото начало бях наясно, че ще ни е невероятно трудно поради цял куп причини – не е лесно да си вадиш хляба с конструиране на състезателни коли в Швейцария. Но онова, което винаги ме крепеше, бе решителността да не се предавам в лицето на почти непреодолими предизвикателства.
