Хората по цял свят се справят с огромен спектър от емоции през последните седмици – от тъга до яд. Всички се стараят да преодолеят случващото се заради пандемията от COVID-19. Алесандро Занарди е един от хората, изтърпели невероятни трудности. Днес той е истинско вдъхновение и разказва в разпространено от BMW Моторспорт интервю какво се случва с него в дома му в Северна Италия.
Алесандро, намираш се в епицентъра на кризата в Италия. Как сте ти и семейството ти?
„Добре сме. Но усещаме с пълна сила ставащото около нас, с лекарите, сестрите, с толкова много хора. Ние сме късметлии. Имаме къща. Разполагам с цялото си тренировъчно оборудване. Здрави сме и от тази гледна точка не страдаме.”
Какво е ежедневието ти в момента?
„Аз лично все още имам спортни планове, затова се съсредоточавам върху тренировки. Определено никога не бих си пожелал подобно нещо да се случи, но всичко има различни аспекти – нищо не е винаги изцяло отрицателно или положително. За мен позитивите са, че телефонът не звъни кой знае колко. Никой не ме кара да пътувам нанякъде и имам повече време да се занимая с приоритетите си в реда, който искам. Будя се сутрин и си казвам: ОК, сега ще тренирам. След това подреждам програмата си около това. Същевременно работя много и на компютъра – пращам мейли, подготвям разни неща. Доскоро най-важната цел бе Токио. Разбира се, сега всичко се променя, но на мен не ми е трудно да си намеря нова задача.”
Но един от важните ти проекти е Токио 2021?
„Е, на моята възраст всяка година от спортна гледна точка се равнява на кучешка или около седем нормални. Беше почти чудо да се целя в Токио толкова близо до 54-ия си рожден ден. Догодина ще е още по-сложно, когато наближавам 55. Но да, това са ми намеренията. Тепърва ще разберем дали ще ги превърна в постижения.”
Да се върнем към настоящето: предизвикателство ли е да се справиш с изолацията?
„Трябва да кажа, че имам пълно доверие на учените, борещи се с пандемията. Задължително е да им вярваме. Налага се помагаме както можем, което в случая означава да си останем вкъщи, за да не допринасяме за разпространението на вируса. Научихме, че заразените хора вероятно са десет пъти повече, отколкото предполагахме преди броени дни и причината е, че не е тествано цялото население. А вероятно има много хора, които са били заразени, но така и не са разбрали, тъй като не са проявили симптоми. Подобна ситуация поражда, разбира се, много тревоги. Затова трябва всички да си останат по домовете, за да не се разпространява повече.”
„Голяма част от нас просто не могат да се справят с вируса. Ето защо се налага да почакаме и да се доверим на борещите се с него, както и да спазваме наложените от всяко правителство правила. Просто е.”
Ти си се борил с много неща и ситуацията след инцидента ти е особено тежка. Понастоящем си вдъхновение за много хора. Имаш ли послание за сънародниците си и всички хора по света?
„Фактът, че ми се е наложило да водя такава битка, не означава, че това ми допада! (смее се) По-скоро бих избягвал проблемите. Със сигурност обаче преодоляването на всяка една житейска трудност носи опит и развитие. Те помагат в случаите, когато човек се изправи пред други проблеми, а такива неминуемо се появяват. И мога да кажа, че хората вече са различни – преоткриват усещането за общност, за приятелство, нуждата един от друг, за да сме наистина цялостни човешки същества. Не сме хора, ако не можем да изразяваме емоциите си.”
„Не става въпрос за това човек като мен да изпраща послание. Истинската надежда е хората от тук нататък все повече да търсят вдъхновение, да се вслушват в другите, да се опират на тях и да позволят да им бъде помогнато. Това е единственото позитивно нещо от ставащото наоколо. Дано придобитият опит даде на всички ни добър урок и да продължим да живеем с по-добър инструментариум за справяне с проблеми.”
Положителната ти нагласа към живота помага ли в такива трудни моменти?
„В самото начало споменах, че съм привилегирован заради това, че притежавам къща. В беседката в градината е цялото ми тренировъчно оборудване. Имам страхотно, здраво семейство. Заедно гледаме много филми, вършим какво ли не. Така че изпитваният от мен дискомфорт е много малък в сравнение с изживяното от толкова много други хора.”
„Мога да кажа, че лично аз се научих да търся положителните аспекти. Това ми помогна да превърна станалото с мен във възможност. Загубих краката си, но бях убеден, че ще открия нещо позитивно дори в това. И го сторих. Това, което постигнах впоследствие, смятам за доказателство, че концепцията ми е вярна.”
„Най-важното сега е да не се паникьосваме и да не взимаме решения без точната информация. Трябва да действаме като общество и да се научим как да се справяме с предизвикателството. Слънцето рано или късно ще изгрее и ще имаме време за всичко друго.”
#iorestoacasa pic.twitter.com/bkI2Dyv7ZO
— alex zanardi (@lxznr) March 12, 2020
