Фернандо Алонсо вече е в Малайзия от няколко дни, като пристигна в Куала Лумпур направо от Австралия. Испанецът си взе кратка почивка между надпреварите на Албърт парк и Сепанг, която изкара на остров… Хамилтън!
– Реших да остана в тази част на света, за да не сменям часовите зони, тъй като ни предстоят две състезания в Азия. Важно е да си свикнал с условията, особено при температури около 30 градуса. Тренирах, защото в Малайзия е особено важно да си във върхова физическа форма – сподели пилотът на Ферари. – Фактът, че времето се променя за минути, влияе не само на пилотите, но и на отборите. Трябва да сме готови с различни варианти за всякакви сценарии!
Испанецът призна, че си е позволил и малко истинско разпускане, защото това помага за предстоящата концентрация. Въпреки това е продължил да се интересува от развоя на събитията и работата в Маранело.
– Останах във връзка с инженерите – по имейл и телефон. Прегледахме отново как премина уикендът в Мелбърн и обсъдихме подготовката за Сепанг. Наясно сме, че трябва да подобрим представянето си, но пък резултатът от първия старт не беше чак толкова лош. Ще имаме няколко малки новости по автомобила, но нищо особено голямо, което да има сериозно влияние върху темпото. Вярвам, че трябва да се концентрираме върху нашата си програма и да опитаме да разберем как да извлечем целия потенциал на болида – допълни Фернандо.
Най-щастливият спомен на двукратния световен шампион от Сепанг е спечелването на първия полпозишън в кариерата му. Той дори помни точната дата: 22 март 2003 г.:
– Тогава нито аз, нито тогавашният ми екип Рено очаквахме подобен резултат в събота сутринта. В края на квалификацията и двете ни коли бяха на първа редица. Беше прекрасен момент и си спомням как премина следобедът, вечерята ни и неделята преди състезанието, когато си мислех какво може да се случи в надпреварата. При всяко свое завръщане на Сепанг си мисля за онзи уикенд, за щастието от спечелването на първата позиция и трепетното чувство на старта. Тогава не спечелих, както се случи през 2005 и 2007 г., но пък финиширах трети и за първи път се качих на подиума. Определено беше невероятно преживяване!
