Горкият български автомобилен спорт! Батаците в него продължават с такава пълна газ, каквато самите пилоти не дават. Поредното общо отчетно събрание стана поредната говорилня, поредното шоу с познати артисти, поредната битка на опозиция с управляващи. И след близо 6 (шест) часа дебати, препирни и нападки, БФАС нито има приет бюджет, нито отчет, нито…
Защото всяко събрание на БФАС е свързано със скандали. Така започна и днешното събрание – със скандали при регистрацията на клубовете. В началото не искаха да регистрират 21 клуба, повечето от които са опозиция на сегашното ръководство. Та въпросната опозиция не бе съгласна с отчетния доклад, бе против финансовия отчет, против предложенията за бюджет… Всичко това не бе прието.
Един от членовете на УС на БФАС – Камен Михайлов му писна да се занимава и си тръгна. Той и без това си бе подал оставката, заедно с Георги Петров. Така УС на БФАС остана с 5 души. Председателят на БФАС Радослав Козлеков направи опит да попълни Управителния съвет с нови членове, но двете плахи предложения получиха отвод, а нови така и не постъпиха. В същото време опозицията настояваше да се свика ново общо изборно събрание. И то в най-скоро време. Има и подписка за това. На събранието ще се борят да гътнат сегашното ръководство. Още другата седмица се събира УС на БФАС и ще насрочи ново събрание. Поне това обеща председателят Козлеков.
Е, все пак нещо на събранието бе свършено. Гласувано бе БФАС да стане член на ФИА. Другото бе приемането на Етичен кодекс на БФАС, който е съобразен с този на ФИА. Това бе финалът на днешното събрание. Етичен кодекс ли? При всичките тези батаци!
Дали обаче не обричаме автомобилния спорт на залез, на забвение, на колапс или… не дай си Боже – на предизвестена смърт? Календарът със състезанията се прекроява 3-4 пъти, от него отпадат състезания, появяват се нови. Рали шампионатът започва в края на юни за първи път в историята на България. Такова чудо не е било! Домакини на състезания се чудеха по време на събранието, в кулоарите на залата на БЧК дали да поемат риска да стават организатори. Защото, ако някой спонсор види или разбере за бъркотиите в автомобилния спорт, не лев, стотинка няма да се бръкне да извади.
В автомобилния спорт наистина има много състезатели, но малко спортисти. Чуха се и призиви за обединение, за търсене на изход от тежката ситуация… Всеки твърди, че го боли за спорта. Но дали тази болка не е от чист мазохизъм?
