Често по време на състезателните уикенди във Формула 1 се говори за еволюция на пистата, водеща до подобряване на времената за обиколка. През 2010 г. най-голямата разлика бе регистрирана в Корея: полпозишънът бе спечелен с постижение, което се оказа 5,302 сек по-добро от най-бързата обиколка в петъчните тренировки. Средната стойност е 2,5 сек (при положение, че сесиите са на сухо трасе).
Пистата Йеонгам обаче бе съвсем нова миналия сезон. Всъщност чак до деня на състезанието там се оправяха и донагласяваха куп неща. Затова и не е изненадващо, че асфалтът бе толкова мръсен през първия ден изпитания и постепенно времената ставаха все по-добри. От Мерцедес дават повече подробности за това какво всъщност е еволюцията на пистата и как влияе на работата.
– В какво състояние е по принцип пистата в началото на състезателен уикенд?
– Почти всички писти в началото на уикенда са описвани като „зелени“. Дори върху състезателната линия да има известно количество натрупана гума, то няма гуми, които да са с характеристики като използваните във Формула 1.
– Какво се случва след това?
– Процес, при който се наслоява гума върху състезателната траектория по време на изпитанията на 24-те болида. Формира се слой, който подобрява нивата на сцепление. При движението си автомобилите и „почистват“ трасето: мръсотията и ситните камъчета или полепват по гумите, или излитат настрани.
– Как влияят температурите на процеса?
– Пирели правят избора какви гуми да предоставят на отборите за всеки старт, взимайки предвид информацията от предишни надпревари, температурните данни и т.н. Ако на една писта по принцип е топло (или направо горещо), е по-добре да се предвиди по-твърда смес, защото меките ще се износят прекалено бързо. Ефектът от градусите е вторичен спрямо твърдостта на типовете гуми.
– Промени ли се съществено процесът по наслояване на гуми с продуктите на Пирели през този сезон?
– Нямаше кой знае какви промени в това отношение в сравнение с предишни години, тъй като смесите тази година не са прекалено меки или по-лепкави спрямо 2010 г. Износват се обаче повече, така че образуваният при движението слой е подобен на познатите досега. Гумите сега се късат повече от предишните.
– Каква е разликата между натрупването на гума и късането?
– Късат се малки парчета от гумата – това е функция на нивото на износване. Натрупват се по състезателната траектория и ефектът е същият като да се кара по чакъл (при излизане от пистата). Мръсотията и прахоляка извън траекторията също не изчезват от само себе си и всяко мърдане настрани има лоши последствия за скоростта.
– Конфигурациите на отделните трасета имат ли значение за натрупването на гума?
– Да. Колкото повече завои има на една писта, толкова повече е гума се наслагва. В Корея миналия сезон най-бързото постижение в първия сектор се подобри с 3,2% от свободните тренировки до квалификацията, а 45% от секцията са завои. Във втората част подобрението бе 6,2% (при 79% завои), а в третата – 6,7% (77% завои).
– На кои писти се натрупва най-много гума?
– По принцип на уличните трасета, особено в Монако, но също така Мелбърн, Сингапур и Валенсия (но в по-малка степен). Времената се свалят с около 5,5% (това се равнява на до 5 секунди) от началото на тренировките до квалификацията. Ако пък през нощта вали, то се връщаме към условията на „зелена“ писта и се губят до 2 секунди от времето за тур.
