Снимки: Getty Images Shell, Sutton Images Jordan
В Мелбърн тази година се събраха отново всички – пилоти, шефове, механици. Животът си течеше обичайно, но все пак нещо липсваше.
В падока за първи път от почти три десетилетия не бе професор Сид Уоткинс – шефът на медицинските екипи. Пълничкият побелял хирург, който беше като баща за състезателите, човек с изключителен принос за повишаване сигурността на пилотите и запазване на техния живот, се оттегли в пенсия. Професорът отстъпи поста си преди началото на този сезон на един от своите ученици – Гари Хайтцайн, но пътят му ще остане като част от легендите във Формула 1.
Сидни Уоткинс е от Ливърпул, роден е през 1928 г. Син е на търговец на автомобили, кьм които започва да проявява страст от малък. През 1955 г. Сид дори се пробва като пилот – в западноафриканското рали. Това е единственият му опит зад волана на състезателен автомобил (Форд Зодиак), но кариерата му приключва бързо. Заради грешка на навигатора екипажът отпада малко след първата отсечка. По това време Сид е в Африка, служи в армията и вече като бакалавър по медицина изследва влиянието на жегата върху човешката физиология. Напуска военните през 1958 г., минава курс по ортопедия и първа помощ, а после следва три години неврохирургия в Оксфорд.
Едва през 1961 г. Уоткинс възобновява връзката си с автомобилния спорт. Става главен лекар на Брандс Хеч и Силвърстоун за различните състезания, провеждани там. Заема поста заради поканата на свой близък приятел – тогавашния шеф на RAC Дийн Деламон. Само година по-късно обаче заминава за Сиракуза (Ню Йорк). Чрез Деламон организаторите на състезания в Уоткинс Глен го канят да работи там за всичките им надпревари –Формула 1, Кан-Ам, Спортскар. Те на практика са всяка седмица.
Чак в началото на 70-те години се връща в Англия. Започва работа като неврохирург в лондонска болница, но спортът го вълнува и се заема с организирането на екип от специалисти, какъвто е създал на Уоткинс Глен.
С тях подсигурява Гран при на Великобритания.
– Нещата си вървяха така до 1978 г., когато Бърни Еклестън ме помоли да се присъединя към Формула 1 като официален хирург за всички състезания. После ФИСА формира медицинска комисия (през 1981 г. – б.р.), аз бях назначен за неин представител във Великобритания и станах първият й президент – разказва професорът.
Всъщност предложението на Еклестън от май 1978 г. е дали доктор Уоткинс не би помислил да идва на всички състезания и да се опита да създаде някакви медицински стандарти.
Гран при на Швеция ’78 е първата надпревара на Сид като официален лекар на F1. От този ден, 17 юни, до края на миналия сезон той няма пропуснат старт. Едва с неговата поява усилията за повишаване на сигурността в състезанията се съсредоточават и върху необходимостта от адекватно лекарско присъствие и обслужване по трасетата.
– Медицинското оборудване не бе много впечатляващо в онези дни. Понякога лекарският център бе просто една палатка – спомня си Сид.
От онова време датират и по-специалните му взаимоотношения с Макларън:
– Те се изградиха още тогава – през 1978 г. Джеймс Хънт и Патрик Тамбей караха за тях. Хора като Хоги (Джон Хоган, вицепрезидент на Филип Морис – б.р.) и Теди Майер бяха изключително мили, а екипът ми помагаше да съхранявам и транспортирам медицинското си оборудване. По-късно аз и Рон Денис станахме истински приятели.
Назначаването му за официален медицински делегат на ФИА не е прието обаче съвсем радушно отначало от лекари в надпреварите:
– Те не разбираха, че аз отивам на тяхната писта, за да им помагам, а не за да играя ролята на полицай. С течение на времето тези проблеми изчезнаха. Днес се радвам на отлични взаимоотношения с лекарите на всички трасета. Трябва винаги да се помни, че те работят много здраво и на повечето от тях не се плаща – правят го заради любовта си към спорта.
Точно както и самият Уоткинс впрочем. Това е движещата сила, която го кара да работи толкова усърдно и да изгражда постепенно цяла система от изисквания за пистите, на които се провеждат състезанията от световния шампионат. Основна роля в разработването и изпълнението има естествено самият Уоткинс:
– Ако тренировка или състезание са спрени, медицинската кола веднага излиза на пистата, без да чака инструкции от рейс контрола – обяснява професорът. – Дори причината за червения флаг да е само механичен проблем, по-добре е да излезеш и да погледнеш сам, отколкото по-късно да се тюхкаш какво си можел да направиш. Когато отида при ранен пилот, първата ми задача е да го стабилизирам, след това – да го извадим от автомобила, без да го нараняваме повече, отколкото вече е пострадал. Ако съществува риск от пожар обаче, се налага да измъкнем състезателя възможно най-бързо.
След като веднъж пристигнем на мястото на инцидента и разберем какъв е проблемът, най-важното е да запазим нормално кръвното налягане и да контролираме болката.
Маршалите са първите служители, които стигат до мястото на който и да е инцидент. Те минават курс, част от който е обучение за първа помощ:
– Маршалите са инструктирани да помогнат на състезателя да излезе, ако е добре и в съзнание. Ако е ранен, трябва да го оставят, с изключение на случаите със заплаха от пожар. Във втория вариант е необходимо или …
