Първа победа за годината спечели Люис Хамилтън в Турция. Успехът му в седмия кръг от световния шампионат на Формула 1 за 2010 г. не дойде лесно, а след сериозен натиск върху съперниците от Ред Бул и борба със съотборника му Дженсън Бътън, но заради това бе още по-сладка за англичанина.
– Поздравления! Първа победа за сезона, втори двоен успех за отбора. Какво е чувството?
– За мен е невероятно постижение да спечеля най-после победа тази година, за отбора също е много важно. Работих много за този успех и когато ми се предостави възможност, определено бях удовлетворен. Чувството беше хубаво. Усещах, че сме силни през целия уикенд и знаех, че мога да предизвикам Ред Бул-ите, което и направих. Тимът свърши солидна работа – както винаги. Без тяхната отдаденост – както на пистата, така и извън нея – не бихме били в състояние да се състезаваме с Ред Бул. Затова и съм невероятно благодарен и искам да поздравя всички за успехите ни. Изминаха почти 10 надпревари, откакто не бях печелил, но сега всичко е наред. Мисля, че повечето пилоти биха били доволни. За някои паузите са от 20, 50 или 100 старта, така че съм благодарен за мястото си. Не се съмнявам, че с този подход ще сме в състояние да вземем още победи в течение на годината.
– Не спомена битката с Дженсън – тя повлия ли на емоциите ти?
– В никакъв случай. Според мен битката увеличи стойността на победата, ако не нещо друго. Да се състезавам със съотборника ми – гума до гума – бе страхотно усещане, а да надделея се оказа бонус. Нямам търпение за още много такива надпревари, за да се забавляваме в нелеката борба в шампионата.
– Как успявате да запазите добрия тон с Дженсън?
– Първо, аз познавам Дженсън от дълго време и според мен и двамата се уважаваме много за това, което сме постигнали като пилоти. И двамата сме световни шампиони, така че известно напрежение е смъкнато от плещите ни. А през последните шест месеца наистина опознах съотборника си. Трудим се упорито, изкарахме доста време заедно, както по пистите, така и извън тях – на събития, промоции. Мисля, че по време на снимките или общите ни участия разбрахме повече един за друг, отколкото ако се виждахме само по трасетата. Той носи много позитивна енергия в отбора ни по време на състезателните уикенди и направи отбора ни по-силен, така че има много позитиви от идването му. Но въпреки всичко е неизбежно да се борим на пистата в един или друг момент. Има още 12 старта и ще съм изненадан, ако не се бяхме сблъскали рано или късно. И двамата се стараем, разбира се, всичко да е честно, но сме наясно и че ще се случи отново. А според мен всъщност ще е страхотно, защото той е страхотен пилот.
– Как се чувствате ти и отборът преди следващия старт в Канада?
– Не мога да сваля усмивката от лицето си – набрали сме инерция! Миналата година видяхте какво можем да постигнем, след като в началото изоставахме сериозно. В средата на сезона вече бяхме напред, а до финала спечелихме две победи. Този отбор е просто невероятна машина за развитие, която никога не спира. Надпреварите са живота ни и непрекъснато се вадят нови компоненти, работи се упорито – повече от всякога, за да ни се помогне да спечелим титлите. Това, според мен, наистина изненада Дженсън, но в добрия смисъл. Става дума за интензивността и решимостта, които влагаме, за да вървим напред. Мисля, че резултатът в Турция бе перфектната мотивация, от която се нуждаехме. Тръгваме за Канада с висок дух, усещам настроението в отбора – емоцията е същата като през 2008 г. и знам, че сме в състояние да постигнем велики неща заедно през следващите шест месеца. Всичко е прекрасно.
