Пикапите са практични автомобили, функционални, способни да носят много товар и то по трудни терени. Сред тях е Исузу D-MAX, който спечели приза Многофункционален автомобил на годината 2018 от Прес Автоклуб България. С него изминахме близо 900 км тестове. Не, не си мислете, че нещо сме се преработили или прекарвали цимент с това черно чудовище. Не пътувахме до рали Сливен и минахме част от трасето под Сините камъни, Сливенския Балкан, магистрала Тракия.
Преди точно 10 години карах предишната версия на D-MAX и сега в новият модел откривам не крачки, а скок напред в развитието.
Моделът е здрав, удобен, широк отвътре, с капак на товарния отсек, направен от нашата фирма Transforma, за да може да се товари багаж, който да не бъде мокрен от дъжда. Погледнат отстрани, D-MAX прилича на малък камион. И си е почти такъв, защото във версията с двойна камина, какъвто карам, може да товари 1050 кг и има теглителна сила от 3500 кг. Конструкциянта е с шаси, здраво като при камионите.
Двигател
Той е дизелов RZ4E-TC, с обем 1,9 литра, отговарящ на стандарта Euro 6. Само да припомня, че този агрегат продължава традицията на японците със забележителна надеждност, дълъг живот и нисък разход на гориво. Неслучайно от Исузу даваха свои дизели на редица големи световни производители на автомобили. Моторът е с мощност 164 к.с. при 3600 об/мин., въртящ момент от 360 Нм при 2000 – 2500 об/мин. и с автоматична предавателна кутия. Турбото е с променлива геометрия и оптимизирана реакцията при ниски обороти. Затова вече го няма ефектът на турбо дупката. Все пак при рязко подаване на газ не очаквайте фантастично ускорение, машината е тежка и солидна. Но то е достатъчно, за да изпреварите сигурно и безопасно дори по-бързо движещ се автомобил. Като стана дума за скорост, на магистрала с D-MAX можете спокойно да поддържате разрешените 140 км/ч., че дори ако се наложи и с над 160 км/ч. Моделът е наистина модерен и има круизконтрол. Вярно, разходът от 8 или 8,5 л на 100 км по обикновен път скача на 10 л. Но как искате тази грамада да се движи бързо, пък да харчи малко. Не става!
Силата на D-Max не е асфалтът, макар че дори в остри завои не се накланя, а стои стабилно, въпреки големият клиренс от 225 мм и твърдото окачване. Неравностите ги преодолява с финес. Но няма спасение от магистралното друсане в дясното платно на Тракия между Раковски и Стара Загора. Но по черен път D-Max е по-стабилен. Там е истинската стихия на D-Max – разбитите и неасфалтирани пътища, неравностите, стръмните склонове, пресечените местности.
Външният вид на D-Max наистина е по камионджийски агресивен и внушителен.
Хромираните елементи по решетката и огледалата дават леко луксозно изражение на работягата. Тъй като карахме пикапа през нощта, можем да похвалим перфектните му фарове. Стремежът към лукс или по-точно към удобство личи и отвътре. Материалите не са от най-скъпите, пластмасата е твърда, но сглобката е добра и не чуват паразитни шумове и тропане. Дори шума от двигателя става осезаем само при ускорение с много газ. Седалките са големи, удобни и доста ергономични, щом при дълъг път не се усеща напрежение. Просторът отвътре е очевиден, а вратите се отварят достатъчно широко и може да се товарят още доста неща в кабината. Увеличеното пространство между главата и тавана е 63 мм, и е най-голямо в сравнение с конкурентите. Има централен дисплей, камера за заден ход, добра аудио и мултимединна системи, климатичната инсталация работи безупречно, а почти всички функции се командват от волана. Е, може по вътрешен лукс да отстъпва на конкурентите си, но пък ценово стои по-напред. Цената започва от 47 000 лв.
