Впечатляващо, много впечатляващо е представянето на толкова малкото Дайхацу Копен, което взехме за тест в нашето списание през изминалия месец!
Пътното поведение е като на картинг, като бегачка. Управлението е рядко директно и прецизно, колата отива там, където я повеждате. Предавките на 5-степенната механична скоростна кутия се сменят грубичко, като в състезателна кола, и ви изпълват с ентусиазъм. Окачването е твърдо, много твърдо – чете лошо всяка дупка, но пък държи колата ката залепена. Макар и малко (с дължина само 3,40 метра, като всяко Дайхацу впрочем) това автомобилче е истински спортист.
Човек може наистина да изпита с това коле невероятни емоции като в най-луксозния спортист и както някой спомена, на подобно творение би могъл да завиди дори самият Колин Чапман. Неговите Лотус-и винаги са били смятани за еталон за подобен тип коли и до днес се прави Катерам, на базата на Лотус 7 има и Елизе и Екзиж, продаваше се и MG, но ако погледнете към ценовите листи, ще видите, че те значително се отличават от тази на Дайхацу Копен, която се върти около 13 000 евро и това само по себе си е невероятно за кола, която е в състояние да предостави подобен тип емоция.
Сядам в кокпита, който е компактен, както и самият автомобил, и се настанявам на червената кожена седалка на Рекаро. Нагласям доколкото мога по височина и волана на Момо. Не бих казал, че изборът на позиции е безкраен, но намирам добре своето място. Воланът ми лепва чудесно в ръцете с коженото си покритие и диаметър, който дори е малко голям за дименсиите в колата. Пластмасите са типично японски, не блестят, но всичко е сигурно и твърдо закрепено.
Натискам бутона за отваряне на тавана. Държа бутона и в рамките на следващите 19 сек над мен просторът се разтваря. Свалям още малко седалката надолу и подавам газ, включвам първа твърдо и потеглям.
Още при излизането с колата от новия център на Дайхацу (на вносителите от Агрипан) в квартал Левски съм впечатлен колко много хора се обръщат след количката, а тя съвсем не е прочута лимузина.
Дизайнът обаче очевидно прави впечатление, както и фактът, че това мъниче е открито.
Малко газ и количката подскача. По градските улици и околовръстното с лекота си пробивам път напред и поемаме по завоите към курорта Боровец.
Някак преминаваме ужасяващите дупки в Панчарево и влизаме по завоите към Самоков около язовир Искър. През седмицата е спокойно, асфалтът е добър.
Истинско удоволствие, чиста скорост. Съжалявам, че пистата в Серес не е малко по-близо.
Двигателят е с цели 4 цилиндъра, преди версиите бяха с 3. Има система за променлив ход на клапаните и газоразпределение.
Максималната му мощност е цели 87 к.с., които се достигат при 6000 об/мин, а въртящият момент е 120 Nm при 2000 оборота. Тези сухи цифри сами по себе си не са интересни, но са параметрите, около които се въртя, при положение че колата тежи 850 кг. Газ, добро ускорение, смяна на предавките. Спирането е сигурно и без потъване на предницата, добър баланс.
Е, не остава време да засичам дали средният разход на гориво е 6 литра, както твърдят производителите, а и, честно казано, си мисля, че едва ли това би бил определящият фактор за някой, който се интересува от подобен тип кола.
Лично аз не съм се съмнявал в качествата на едно Дайхацу, защото това е фирма с отличен имидж в Япония, с огромна традиция, датираща от 1907 г., но въпреки това съм впечатлен.
Спираме да хапнем и отново затваряме колата. Твърдият таван покрива двете кресла в кокпита и ми става по-затворено, но не и чак дискомфортно. Така пък свободно може да вземем якетата си от багажника, които всъщност са и единствените предмети, които се събират там тогава, когато в него е и таванът.
Впечатляващо е, че този мъник има твърд сгъваем алуминиев покрив като големите кабриолети, което е много важно за държава като нашата, но пък, от друга страна, наистина това съвсем предопределя и предназначението му като кола за удоволствие, за кратко, но емоционално каране. Копен със сигурност не е кола за дълъг път и скучно движение по магистрала и в такъв случай не се нуждаете от много жабки и нишички за дребни предмети – една основна жабка под десния лакът е достатъчна.
Във всяко друго отношение обаче колата си е напълно равноправна – с SRS въздушни възглавници, ABS с EBD, система за блокиране на горивото при сблъсък и активиране на аварийните светлини и т.н.
Не стигаме до тази проба, а прибираме колата с приятното впечатление от играта.
