след споразумението между банките и SLEC
Накъде тръгва SLEC, след като трите банки – Bayerische LB, JP Morgan и Lehman Bros – вече имат вот кореспондиращ с акциите им. Вот, който им дава право на “упражняване на влияние” над управлението на Формула 1?
Очакваната следваща стъпка е, че банкерите, водени от д-р Герхард Грибковски от Bayerische, ще сключат сделка с GPWC (Grand Prix World Championship), независимо под каква форма последната организация да мутира в бъдеще.
Според Пол Стодарт “продажба на дял на автомобилните производители е първата стъпка към избягването на кошмара от два шампионата”. Еди Джордан предложи банките да оставят Бърни Еклестън да управлява доста сериозната им инвестиция, без излишно да се месят и тези изявления подсказват пряко или косвено, че Еклестън и производителите ще трябва да загърбят различията си и да работят заедно за една обща цел, чийто потенциал е най-впечатляващият и високотехнологичен спорт на земята.
Струва си, да. Но идеята изглежда утопична, тъй като автомобилните компании отдавна заявиха, че доверието между тях и Еклестън се е изпарило с провала на Меморандума за разбирателство през декември 2003 г., който имаше за цел точно такава обща работа.
Ако се абстрахираме от гореказанато обаче и започнем да анализираме – защо производителите биха искали да имат нещо общо със SLEC, организация, която е в истинска опасност да загуби изцяло позициите си с края на споразумението Конкорд (в края на сезон 2007 г.)?
Всичко, което SLEC ще има след това е споразумение с Ферари (постигнато на много висока цена), което бе сключено без предварително да е говорено с банките. Другото са 100-годишните права над самото име F1, купени от ФИА до 2110 г.
В допълнение, разбира се, SLEC има някои договори с телевизиите и пистите. Но тези контракти в предимно краткотрайни, в най-добрия случай средносрочни.
SLEC декларираха активи на Formula One Administration Ltd (FOA) на стойност $3,145 млрд. за финансовата година, приключваща на 31 декември 2002 г. (няма по-скорошни данни, което си е чисто нарушаване на британските закони за компании, по които тя е регистрирана). Факт е, че над 99% от тази стойност са в графата “нематериални” с едва $31,3 млн. записани като “веществени”.
Това подкрепя горезложената теза за губенето на активи. (А и не забравяйте, че “нематериалната” част се обезценява с поне 1% на година, така че това допълнително променя съотношението нематериални/веществени активи.)
По това време SLEC закриваше “Бърнивижън” – чудесната, но безкрайно скъпа цифрова телевизия, с която формулата се отразяваше. Като се има предвид, че оборудването й първоначално бе оценено на $60 млн., то най-вероятно е било включено в графата “материални” активи. А днес, разбира се, не струва толкова…
Така че защо група разумни автомобилни бизнесмени дори биха отделили време за обмисляне на идеята да закупят група компании, които нямат финансови доклади в продължение на две години и 99% от активите им са нематериални?
После идва вторият фактор: банките трябва да възстановят поне $1,6 млрд. за инвестицията си в SLEC/FOA. На хартия те притежават три четвърти от $3,45 млрд. (по икономически изчисления от 2002 г.), което прави $2,58 млрд. Добра сделка, ако имаш намерение да впечатляваш инвеститори. Ако обаче Конкордът и SLEC срещнат опозиция от GPWC, тази стойност може да намалява главоломно.
В най-лошия вариант банките могат да губят инвестицията си със обезценяване от 33,3% на година до края на 2007.
При тези обстоятелства още по-сериозен става въпросът защо банкери може въобще да си помислят да придобият собственост върху подобно рисково предприятие.
Освен това резултатите от 2002 г. показват, че оборотът на FOA за тази година е $642,7 млн. ($593,5 млн. през 2001 г.).
Печалбата след приспадането на таксите, данъците и всичко останало възлиза на $126,5 млн. ($117,7 млн. през 2001). Още по-странно става: кой би платил $1,6 млрд. в замяна на 75% от $100 млн. на година?
Поради всички тези причини покупката на дела на банките от автомобилните производители е малко вероятен сценарий.
Още повече, че компаниите твърдо вярват, че имат шанс да управляват през 2008 г. В допълнение – неприятните настроения срещу Ферари са по-силни от всякога, а финансовите проблеми на италианците са публично достояние от доста време и е въпрос на време шефовете им да бъдат изгонени.
Втората алтернатива: пускане на Формула 1 на борсата, както бе планирано от Еклестън през 1997 г. (и откъдето дойде дългът, от който дойде първата продажба – на EM.TV, после взимането на дела от Кирх и накрая – настоящата ситуация на банките). При първото си появяване концепцията за предлагане и продаване на F1 на лондонската стокова борса бе интригуваща: налице е блестящ спорт, подкрепян (основно) от мултинационални компании, получаващи гледаемост на рекламите си от стотици милиони зрители. Фактът, че 16-те кръга на пет континента привличат огромна публика, е доказан. Слуховете, че се търсят нови територии и пазари само увеличаваше интригата.
В Ситито обаче често се работи по вътрешно усещане и секретният маниер на правене на бизнес от страна на Еклестън не срещна особено разбиране там. По онова време той прехвърли вината за слабия интерес върху други икономически фактори. Но нито един агент на борсата не би отказал предложение, което …
