Ейдриън Нюи призна, че още чувства известна отговорност за смъртта на Аертон Сена през 1994 г. на Имола. Британецът, който сега е технически шеф на Ред Бул, в онези години бе главен дизайнер на Уилямс. Тогава в 7-ата обиколка от състезанието болидът на Сена излетя от пистата на завоя Тамбурело и се удари с висока скорост в предпазните стени. Няколко часа по-късно бе обявено, че е починал от раните си.
След години на разследване и съдебни процеси никой не бе признат за виновен за смъртта на бразилеца. Смята се, че една от най-вероятните причини за инцидента е счупване на кормилната щанга в болида. Именно тя е променяна и заварявана преди състезанието, за да може воланът да бъде в по-удобна позиция за Сена.
Нюи си спомня за онези моменти в автобиографичната си книга „How to Build a Car“, публикувана миналата седмица. В нея той описва промените по кормилната щанга като „два много лоши инженери детайла“.
Самият Нюи, след като гледа много пъти записа от онборд камерата на Михаел Шумахер, се убеждава, че кормилната щанга не е причината за инцидента. Но въпреки това продължава да чувства отговорност за случилото се.
„Независимо дали кормилната щанга е причинила инцидента или не, ние не можем да избягаме от факта, че тя бе лошо направена част и не би трябвало никога да я допускаме в колата, заяви Нюи. – Аз бях един от отговорните лица в отбор, който проектираха кола, в която загина един велик човек.“
Нюи смята, че липсата на скорост от колата в първите 2 състезания е накарала Сена да натиска до границата на възможното в битката с Шумахер и неговия Бенетон-Форд.
„Това, за което чувствам най-много вина е, че сгреших с аеродинамиката на колата. Обърках прехода от активно окачване към пасивно такова и направих кола, която бе аеродинамично нестабилна, казва още Нюи. – Айртон се опитваше да прави неща, които болидът просто нямаше капацитета да направи.
Независимо дали той спука гума или не, той пое по вътрешната линия на завоя, която е по-бързата, но по-неравната с кола, която бидейки аеродинамично нестабилна, би била трудна за контролиране дори и за него. Винаги ще чувствам някаква отговорност за смъртта на Айртон, но не и вина.“
