На 5 септември 1970 г. Йохен Ринд загива на пистата Монца по време на квалификацията за Гран при на Италия. В края на годината вдовицата му Нина получава световната титла във Формула 1, след като никой не успява да го задмине в класирането. До ден-днешен Ринд е единственият състезател, спечелил шампионата посмъртно.
Преди две години си спомнихме в брой 132 на списание ClubS1 този изключителен пилот и неговата история. Тогава се навършиха 4 десетилетия от гибелта му. Днес се връщаме отново към повествованието за един от най-обичаните пилоти в историята на спорта.
На 20 декември 1970 г. смазана от скръб красивата и нежна бивша манекенка Нина Линкълн Ринд получава от президента на ФИА граф Фон Метерних световната титла във Формула 1 за своя загинал 3 месеца по-рано съпруг Йохен Ринд. Подкрепя я 4-годишната им дъщеричка Наташа.
Това е една от най-разтърсващите и трагични сцени в цялата историята на Гран при. Титлата е за един блестящ пилот, който не доживява своя звезден миг. Завършва един помрачен от много смърт сезон, от който вече ни делят цели 40 години и макар да сме разказвали и преди за самия инцидент и трагичните събития от онези дни, някак самият Йохен Ринд винаги остава малко в сянка, а съдбата му е белязана фатално сякаш от първия му ден.
Йохен е роден в Германия, но родителите му са австрийци и живеят във Виена. Като дете почти на възрастта, на която дъщеря му остава без баща, и двамата му родители загиват в автомобилна катастрофа… След кошмара Карл Йохен Ринд отраства в Грац при баба си и дядо си и се увлича по ските, както всички в този край. Приятелите му от онези дни разказват през годините, че е бил най-лудата глава и се спускал бясно от върха до самите къщи. Обожавал скоростта и бил влюбен в колите. Семейството му е заможно и купува за любимия си внук стара Симка. Така започва всичко.
През 1961 г. Йохен посъбира малко лични пари и купува Алфа Ромео, пак на старо. С нея започва да участва в местни състезания, а тогавашните му съперници също разказват за безумни състезания.
Има случаи, при които дори лекарите на надпреварите го корят за безразсъдното каране и му вещаят смърт. В онези дни Ринд изобщо не обръща внимание на подобни приказки. Мисли само за успеха и пътя си напред. Когато навършва пълнолетие (21 години) получава правата над мелничното предприятие на родителите си и други наследства. Продава почти всичко и купува Купър от Формула 3. С него започва да участва и в международни стартове.
Още в дебюта си привлича вниманието. На пистата Валелунга край Рим постига най-добро време в квалификациите в проливен дъжд. Състезанията от Формула 3 тогава са много популярни, с много участници и се наблюдават от съгледвачи на големите отбори, които пък имат коли не само във Формула 1, но и в почти всички други серии.
Участията му бързо поглъщат наследените пари и той стига до там да няма средства за нов комбинезон. Кара с яке и шал около краката, но и с него реакциите му са блестящи. През 1964 г. стъпва на следващото стъпало – Формула 2, в чийто състезания тогава участват и най-големите звезди от Формула 1.
Ринд продава Купър-а си и с доплащане взима Брабам за F2. С него се записва за участие в Малъри парк в Англия. Още на тренировките името му е в устата на всички. Младият австриец дава време с две десети от секундата по-добро от това на световния шампион тогава Джим Кларк и е приет като герой. Той е сред звезди като Кларк, Греъм Хил, Дан Гърни. Йохен трудно свиква с вниманието към себе си, но вече е сензация дори със самото си присъствие на първа редица. За жалост точно преди старта се поврежда скоростната кутия. Все пак стартира, но зад всички останали. Пробива си път напред. Става голяма катастрофа, в която отпадат доста от пилотите, а той се промушва и на финала е трети зад Джими Кларк и Питър Арундел. Английският моторен свят е поразен. През следващия уикенд Ринд побеждава в Кристъл Палас Хил с 1,4 сек и е напълно ясно, че се е появило нещо изключително. Естествено, бързо се отваря и вратата за голямата Формула.
Още през същата година стартира в Гран при на Австрия с един стар Брабам BT 23, предоставен му от частния тим на Роб Уокър. През следващия сезон 1965 г. Ринд вече е пълноправен член на тима на Купър. Вместо успех обаче в Купър го чакат разочарования. Блестящата му до този момент кариера е в мъртва точка. Амбициозният австриец приема философски нещата, знаейки че всеки спортист трябва да познае и неуспеха, но вътрешно е много напрегнат.
В същото време обаче получава оферта да кара Ферари за тима на Карло Кити Nort Амеrican Racing Team в Льо Ман заедно с Мастен Грегъри. Това реално е вторият екип на Ферари заедно с официалния. Ринд и Грегъри носят победата в Маранело и това е първият голям успех за Йохен.
Когато през 1966 г. в сила влиза нова Формула 1 за обема на моторите в Гран при и те стават 3-литрови, пред Ринд се отваря нова възможност. Шастита на Купър не са лоши, а двигателите на Мазерати са доста силни. В четвъртата обиколка на Гран при на Белгия на Спа под проливен дъжд Ринд за първи път повежда във Формула 1. Кара незабравимо и води колоната цели 20 обиколки – 281,6 км. Четири обиколки преди финала обаче се завърта. Грешката е нелепа, но ужасяваща и изправя косите дори на хора видели всичко по пистите като Джон Съртис, който се движи близо до Ринд. Австриецът лети с 260 км/ч върху вадата. Колата му се плъзва и се завърта 3 пъти на място. Съртис едва спира, а гумите на Ринд минават на милиметри от бордюрите. След състезанието Джон коментира:
– Честно казано, ако на мен ми се беше случило такова нещо, щях да спра, да падна на колене пред Господ, че ми е запазил живота. Ринд обаче продължи.
За него и второто място е успех, защото той минава още за начинаещ пилот.
Някъде по това време негов мениджър става неуспелият пилот Чарлз Бърнард Екълстоун, който започва да му помага да води кариерата си. Третото място в крайното класиране за годината е впечатляващо, но тимът на Купър губи посоката и Бърни му урежда място при Брабам, където сезон 1968 е по-добър. За 1969 г. Йохен е поканен от Колин Чапман да замени загиналия Джим Кларк в топекипа на Лотус до Греъм Хил. В Лотус Ринд започва да разкрива пълния си талант. Незабравима остава битката му с Джеки Стюарт на Силвърстоун. Двамата се изпреварват няколко пъти, като в мемоарите си шотландецът пише, че това е едно от хубавите състезания в живота му.
Все пак Джеки печели, а куриозна остава историята за това как прочутият английски журналист Денис Дженкинсън (спечели със Стърлинг Мос онова митично Миле Миля през 1955 г.) се обзалага, че въпреки таланта си Йохен още не е зрял и няма да спечели състезание до края на сезона.
– Това момче може и да стане световен шампион още догодина, но тази няма да спечели – твърди Дженкинсън. – Ако спечели, ще си обръсна брадата.
Денис се слави с огромната брада, която обаче наистина обръсва като джентълмен след Гран при на САЩ, предпоследния кръг на сезона. И няма как да не го направи при положение, че Ринд води в 99 от 108-те обиколки и е недостижим на финала.
В края на годината Колин Чапман открито му дава предимство и чувствайки се пренебрегнат, Греъм Хил отива в частния тим на Роб Уокър, където колите пак са Лотус за следващия сезон.
1970 г. трябва да е годината Ринд и наистина е, макар в първите състезания да не е спечелена нито точка. В Монако обаче Ринд има огромен шанс, че Джак Брабам допуска нелепа грешка и с износени спирачки му предава лидерската позиция в самия край. След това Чапман е готов с новия революционен Лотус 72 и австриецът е просто неудържим, но така и не харесва нито прекалено крехката кола, нито тима.
В Холандия на Зандвоорт Йохен печели първата си победата с тази легендарна кола с клиновидна форма. Единствен Джаки Икс с мощното си 12-цилиндрово Ферари се опитва да се противопостави, но няма шанс. Две седмици по-късно Икс търси реванш в Клермон Феран, Франция. Белгиецът стартира от първа позиция, но Ринд отново го побеждава, а моторът на Ферари е с 40 к.с. по-голяма мощност от Форд-а на австриецът. В битката се намесва и местният любимец Жан-Пиер Белтоаз. Всеки от тримата води в състезанието, но печели Йохен. В Англия Ринд отново побеждава, като пак куриозно надпреварата губи Брабам. Ветеранът е лидер със своя BT33 на Брандс Хеч, когато му свършва горивото, заредено от механика… Рон Денис!
Следващото състезание е за първи път на Хокенхайм. След като пилотите обявяват Нюрбургринг за прекалено опасен трасето на Хайделберг получава домакинство най-после. Ринд отново печели невероятна битка с Икс и неговото Ферари 312B. Йохен e почти шампион, а за първи път след Аскари от 1952 г. един пилот взима 4 поредни победи в Гран при.
Преди старта в родна Австрия Ринд е лидер с 45 т. Втория Джек Брабам има 25. Край Целтвег този път победата е за Икс и Ферари, но Ринд може да е шампион още в следващия старт на Монца.
Успехите са невероятни, но малцина са наясно, че в тези блестящи с триумфи дни Йохен е почти унищожен.
Съпругата му Нина разказва потресаващи неща за живота им през лятото на 1970 г. Ринд всъщност е съсипан от трагедиите, които правят толкова горчиви победите му. Пилоти загиват почти непрекъснато, но през 1970 г. списъкът е ужасяващ. Първо в тестове си отива Брус Макларън. Вестта е приета ужасно сред състезателите. Брус е изключително обичан. Всички някак са преживели – мака и неимоверно трудно – смъртта на великия Джим Кларк две години по-рано, но ето, че отново си отива един от най-добрите. Когато Джим умира на Хокенхайм през април 1968 г. много от пилотите са в шок, защото всички го смятат за най-добрия във всяка ситуация. Щом може да се случи с него, може да се случи на всеки, е най-повтаряната фраза. За Йохен все пак Кларк не е толкова близък, той е от малко по-ранната генерация. Но Ринд е приятел с Макларън и е в една компания с Пиърс Къридж и Джеки Стюарт.
Болката става нетърпима, когато в победната Гран при на Холандия загива и Къридж. Инцидентът е след удар със съотборника на Йохен Джон Майлс, чийто Лотус получава поредната повреда.
Нина и съпругата на Къридж Сили са много близки приятелки. Нина я извежда далеч от пистата много преди финалния триумф на Йохен.
В един откровен разказ години по-късни с Адам Купър Нина признава, че просто не е можела да прости на съпруга си, как е могъл да спечели състезанието, в което загива най-добрият му приятел. Двамата не си говорят почти цяла седмица. Всъщност 26-годищната Нина и 28-годишният Йохен са пред развод. Още след смъртта на Макларън Йохен й казва, че вероятно той е следващият, което я хвърля в истерия. Мислите и разговорите за това какво всъщност прави и защо, заемат все по-голямо място в живота им. На Коледа са с приятелско семейство, съпругът в което умира за месеци от рак. Йохен заявява, че все пак би предпочел това да се случи на пистата.
Зад сцената нещата стигат до там, че Бърни предлага да се опита да разтрогне договора на Ринд с Колин Чапман и той да не участва в последните състезания. Австриецът обаче заявява, че е поел ангажимент и ще стигне до края, а след това ще се откаже…
Така се стига до фаталната събота на 5 септември 1970 г. квалификацията за Гран при на Италия и трагедията в Параболика. Ринд кара във въздушната диря на Макларън-а на Дени Хълм. В един момент излиза от нея и изчаква удобен миг да го изпревари. Хълм отстъпва и става прекия свидетел на инцидента:
– Наближавахме частта от пистата преди, южния завой, който наричат още Параболика. Ринд ме изпревари и забелязах, че колата му заплува, понесе се встрани. Лотус-ът излетя напред и се разби в мантинелата. После отскочи и пак се удари в релсите. Накрая безконтролно излетя отново в праха.
Измъкват Ринд от колата. Пренасят го в медицинския център. После пристига линейка и поема за Милано, но докато подготвят операцията той издъхва.
Следва поредица от обвинения и оправданията, че не е трябвало да го карат в медицинския център, а направо в Милано, където били освободили дори и улиците или че е било възможно да го качат на хеликоптер и т.н.
Малко по-късно идват и обвиненията за причините за катастрофата, за ужасно крехките спирачки на Лотус, за демонтирането на крилата, за неизползвания колан между краката…
В същото време съпругата му Нина и дъщеря му Наташа изчезват за години от пистите, макар и никога да не прекъсват напълно връзките си с Формула 1.
