Когато човек гледа една състезателна кола от Формула 1 днес, направена от карбон, с множество крила, с полуавтоматични скорости, с маслен резервоар в сандвич между мотора и шасито, неволно си задава въпроса – как е измислено всичко, кой е решил нещата да бъдат подредени точно така, как се е стигнало до тук. Естествено има много отговори – че конкуренцията и стремежът да бъдеш по-бърз от останалите са довели до подобряването на всичко и това наистина е вярно, но само донякъде. Защото се оказва, че всъщност много от така добре познатите ни компоненти са плод не толкава на някакво научно и корпоративно изследване, каквото си представяме днес, а на невероятни хрумвания на шепа гении, направили всъщност Формула 1 онова което е днес – спорт, ангажиращ големите концерни с техните пари и научни разработки.
Преди малко повече от 2 години на 24 декември 2000 г. почина един от пионерите във Формула 1, последният мохикан от епохата на гениите – Джон Купър. Затова и започвам своя разказ именно от него.
В края на петдесетте години на миналия век той е първият конструктор във Формула 1, който започва да прави състезателни коли с разположен двигател зад пилота, каквото е разположението и днес. Може и да е странно, но това решение всъщност е било предизвикано дори не от някаква специална идея или връщане към миналото, когато Ауто Унион са имали подобни модели, а от проблем. Както обяснява по-късно пилотът на Купър и трикратен световен шампион Джек Брабам:
– Карах спортни автомобили за Купър и го убедих, че можем да направи и кола за Формула 1, да участваме и в нея. Имахме обаче проблем със скоростната кутия. Нито имахме пари да конструираме собствена, нито пък да я произведем. Затова бяхме принудени да видим просто какво се предлага на пазара, да го купим и модифицираме. А трансмисията на пазара се оказа по-удобна за пряка връзка с нашия двигател.
Така или иначе това решение е стандарт отдавна, както и монококът, клиновидната форма на болидите, аеродинамиката с цел постигане максимално притискане на колата и минимално въздушно съпротивление. Зад всички изброени дотук понятия можем да видим само едно име – това на Колин Чапман.
Мистър “Лотус” първи замества съществуващите до началото на 60-те години стандартни тръбни рами, надстроени върху класически шасита и въвежда на тяхно място единна капсулна тръбна конструкция, която по-късно нарича на професионален жаргон монокок. За първи път тази техника се използва в Лотус 25 през 1962 г. и прави революция. Окачването е свързано с цялата конструкция почти както е и днес.
Лотус 72 пък е първата кола с клиновидна форма във Формула 1.
Радиаторите от носа й за първи път отиват под раменете на пилота.
Моделът 79 от своя страна може да се смята спокойно за родоначалник на съвременните състезателни автомобили. Остър нос, малък монокок, резервоар поставен в центъра на колата, форма, която е създадена с цел да създава максимално аеродинамично притискане към пътя.
Оценката, която дава за всичко това техническият гений на съвременната Формула 1 Ейдриън Нюи, е изпълнена с уважение:
– Чапман определено е първият конструктор в Гран при, който обръща сериозно внимание на значението на аеродинамиката при направата на колите и това го прави най-велик от всички.
За разлика от повечето разработки на Чапман обаче много изключителни детайли не правят никакво впечатление при първото си появяване. Малко са хората, които знаят коя е първата кола снабдена с крила. Това е Ферари 312 от 1968 г. Върху него е монтирано първото крило в тренировките за Гран при на Белгия на легендарната Спа.
А дали някой се сеща коя е първата кола във Формула 1, която използва сликове? Това пък е Марч 711, обут за първи път с този нов до тогава тип гуми за Голямата награда на Монако през 1971 г.
И кой може да каже кога и в коя кола са използвани първите спирачни дискове от карбон? Това става по време на Гран при на Германия през 1976 г. в конструирания от Гордън Мърей Брабъм ВТ45. Пилотът на тима Карлос Паче обяснява първите си впечатления от тези дискове като много странни. До първата победа на кола с карбонови спирачки са нужни още цели шест години. Мърей открива за първи път материала карбон докато разглежда списания за самолети…
