Пежо 208 е моделът, на който компанията разчита да върне своите позиции при малките автомобили. Гамата бе представена по-рано тази година и постепенно се попълва с различни модификации и варианти в най-добрите традиции на фирмата.
208-цата е завръщане към по-малките размери, по-голямата динамичност и икономичност, както и към яркия характер на малки модели Пежо.
Последни в гамата тази есен бяха предложени два от авангардните нови 3-цилиндрови атмосферни бензинови двигатели, които са икономични и екологични според най-актуалното разбиране за развитие на автомобилната техника.
Първият е с обем 1,0 литра и 68 к.с., а вторият – 1,2 литра с 82.
Вносителите от София Франс Ауто предоставиха за тест версията 1,2 и най-кратката оценка е, че карането й е впечатляващо приятно при реален нисък разход на гориво.
Двигателят е много малък, но модерните технологии позволят използването на съвсем не малка мощност. Тя все пак се достига във високия режим от около 6000 об/мин, докато цели 118 Nm въртящ момент са на разположение още при 2750. Колата, която караме, е с ръчна, 5-степенна скоростна кутия и с работата й карането е много леко, динамично. Скоростите влизат като в масло, а воланът, който е с малък, много точно избран диаметър, се върти с лекота и прецизност. Автомобилът се води много чисто при градска и средно висока скорост. Паркира се на шега.
Като цяло 208-цата е олекотена спрямо 207 и тук малкият алуминиев двигател се вписва отлично в идеите за развитието и на пазара. Изпускателният колектор е вграден в главата, налице са технологии като система за постоянно променливо газоразпределение (VVT) на двата разпределителни вала. Ограничени са механичните загуби от триене (те представляват около 20% от консумираната мощност). Новото оразмеряването на коляновия вал, изместването спрямо осите на цилиндрите и използването на „влажен” ангренажен ремък имат съществена заслуга в тази посока. Върху буталните болтове, сегментите и повдигачите е използвано покритие с нисък коефициент на триене (Diamond Like Carbon). Чрез регулиране на маслената помпа се постига много прецизно дозиране на смазването. Чрез всичко това триенето в двигателя е намалено с 30%.
Търсенето на по-ниски нива на вредни емисии и разход на гориво е основната цел при подобен тип модерни downsizing мотори и данните изглеждат добре – 104 грама въглероден двуокис на километър и среден разход от 4,5 литра на 100 км. Втората цифра не успяваме да постигнем, но при доста динамично каране в града и извън него колата изразходва малко над 6 литра в София и около 5 литра в околностите й. При по-кротко каране вероятно ще успее да направи с цели 25% по-нисък разход от досегашния 1,4.
Колата е отлично обзаведена с ESP, 6 въздушни възглавници, двузонов климатроник, борд компютър със сензорен екран, задни електрически стъкла, дневни светлини и фарове за мъгла, но в крайна сметка всичко това си има цена. Тестовият модел с това добро, не най-високо оборудване е с цена 26 855 лв., а като цяло гамата започва от 20 381 лв.
