Един от легендарните финландски пилоти Тимо Макинен почина вчера на 79 години. Той е известен като един от първите летящи финландци сред рали пилотите, като се състезава преди началото на WRC ерата от края на 70-те години на миналия век и постига сериозни успехи. Печели паметни победи в RAC рали във Великобритания и домашното 1000 езера. За него ви разказахме в брой 201 на списание ClubS1 в специален материал на Светлана Симеонова, който можете да прочетете долу.
Летящи финландци в автомобилния спорт има много – и в световните ралита, и във Формула 1. Дори в спортове като „водната F1” – надпревари с високоскоростни лодки. Прозвището е придобило такава популярност, че се лепва за, кажи-речи, всеки представител на скандинавската страна, изгрял на небосклона на моторспорта.
Първият Летящ финландец обаче дори не е автомобилен състезател, а лекоатлет. Бегачът Ханес Колемайнен получава прозвището, след като печели 3 златни медала и подобрява два световни рекорда в средни и дълги дистанции по време на летните Олимпийски игри през 1912 г. в Стокхолм. Прякорът обаче придобива значително по-широка употреба в рали спорта през 60-те години на XX век. Оригиналните Летящи финландци в тази дисциплина са Тимо Макинен, Рауно Алтонен и Симо Лампинен. След това названието някак си върви с националността и в историята със същото прозвище се нареждат Юха Канкунен, Томи Макинен, Хенри Тойвонен, Ари Ватанен, Маркус Грьонхолм, Мико Хирвонен. Във Формула 1 финландската бързина защитават Кеке Розберг, Мика Хакинен, Кими Райконен…
Но все пак историята за Летящите финландци започва преди почти половин век с легендата за епичния двубой между Тимо Макинен и Хану Микола на рали 1000 езера.
Тимо Макинен (който няма нищо общо с Томи Макинен – просто фамилията е третата най-популярна във Финландия) е роден през 1938 г. в Хелзинки. И като всеки финландец, започва да кара далеч преди да реши да става професионален автомобилен състезател.
В Скандинавия това означава безброй дни зад волана на автомобили като Волво и Сааб (Лада в някои случаи в следващите десетилетия) и придобиване на уникални умения върху всякаква настилка при всевъзможни условия, включително сняг и лед.
Тимо припечелва пари, като доставя вестници из цялата страна– това е бизнесът на семейството му. Разказват, че безкрайните часове във вана, с който пресата достига до читателите си, довели до уникално усещане у Макинен за ниво на сцепление и скорост в каквато и да е кола.
Първите надпревари се случват, когато Тимо е на 21 години.
Ролята на навигатор играе брат му Хари. През 1959 г. екипажът завършва трети в класа си на домашното 1000 езера, изпреварен само от Ерик Карлсон и Рауно Алтонен.
Надпреварите пленяват младежа и оттам нататък той търси варианти да се състезава колкото може по-често.
За рали Монте Карло през 1962 г. наема Мини Купър от вносителя на марката във Финландия. Успява да направи по-добра обиколка на Гран при трасето от заводския пилот Патриша Мос (сестра на британската легенда Стърлинг Мос и съпруга на Ерик Карлсон), което впечатлява сериозно тийм мениджъра на Бритиш Мотор Корпорейшън Стюарт Търнър.
„Дилърът на Морис в Хелзинки ми се обади и каза, че подкрепя някакъв младеж и би било прекрасно, ако успея да уредя на момчето участие в РАК рали”, спомня си Търнър.
Така Макинен се оказва поканен да участва и в РАК рали и завършва надпреварата седми – на две позиции зад Алтонен. „Прослушването” е толкова успешно, че Търнър го наема директно за 1963 г.
По онова време заявките за рали Монте Карло, което се провежда в началото на новия сезон, се подават преди надпреварата във Великобритания. Стюарт Търнър е запазил място за Кристабел Карлайл – учителка по пиано, но и една от най-известните състезателки в историята на ралитата, въпреки кратката й, около тригодишна кариера. Идеята била тя да е в екипаж с неин братовчед. Търнър обаче успява да я убеди да седне до Тимо Макинен, който по онова време знае точно две думи на английски и едната от тях е уиски! Резултатът обаче е впечатляващ: 13-то място в класирането на една от най-трудните рали надпревари и победа в категория GT.
„Тимо се закле, че тя му казала да кара по-бързо на спускане – на сняг и лед, посред нощ в Хийли 3000!”, връща се към онзи момент Търнър.
Така Летящия финландец влиза в професионалните надпревари.
Подобно на много пилоти от онова време той участва във всякакви състезания и кара какви ли не автомобили. Първата му голяма победа е в Тюлип рали в Холандия през 1964 г.
Успехът в Монте Карло с Мини през 1965 г. до ден днешен е смятан за един от най-големите триумфи в ралитата изобщо.
Метеорологичните условия за надпреварата са истински кошмар – жестока снежна буря и ограничена на по-малко от 10 метра видимост през деня. Подадени са 275 заявки, 237 автомобила стартират. С падането на нощта видимостта става още по-ограничена и много коли просто се губят по пътя, тъй като коловозите бързо биват затрупвани, а пътните знаци потъват под сипещия се нов сняг. Други спират с технически проблеми, трети затъват в преспите. Част от екипажите губят толкова време по изключително трудното трасе в апокалиптичния сняг и лед, че изостават с повече от час от водещите коли и автоматично отпадат.
Автомобилът Мини Купър е с нов двигател – с увеличен до 1275 куб. см обем, но всъщност талантът на Макинен зад волана го извежда до успеха. Тимо е единственият пилот, стигнал до финала без наказателни точки. Финландецът печели и през 1966 г., изпреварвайки Алтонен и Пади Хопкърк, като води от старта до финала на Монте Карло. Успехът обаче им е отнет, след като стюардите решават, че фаровете на Мини-тата не отговарят на правилата и ги дисквалифицират, а за победител е обявен Паули Тойвонен със Ситроен.
Братът на легендарния Хенри Тойвонен е изключително разочарован от начина, по който му е дадена победата, и не само отказва да се яви на церемонията по награждаването, а и отхвърля следващото предложение на Ситроен да кара за френския екип.
„Това бе най-лошият момент в кариерата ми в ралитата. Първоначално не можех да повярвам, когато чух какво е станало – признава Тимо. – Но хората помнят какво наистина стана в онова рали.”
Най-хубавият спомен от кариерата на Тимо Макинен обаче, е може би първият му триумф в родното 1000 езера, което сега е просто рали Финландия. Да спечели на родна земя е нещо специално за всеки спортист. Но финландски рали пилот да триумфира в точно това състезание е уникално. Тимо го постига през същата 1965 г., побеждавайки победилия в предходните две издания Симо Лампинен, и бързо разкрива след финала тайната си: „Колата ми е истинско чудо. Върви страхотно и не се чупи. Пробвай я!”
Стюарт Търнър не е във възторг, след като броени километри по-късно автомобилът спира с техническа повреда, но пък наема Лампинен за РАК рали, където Симо я преобръща както си трябва!
Макинен пък прави хеттрик от победи на 1000 езера. Една от най-забележителните случки в надпреварата е от 1967 г. Тогава предният капак на автомобила му се отваря точно на прочутата отсечка Унинпохя! Тимо изминава около 12 от общо 25-те километра на етапа, надничайки през страничния прозорец, за да следи (колкото може) все пак накъде кара. В крайна сметка дава трето време в отсечката!
„Едва виждах накъде се движа. Измъквах си главата през прозореца, но каската ми бе прекалено голяма! Мятах се с колата наляво-надясно в отчаяни опити да видя нещо напред”, разказва Макинен.
Спортният департамент на Бритиш Мотор Корпорейшън затваря врати през 1968 г., но звездата на Тимо Макинен продължава да блести.
Той успешно се справя със задното задвижване на Форд Ескорт, след като преди това е превърнал управлението на Мини-то с предно задвижване в истинско изкуство. Присъединява се към екипа след обаждане от Стюарт Търнър, който вече е мениджър на отбора със синия овал. Най-хубавите им моменти са победите в РАК рали през 1973, 1974 и 1975 г.
Финалният триумф от 1975 г. е и последен за Тимо Макинен в световния шампионат и скоро той е заменен от новия тийм мениджър Питър Ашкрофт с Бьорн Валдегард.
Тимо обаче не е готов да се откаже от надпреварите и продължава да участва в различни стартове, най-вече за издръжливост.
В екипа на Пежо навигатор му е Жан Тод – двамата с президента на ФИА до ден днешен са близки. През 1981 г. обаче Макинен вече е 43-годишен и усеща, че състезанията започват да му тежат. Оттегля се от спорта, но остава завинаги в историята му като един от първите истински Летящи финландци.
Тимо Макинен
Роден на 18 март 1938 г. в Хелзинки (Финландия)
Участва в световния рали шампионат от 1973 до 1981 г.
Печели 4 победи, 7 подиума, 73 победи в отсечки
Международни успехи
1964 Тюлип рали (Мини Купър S)
1965 рали 1000 езера (Мини Купър S)
1966 рали 1000 езера, рали Трите града (Мини Купър S)
1967 рали 1000 езера (Мини Купър S)
1972 рали Хонконг (Форд Ескорт RS1600)
1973 Арктик рали, 1000 езера, РАК рали (Форд Ескорт RS1600)
1974 РАК рали, рали Бряг на слоновата кост (Форд Ескорт RS1600)
1975 РАК рали (Форд Ескорт RS1800)
1976 рали Бряг на слоновата кост (Пежо 504 V6)
