През месец септември феновете на Формула 1 в България ще могат да гледат премиерата на филма на Рон Хауард „Rush” („С пълна газ” – заглавието на български) в българските кина. Това е един от малкото филми на холивудски режисьори за Формула 1, а падокът на F1 вече оцени положително лентата след премиерата по време на уикенда за Гран при на Германия. Филмът проследява историята на борбата за световната титла във Формула 1 между Джеймс Хънт и Ники Лауда през 1976 г. Сценарист е Питър Морган, а главните роли се изпълняват от Крис Хемсуърт (Джеймс Хънт) и Даниел Брюл (Ники Лауда).
Режисьорът на филма сподели в интервю за formula1.com, че е бил крайно впечатлен от историята и продажбите нямат значение за него, защото целта му при създаването на филма е била да почете самата история:
– Не се интересувам от продажбите. Исках да почета историята. Идеята ми бе: ако човек обича и познава Формула 1, надявам се да я усети и да види уважението между спортистите. Ако не познава Формула 1, да осъзнае какво изпуска. Надявам се да постигнем това.
Самият режисьор не е бил сред феновете на Формула 1 преди да започне да работи по филма, но впоследствие, когато започва да разбира спорта, не пропуска състезателен уикенд. Интересно е какво е мнението му за пилотите от Формула 1, след като се е запознал отблизо с живота на Джеймс Хънт и този на Ники Лауда. Запитан дали състезателите от F1 са герои или безумци той отговори:
– Мисля, че все още се изисква кураж, за да тестваш себе си по този начин. Не става въпрос за риска от това да загинеш или да се нараниш, въпреки че той все още съществува в умовете им, но също така и страхът от провал, който понякога е по-важен за хората от всичко останало. Те непрекъснато тестват себе си пред публиката. Можете да кажете това за много спортисти, но (Формула 1) прилича малко на голф и тенис: те са на пистата сами, дори да имат отбора зад себе си. Затова може да се твърди, че те са наполовина герои и наполовина безумци, но е 100% сигурно, че те са атлети от световна класа.
Хауард обясни, че лентата е получила подкрепа от хора, свързани с Формула 1 като организаторите на исторически състезания, които са помогнали като технически консултанти или хората, от които са взели състезателните коли.
Един от успешните холивудски филми за Формула 1 е „Гран при” от 1966 г., чийто режисьор е Джон Франкенхаймер. На въпрос защо е отнело толкова дълго време докато друг режисьор се заинтересува от спорта Хауард отговори:
– Джон Франкенхаймер използва естествения спектакъл, засне го и направи своя филм. Сега е много по-трудно и никой спорт няма да го позволи. Има прекалено много спонсори, права – твърде сложно е. Това означава, че трябва да създадеш всичко и това бе прекалено скъпо доскоро. Сега дигиталните технологии ти позволяват да използваш архивни кадри, да създаваш нови кадри, да увеличиш броя на колите. Използвахме исторически автомобили, направихме някои реплики и добавихме дигитални коли – използвахме всякакви възможни инструменти. Дори използвахме трик от типа „Форест Гъмп”, но вместо да сложим Том Ханкс до Ричард Никсън, сложихме колата на Ники Лауда сред автомобилите на Монца. Така кадърът, който намерихме, имаше достатъчно добро качество, за да го използваме и с малко манипулация успяхме да го приложим в нашата история по много вълнуващ начин.
Що се отнася до връзката с реалните събития, Рон Хауард обясни, че има малки промени във филма просто защото няма как всичко, случващо се в един състезателен сезон, да се събере в 90 минути. Неща, случващи се за три-четири състезания, е трябвало да се представят в една надпревара, заради ограничението във времето.
Режисьорът също така каза, че Ники Лауда е доволен от начина, по който е пресъздадена историята и че той е обсъждал сценария с Питър Морган:
– Той е много щастлив. Нямаше формален контрол върху филма, но Питър Морган, който написа сценария, го познава от доста време и със сигурност всеки път, когато Ники е имал коментар, Питър го е слушал внимателно. Но Ники ни имаше доверие и остави нещата в наши ръце. Беше доста смела постъпка, но познаваме добре Ники и неговия кураж. Не е изненадващо, че е взел смело решение.
