25 май 2010 г.: обявено е, че Остин ще стане домакин на Гран при на САЩ от 2012 г. нататък; сключен е 10-годишен договор
2 юни 2010 г.: обявено е, че първата домакинска такса от $25 млн. ще бъде изплатена от фонда за специални събития на щата Тексас, тоест от парите на данъкоплатците; твърди се, че приходите от състезанието ще компенсират разхода
27 юли 2010 г.: Таво Хелмунд обявява публично плановете си за строеж на писта за Формула 1 на близо 1000 акра неизползвана до този момент земя до Остин; милиардерът Ред МакКомс е заявен като основен инвеститор
Септември 2010 г.: разкрита е окончателната конфигурация на трасето, включваща някои от най-известните и интересни завои от писти по цял свят
Декември 2010 г.: започват първите работи по обекта
29 юни 2011 г.: градският съвет на Остин приема проекта за Гран при на САЩ с 5 гласа за срещу 2 против; местните власти получават уверение, че организаторите ще минимизират негативното влияние от провеждането на надпреварата
Юли 2011 г.: съдът отхвърля иск за предотвратяването на плащания за проекта от фонда за специални събитие на Тексас; искът е подаден от опоненти на провеждането на Гран при на САЩ
Ноември 2011 г.: Бърни Екълстоун изразява тревога от положението в Остин и съмнение, че организаторите ще се справят с проблемите и строежа на трасето; той дава ултиматум: ако до 7 декември ситуацията не е разрешена, Гран при на САЩ рискува да бъде извадена от календара
7 декември 2011 г.: Боби Епщайн и Ред МакКомс постигат споразумение с Екълстоун да платят таксата за домакинство за 2012 г. предварително в знак на добра воля; състезанието е планирано в приетия от Световния съвет към ФИА календар за 18 ноември 2012 г.; работата по трасето е възстановена
4 март 2012 г.: Таво Хелмунд завежда дело срещу Епщайн и МакКомс с твърдението, че все още е част от отговорната за проекта мениджмънт компания и не е получавал заплата от септември 2011 г.
Юни 2012 г.: Епщайн и Хелмунд постигат извънсъдебно споразумение
10 юни 2012 г.: стартират продажбите на билети за Гран при на САЩ
3 август 2012 г.: положен е първият слой асфалт; настилката е довършена окончателно на 14 септември
25 септември 2012 г.: рейс директорът на ФИА Чарли Уайтинг инспектира пистата и й дава хомологация
21 октомври 2012 г.: световният шампион във Формула 1 за 1978 г. Марио Андрети официално открива трасето
Симулациите сочат средна скорост от 196 км/ч в рамките на обиколка по време на състезанието и малко над 205 км/ч в квалификацията. Пистата има две дълги прави, но средната скорост пада заради множеството завои, които се преминават на по-ниска скорост. 8 от 20-те криви се взимат на трета или по-ниска предавка. Това поставя Съркюи ъф ди Америкас като близка по характеристики с Валенсия.
Подобно на Абу Даби обаче, най-дългата права не е старт-финалната, а тази между 11-ти и 12-ти завой. Тя е 1016 метра и това означава, че ще се върви на пълна газ малко над 13 секунди. Максималната скорост трябва да достигне стойности от порядъка на 314 км/ч в този участък.
Според изчисленията на Рено трасето е подобно на Малайзия по отношение работата на моторите. 57% от обиколката се изминават на пълна газ, около 60%– в квалификацията. Симулациите сочат време за тур от порядъка на 1:39 мин.
Разходът на гориво ще е един от най-високите през сезона (подобно на Абу Даби).
Завоите са 20 на брой – 11 леви и 9 десни. Предавки ще се сменят 58 пъти в рамките на обиколка.
