168 старта, 78 победи, 116 подиума, 896 етапни победи, 1619 точки, едва 20 отпадания и разбира се – 9 световни титли. Статистиката срещу името на Себастиен Льоб е повече от впечатляваща.
Френската рали легенда реши последният старт за него във WRC да е домашната му надпревара и заедно с Даниел Елена отново се надбягват – вероятно за последен път – в коронната си дисциплина.
При такава кариера е трудно да се изберат отделни моменти, но Себ все пак разказа на пресофиса на Ситроен това, което смята за най-значимите моменти в невероятното си WRC изживяване.
Рали Сан Ремо, 2001 г.
– Бях изпълнил целите си във френския шампионат, както и в J-WRC – тогава Ги Фреклен ми позволи да карам Ксара WRC за първи път. Честно казано, надявах се на добър резултат, тъй като в тестовете вървях с темпото на Бъг (Филип Бугалски – б.р.). След първата отсечка бях на 4 секунди от водещата кола, въпреки че не бях натискал особено. Това ми дойде изненадващо, въпреки самочувствието ми! В крайна сметка направихме феноменален финал на ралито, финиширайки точно след [Жил] Панизи. След Сан Ремо всички ме караха да се опитам да си намеря място за пълен сезон. Не се състезавах през половината 2002-ра, но исках да остана със Ситроен. Мисля, че взех правилното решение!
Рали Монте Карло, 2003 г.
– Това е може би най-хубавият спомен на целия отбор. В началото на първия ни пълен WRC сезон доминирахме на подиума на най-известното рали в света! По онова време Карлос Сайнц и Колин Макрей бяха звездите. Да имаш двама шампиони за съотборници е леко плашещо. Атмосферата помежду ни винаги бе чудесна, дори когато започнах да постигам по-добри от техните резултати. Те означаваха много и за мен, и за Ситроен.
Рали Корсика, 2004 г.
– Винаги съм се състезавал в този спорт, за да стана най-добрия и да съм световен шампион. Но преди да се случи, понякога се чудех дали съм в състояние да го постигна. В онзи ден постигнахме целта си в едва втория ни пълен сезон! Първата титла бе особено специална, защото я спечелихме във Франция. Всички бяха там: семейството, приятелите ми… Бях щастлив, че я взех – заради баща ми. Той не каза много, когато бяхме заедно. Но журналисти ми обясниха по-късно, че е споделил с тях какво означава това постижение за него. Бях изключително горд от успеха.
Рали Нова Зеландия, 2007 г.
– Не обичам да говоря за загуби, но второто място в това състезание бе много специално. Това рали бе една от най-добрите ми битки с Маркус Грьонхолм. Беше фантастично да караме по онези великолепни пътища. Но имаше и огромно напрежение. Аз водех до последния ден, но така и не се откъснах на повече от три секунди напред. На Уаанга Коуст, последната отсечка от ралито, Маркус излезе начело с аванс от 0,7 сек. Всичко зависеше от суперспециалния етап. Спечелих го, но въпреки това загубих надпреварата с 3 десети от секундата…
Рали Аржентина, 2008 г.
– Аржентина е рали, в което винаги сме се представяли добре, но най-много от всичко обожаваме невероятната атмосфера, изключителните пейзажи и прочутите барбекюта, които Даниел толкова обича! Местните представители на Ситроен са безкрайно активни и всяка година организират различни промоционални дейности. През онази година Диего Марадона бе на навигаторското място до мен. Бе особено развълнуван, когато тръгнахме, защото мислеше, че хората са се събрали там заради него. А всъщност мястото на копилота е по-ниско, стъклата са затъмнени и всъщност никой не можеше да го види! Аз не говоря испански, неговият английски е доста ограничен, така че не можех да обясня… Когато се върнахме и той слезе от моя С4, настъпи тотална истерия. И този път беше заради него!
Рали Финландия, 2009 г.
– Финландия дълго време бе запазена територия на Маркус Грьонхолм. През 2008 г. току-що се бе отказал, но това не направи нещата по-лесни за мен. Оказах се срещу Мико Хирвонен, който бе изключително решен да спечели домашното си състезание. И двамата се хвърлихме с главата надолу. Никой не допусна грешка, но в крайна сметка спечелих с по-малко от 10 секунди. Веднага след това заявих, че няма да опитвам да победя пак там, защото реших, че рискът да карам със 180 км/ч толкова близо до дърветата е прекалено висок за мен. Все пак се чувствах достатъчно уверен, за да стана пръв още два пъти… Тези победи са сред най-престижните, които съм постигал в състезателната си кариера.
Рали Япония, 2008 г.
– Вече бяхме спечелили двете титли, но знаехме, че Сапоро не е най-доброто място за празнуване след ралито. Затова отлетяхме за Токио в неделя вечер. По време на трансфера между двете летища отклонихме шатъла и се отбихме до центъра. Горкият шофьор остана паркирал неправилно в продължение на три часа в Ропонги – мястото, където е нощният живот в Токио. През онази нощ се пи страшно много, някои хора чак се поразболяха, но причината за това бе, че ментата в мохитото не бе прясна, разбира се! Отделни журналисти все още могат да потвърдят, че ако не бяха прекалено „уморени и емоционални”… Нужно ли е да казвам, че полетът обратно до Париж бе крайно тих!
Рали Норвегия, 2009 г.
– Вече бях спечелил рали Швеция през 2004 г., но въпреки това победата в тази надпревара за мен бе по-голямото постижение. Условията не бяха перфектни. Сериозен пласт лед покриваше снега, а снежните банкети бяха достатъчно те връщаха на трасето, но не по траекторията. Отново водих сериозна битка с Мико – от старта до финала. Никой от нас не сбърка до края и разликата ни бе по-малко от 10 секунди.
Рали Акрополис, 2009 г.
– Това без съмнение бе най-голямата ни катастрофа! И както често се случва, бе резултат от моментна загуба на концентрация. Колата излетя във впечатляваща поредица салта. След инцидента отидох да си търся телефона. Всъщност той бе останал в малкия джоб, закрепен отстрани на вратата, където по принцип го слагам. Сложното бе да намеря въпросната врата, която лежеше някъде из полето! Катастрофата имаше значителни последствия – след нея имахме поредица от слаби резултати. В крайна сметка спечелихме титлата с 1 точка в Уелс!
Рали Франция, 2010 г.
– След Корсика през 2004 г. това изживяване определено бе най-наситено. Имаше сериозно напрежение заради това как ще се получи първото рали Франция в Елзас, тъй като имахме шанс там да вземем и двете титли. Аз се чувствах под натиск, но дадох всичко от себе си, за да не го показвам. Просто скрих всичко в себе си и го заключих. Чувствах невероятно облекчение, когато стигнахме до финала. Да стана шампион у дома, в Агьоно, бе нещо, което никога не си бях представял, че е възможно. Срещнах се със Северин и приятелите си на връзката към Страсбург. Не се сдържах – пролях няколко сълзи. И определено мога да ви кажа, че подобно нещо не се случва всеки ден!
Рали Германия, 2012 г.
– Деветата ми победа в Германия е особено специална, тъй като означаваше, че подобрявам собствения си рекорд за успехи в едно и също състезание. Да, бях финиширал пръв осем пъти в Аржентина и Испания, 7 в Монте Карло, така че имам и други впечатляващи поредици! Но винаги съм харесвал тази конкретна надпревара, където винаги съм чувствал, че хората ме подкрепят неимоверно много. А и това бе най-добрият начин да отдадем почит на Бъг, който току-що бе загинал. Той спечели ралито през 2001 г.
Рали Франция, 2012 г.
– И какво друго да избера като много специален момент?! Това бе последната ми световна титла – поне в ралитата! Беше крайно емоционално, но преди всичко се гордеех от невероятното ни изживяване с Даниел и Ситроен Рейсинг. Феновете и семействата ни, отборът и всички важни за нас хора бяха там и ние трябваше да спечелим заради тях. В нито един момент не почувствах тъга, не съжалих за нищо, защото знаех, че краят на едно пътуване бележи старта на ново приключение.
