Снимки: авторът
В среща със стари познати се превърна първото ми посещение на състезание от DTM шампионата този сезон. Очаквах с нетърпение пътуването до Холандия не само защото бързах да се разходя по улиците и каналите на Амстердам. Исках да видя и прочутата писта Зандвоорт, за която бях чел какви ли не истории от миналото на Формула 1. Исках да видя новото настроение у Хакинен и Френцен, Алези и Макниш.
Тези звезди, допълнени от младите лъвове Пафет, Екстрьом, Томчик и сие, както и новият мистър Льо Ман – Том Кристенсен – определено са отговорни за новото главоломно увеличаване на популярността на шампионата. Популярност, която в скоро време нищо чудно да достигне тази на Формула 1. За това са отговорни множество фактори. Добре изпипаният регламент, атрактивните състезания, авангардните коли, които единствено по форма имат нещо общо с моделите на Ауди, Мерцедес и Опел, както и богата съпътстваща програма привличат хиляди фенове от цяла Европа. Може би дори фактът, че сериите не се намират под шапката на ФИА, ги правят по-добри.
Според последните изследвания на организаторите през миналата година почти 800 хиляди души са наблюдавали на живо 10-те състезания или средно по около 80 хиляди на уикенд. Над 200 хиляди гледаха през тази година надпреварата на Норисринг. Толкова се събраха и на градското трасе в Нюрнберг.
Шампионатът се предава в 175 страни в света, като само в Германия около 2 милиона сядат пред телевизионния екран когато има надпревара. Цифри могат да се изброяват безброй и те само дават нови свидетелства за огромната популярност на този германски шампионат за туристически автомобили. Всъщност той е немски само като име. В действителност отдавна се е превърнал в интернационален. Участват пилоти от 10 националности, кара се на писти из цяла Европа.
Въпреки че станах доста рано и пътуването от София до Шипол (едно от най-големите летища в Европа, намиращо се в близост до Амстердам) бе доста изморително, веднага отидохме на пистата.
Зандвоорт е малко китно градче на брега на Северно море, което малко прилича на родните соцкурорти от края на 70-те години. Леко е позападнало след туристическия бум, който някога е преживяло. Доста от хотелите и къщите са за продан, но разходката ми навява чувства за носталгично пътуване в миналото, когато тук имаше Гран при. Самата писта е на брега на морето, почти на самия плаж и е построена сред дюните. За разлика от зелените трибуни във Формула 1 зрителите не седят на тревата, а върху пясъка. Трасето обаче е доста атрактивно и вероятно много приятно за каране. Има дори участък подобен на великия “О Руж” (Червената вода – б.р.) на Спа. Усещането от преминаването през него е неповторимо. Имах удоволствието да го установя няколко часа по-късно, возен от един пилотите, но това е друга история.
Самите коли се чуваха далеч преди да стигна на пистата, подобно на тези от Формула 1, но звукът им е малко по-нисък. Те, както обясни малко по-късно при срещата ни Мануел Ройтер, са истински формули, но с покрив. Цялото купе е от карбон, двигателят е 4-литров с мощност от около 500 к.с. Той е разположен почти централно с цел да се балансира колата. Скоростите са отзад близо до диференциала. Минималната тежест на цялата кола заедно с пилота е 1050 кг. Разликата в най-добрите обиколки давани от тези коли и Минарди-то карано от Кристиян Алберс в неделя преди състезанието бе под 10 секунди, като формулата печелеше най-вече на правите с доста по-бързото ускорение, в завоите темпото е близко.
Дори в петък, когато се провеждат единствено тренировки, зрители не липсваха. Това, разбира се, може да се обясни и с ниските цени на билетите. Например за “зелените” трибуни пропускът струваше едва 20 евро. А атракцията от преминаващите с невероятна скорост коли си струва. В събота, когато се провежда квалификацията, празни места по трибуните почти не се виждаха. Тогава са и първите състезания от Формула BMW, европейската Формула 3 и едномарковият шампионат Сеат Леон.
Самата квалификация се провежда по доста интересна формула. Пилотите имат половин час и общо девет обиколки за всеки, за да си разпределят местата от първо до двадесето. След като това стане първите десет се включват в така наречения “Супер пол”, като първият пилот от първия половин час стартира последен, а десетият – пръв. Състезателите имат по един тур на разположение, за да направят окончателното разпределение на местата от първо до десето.
В тази една обиколка напрежението е огромно и това е предпоставка за грешки. Така например победителят от първия половин час, датчанинът Том Кристенсен, остана последен в Супер пола. Ситуацията на пистата се променяше непрекъснато заради вятър, идващ на посоки най-често от към морето и от навявания на пистата пясък.
След края на квалификацията и пресконференцията на първите трима, многократният шампион Бернд Шнайдер, Марсел Феслер и Хайнц-Харалд Френцен, падокът бе отворен за зрителите (нещо немислимо за Формула 1). Пилотите започнаха да раздават автографи. Всички искаха да се докоснат до любимците си, да си разменят по две приказки с тях. Най-натоварено, разбира се, бе около всеобщите любимци Хакинен и Френцен. Бернд Шнайдер също не спря да раздава подписи, а двамата претенденти за титлата за втора поредна година Гари Пафет и Матиас Екстрьом (разликата между тях бе едва 1 точка в полза на Екстрьом), често бяха закачани със закачливи реплики от запалянковците на противника си. Атмосферата определено е невероятна.
Погледнах програмата на пистата. Пилотите щяха да направят 36 обиколки или около 160 км за състезанието. Неделята започна твърде рано за нас. Тръгнахме още в 7,30 ч. за пистата, за да не попаднем в задръстване и за да проследим цялата програма, започваща в 8,30 ч. След вторите състезания във Формула 3 и Формула BMW, както и състезанието в едномарковия Сеат Леон, последваха демонстративни обиколки на Кристиян Алберс с актуалната кола на Минарди.
Час преди състезанието пък боксове бяха отворени за половинчасова обиколка за зрителите!
Самата надпревара бе доста интересна и оспорвана. Бернд Шнайдер поведе веднага след старта, следван от Френцен, Феслер, Пафет, Екстрьом, Томчик, Кристенсен, Ройтер и Хакинен. Макниш се забави, а Алези, тръгнал от дъното на решетката, отпадна след собствена грешка. Всички пилоти направиха по два задължителни стопа със смяна на гуми и зареждане с гориво. Първият пит на Френцен бе изтеглен доста назад и той временно поведе, след като Шнайдер спря по-рано в бокса. Това ми даде надежда, че моят любимец може би най-накрая ще постигне първата си победа, нещо, което по-рано тази година друг мой фаворит, Мика Хакинен, успя да направи в Белгия на Спа. До това обаче не се стигна. Колите на Пафет и Екстрьом отново бяха най-бързи. Англичанинът бе задържан за кратко, тъй като след първото си спиране излезе зад Бернд Шнайдер, мъчещ се да изпревари Риналдо Капело, който още не бе посещавал питлейна и чието Ауди А4 бе доста по-леко от С-класите. При един от опитите да го изпревари в края на стартовата права Шнайдер подпря Капело и го завъртя. Пафет се възползва от ситуацията и мина покрай двамата. Бернд пък бе наказан с преминаване през бокса и това го лиши от всякакъв шанс за победата. Същата санкция бе наложена и на Мануел Ройтер, след като стюардите прецениха, че е виновен за завъртане на Хакинен след докосване между колите им.
Екстрьом пък си проправи със сила път покрай своя съотборник Кристиан Абт. Темпото на Френцен не бе достатъчно добро или по-точно Пафет и Екстрьом бяха супербързи, за да излязат след спирането на Хайнц-Харалд пред него. След вторите спирания нещата в челото не се промениха. Пафет водеше с добра преднина пред Екстрьом. Френцен бе трети и правеше всичко възможно да настигне шведа. Зад тях пък Феслер се бранеше самоотвержено от атаките на Кристенсен и Томчик. Последният завой в състезанието обаче се оказа решаващ и двамата пилоти на Ауди успяха да изпреварят съперника си с Опел.
Отпред Пафет, Екстрьом и Френцен заеха местата на подиума. След задължителната пресконференция всички започнаха да се стягат за прибиране в къщи.
Това винаги е била най-тъжната част за мен в края на всеки състезателен уикенд. Тъжна, защото едно прекрасно преживяване завършва. Обещавам си обаче да посетя DTM състезание отново, защото атмосферата, надпреварата и всичко останало наистина ме вдъхновява.
