Сър Стърлинг Мос си отиде от този свят на 90-годишна възраст, но остава в историята на автомобилния спорт. Историята му сме се опитали да разкажем преди години. Днес се връщаме към материала на Иван Тенчев, публикуван в брой 138 на списание ClubS1 от 2011 г.
В историята на Формула 1 има много изключителни пилоти, хора, вдъхновили поколения със своите успехи, трогнали милиони със своята съдба.
В спорта има и един пилот, когото наричат некоронования крал, състезател, спечелил 4 световни вицешампионски титли и нито една корона.
Пилот, който все още е сред нас и за когото от години се каним да ви разкажем малко повече.
Разбира се, става дума за носителя на Ордена на британската империя, почетния пожизнен президент на британския автомобилен клуб Сър Стърлинг Мос
Той е роден в далечната 1929 г. на 17 септември в Лондон в семейството на виден зъболекар. В юношеските си години Стърлинг проявява видим талант и умения в усвояване професията на баща си, но влечението към автомобилите се оказва по-силно.
“Да карам колата” е и детското му желание №1 почти от първите му дни на осъзнат живот. И на 6 години за първи път се справя почти безгрешно с намирането на посоката в бащините колене.
На 10 вече има достъп до малкия Остин 7 в гаража и кара мотор. А на 15 вече има собствен двуместен спортен Морган F4. Машината е с две колела отпред и едно отзад, което е управляващо. В колата е монтиран двигател от състезателен мотоциклет, който е разположен отпред, непосредствено зад радиатора.
Това е кола, построена сякаш специално за Стърлинг. 15-годишният тийнейджър не смее да кара още мощна голяма кола, макар да мечтае за това.
Освен това с Морган-а плаща и по-ниски такси за участието си в първите състезания, за които се записва. Возилото му минава за мотоциклет и се надбягва със сайдкари. Простотата и лекотата на конструкцията и забележителното изпълнение позволяват на Стърлинг да усети много тънкости в карането, а, от друга страна, конструкцията на колата дава възможност за отлично ускорение. Колата обаче не е подарък от баща му, както мнозина мислят.
– Родителите ми ме учеха, че мога да получа шоколад, но ако преди това направя нещо – спомня си в една от своите биографии Мос
Например можах да си купя мотор, но преди това трябваше да продам радиото си и още някои неща. Учеха ме, че всичко можеш да постигнеш и да получиш, но трябва да се разделиш с нещо заради него, да прежалиш нещо и да се стараеш да направиш необходимото, за да получиш повече. Мисля, че точно това доказах и преживях, когато за 4 минути изгубих любимия си Морган. Мисля, че тогава бих дал всичко на света, за да избягна тези минути, но трябваше да продължа напред.
След споменатата “сделка” на 17 години младият талантлив британец се сдобива с масивна, разполагаща с огромна мощ- ност кола – BMW 328, и с нея кара в серия от състезания, като само година по-късно вече е зад волана на Купър, първата му истинска състезателна кола.
Купърът е много лек и се състезава в категорията Спринт Карс. Повечето състезания в тази категория са планински и в тях Мос си печели име на страхотен катерач, като особено се прочува след известното бягане Шелсли Уолш. Там никой не очаква, че младежът може да спечели с неособено силната си кола, но Мос го прави. После се записва за надпреварата и в Прескот. Там представянето е още по-важно, защото се организира от много богати хора и в него участват всички големи британски пилоти по онова време.
Изкачването към върха Прескот е едно ужасно 800-метрово размекнато трасе
Първото минаване на Мос е доста скромно. Той явно е притеснен. Но всеки пилот има право на два опита и времената се събират. Второто преминаване на Стърлинг е фантастично. Той прави рекорд на трасето в своята категория до 500 куб. см. Младият пилот не успява да спечели състезанието заради по-скромния си първи манш, но прави така, че всички му обръщат внимание и започва да се говори за “този младок”, за когото това практически е един от първите големи автомобилни стартове.
Следващото планинско състезание, в което участва, Мос печели. Започва да пътува от една надпревара към друга. Започва да кара и на същински писти. На една от тях, на поредното предоставено след края на войната от военните летище в проливен дъжд, Мос побеждава всички с огромна преднина и за това местният вестник пише с големи букви в понеделник. В края на сезон 1947 равносметката му е поразяваща – от участието си в 15 състезания той е спечелил 11…
За следващата година си купува по-голям Купър на старо. Колата е с двуцилиндров двигател и с нея Мос продължава да печели. Баща му, примирил се, че синът няма да поеме по неговия път, подкрепя Стърлинг и е негов мениджър и спонсор едновременно. Той вече е наясно, че скоро птичката ще излети от родното гнездо и както сам разказва, е силно раздвоен и трогнат. Името на Мос се разчува и извън Британия.
Първи го канят за състезания италианците – да участва в обиколката на езерото Гарда
Младият англичанин надминава всички очаквания. В своята категория постига рекорд в състезанието, а чупи и абсолютния рекорд на трасето в една обиколка. В общото класиране е трети след две много по-мощни коли на Ферари, зад волана на първата от които е фамозният Луиджи Вилорези. Мос добива самоувереност, кара свободно и изгражда собствен стил.
След състезанието в Гарда си извоюва име и сред самите пилоти в Италия. Легендарният Тацио Нуволари, по онова време една от най-големите фигури в автомобилизма, казва на репортера на лондонския “Дейли Експрес”:
– Добре го гледайте наистина, един ден ще бъде между най-големите състезатели в света.
Пророчеството се оказва безпогрешно – през следващите години Мос стартира в 466 различни надпревари, като печели 194 от тях.
Кара всичко – рали, писта, планинско, дори коли за рекордна бързина. И ако човек просто направи бързо изчисление, излиза, че е бил пръв във всеки трети старт, в който е участвал! Такъв висок процент победи в кариерата си не е достигал никой преди и след Мос в историята на този спорт. При това много често причина за неговото отпадане са повреди, а не пилотски грешки.
Само през последната си активна година на състезателна дейност – 1961-а, 12 месеца преди катастрофа да сложи край на неговата забележителна кариера, Мос стартира в общо 44 състезания и е пръв в 23 от тях! За сравнение за същия период на 1961 г. Джак Брабам кара в 16 старта и печели 7 от тях. Джим Кларк също участва в 16 надпревари и побеждава веднъж. При Греъм Хил съотношението е 11:1, а при Фил Хил – 9:4, докато при Брус Макларън е 8:0. Но всъщност нито един лист статистика не може да разкрие състезателната активност на Мос и неговия статус.
Късчетата от самия му живот го превръщат в легенда. Като например победата с Уилям Лайод през 1954 г. в 12-часовото състезание на Себринг във Флорида.
Успехът е невероятен с това, че в последните 4 часа Мос кара без съединител и с повредени спирачки
След състезанието качва до себе си един от журналистите, който се съмнява, че повредите са толкова сериозни. През 1957 г. Мос стартира в легендарното състезание Миле Миля в Италия и взима до себе си за навигатор отново журналист – Денис Дженкинсън. Денис е бивш световен шампион в сайдкара и е много голямо име. Заедно двамата вече са печелили веднъж това състезание – през 1955-а, една победа, за която и до днес хората си спомнят, а за фирмата Мерцедес, с чийто автомобил тя е постигната, успехът е един от най-ценните в историята. Но през 1957 г. Стърлинг и Дженкинсън едва стартират и преминават няколко километра, когато се разнася мълвата, че с тях е станало нещо. Мос обаче говори пред микрофоните повече като за някаква забава, отколкото като за нещастие:
– Наближавахме един завой, на пета със 130 мили в час (210 км/ч). Очаквах, че ще мога да го преодоля с 90 или дори със 100, защото не беше чак остър, но беше много повдигнат. Преместих си крака от газта на спирачката и притискайки педала, той изведнъж се пръсна. Свалих на четвърта. Хванах ръчната, но тя не подейства. Слязох на трета и после на втора. Колата изръмжа зверски и излетя от пътя. Успях обаче да я подведа малко косо, като включих на първа. После с Дженкинсън изскочихме от колата и я спряхме с голи ръце да не се смъкне по склона.
Такива невероятни случки има много в живота на Мос. Не само в ралитата и планинските състезания, но и по пистите, където лети с огромна скорост в изключително крехките тогава малки болиди. През 1962 г. в друга легендарна надпревара обира лаврите. Това е Гран при на Нова Зеландия, която не е валидна за шампионата във Формула 1, но в нея участват всички звезди.
В тропическа жега Мос постепенно изпреварва всичките си съперници, в това число и двукратния вече световен шампион Брабам, който разказва след финала, че в този ден британецът е постигнал нещо нечовешко, карайки на ръба от старта до финала
Стърлинг коментира, че никога в живота си не е бил студен, разсъдлив тактик, и казва фраза, която повтаря още дълго през годините:
– Пилот, който взима завой дори и с частица от секундата по-бавно, отколкот това е възможно, просто не е състезател.
В същото време Мос е един от първите пилоти, готвещи се за всяко състезание не само тактически, но и психически, и физически.
Подготовката му е като на боксьор – тича, прави упражнения.
Много негови съотборници неведнъж са се възхищавали от психическата и физическата му сила
Стилът му на каране се изгражда ювелирно през годините.
Денис Дженкинсън познава може би най-добре от всички Мос и начина му на каране. В своите спомени пише и за още едно качество на пилота:
– Имаше страхотно зрение. Веднъж разпозна водача на кола, чийто цвят аз дори не можах да видя, и имаше много точна преценка, до сантиметър за това дали намаляваме дистанция или печелим и дали минаваме по-точно от предния път в завоя. Виждаше отлично всеки детайл.
– До онзи понеделник в Гудууд през 1962 г. (когато катастрофа слага край на кариерата му – б.а.) нито веднъж Мос не бе измамен от тези (да преценява отлично движението на колата на пистата – б.а.) си способности – пише в биографията на състезателя “All in my life” известният английски публицист Кен Пърди и продължава: – Той излетя от пистата, защото не премина през идеалната крива и точно това бе най-странното.
Какво точно е станало в Гудууд никой не вижда, защото състезанието е локално и Мос кара Лотус, но Пърди продължава:
– Движеше се четвърти. В деветата обиколка скоростната кутия блокира на 4-та предавка. Влезе в бокса. Механиците оправиха скоростите, но това им отне 5 минути. Шансът му за успех беше нищожен. Когато излезе на пистата от бокса, бе на 3 обиколки, повече от 7 мили зад лидера Греъм Хил. Мос знаеше, че няма никаква възможност за добро представяне, но в типичния за него стил натискаше газта колкото може и в крайна сметка излетя…
Просто си беше такъв.
Година по-рано на Зандвоорт, пак без шанс за успех, направи последователно седем рекорда на обиколка в края на състезанието… И на Гудууд беше същото, пак направи няколко рекорда, преди да излети. Беше намалил дистанцията до Хил на 2,4 мили! Бе наваксал два от загубените тура и се опитваше да влезе в един и същи тур с Греъм. На едно място между два завоя, където изпреварванията обикновено са изключени и се минава от пета на четвърта, Хил видя в огледалата как Мос го доближава с огромна скорост. Публиката също наблюдаваше това, но вместо да изпревари, колата на Стърлинг излетя от пистата на 60 ярда встрани, разбивайки се в мантинелата. Наистина катастрофата стана с 60, максимум 80 мили в час (110-130 км/ч), но ударът бе челен.
След тази катастрофа Мос никога повече не се връща на пистата
Не пожелава да се разследва катастрофата и така вместо факти за нейните причини остават множество догадки. Първата версия е, че за първи път в кариерата си британецът не е оценил правилно обстановката и е тръгнал да изпреварва Хил на място, където това наистина е невъзможно. Втората е, че когато Мос е вдигнал крака си от газта, педалът не се е върнал или дроселовата клапа не се е затворила. Преди старта имал подобни проблеми точно с нея. Трета версия гласи, че точно в момента на изпреварването се е пръснал моторът му и т.н.
Почитателите му и до днес са убедени, че Стърлинг Мос не би могъл просто така да излети, бидейки сред най-рационалните пилоти на своята епоха.
Що се отнася до рационалността, мнозина обаче не са склонни да се съгласят и смятат, че причината Стърлинг Мос да не стигне нито веднъж до титлата във Формула 1 е неговата емоционална обвързаност с британските производители.
Самият пилот признава през годините, че през целия си живот кара само за британските марки. Кайфт, Ейта, ЕРА – всички те днес са забравени, но дори и болидите на легендарните Лотус, Купър и БРМ в много състезания от онези дни отстъпват на червените творения от Маранело. Мнозина твърдят, че ако поне в два-три сезона от 10-те, в които участва във Формула 1 между 1951 и 1962 г., Мос е карал Ферари, щеше да е световен шампион.
Още в началото на пътя му нишката с Ферари е прекъсната завинаги
През 1951 г. Енцо Ферари кани Мос да кара за него на състезанието в Бари. Англичанинът пристига и пита коя кола е за него. Отговарят му с “нито една”, защото в последния момент Ферари решил да покани за състезанието ветерана Пиеро Таруфи. Хората от Скудерията виждат за последно Мос в бокса си в този ден. Англичанинът изживява тежко това събитие и се зарича до края на дните си да побеждава Ферари. През всичките следващи години прави точно това и със спечелените 16 състезания във Формула 1 става един от най-успелите пилоти на първото десетилетие в историята й.
Енцо Ферари признава таланта на Мос и го кани отново в тима си неведнъж, но Стърлинг заявява, че не може да не уважава човека, правещ такива фантастични автомобили, но няма как да работи с някой, който е непочтен. Куриозно е, но точно преди катастрофата в Гудууд ледът между двамата за първи път след едно десетилетие се разчупва.
През април 1962 г. Енцо Ферари звъни в дома на Мос в Англия. Вестник “Таймс” написва още на другия ден чрез дописника си Джордж де Варвала какво точно казва Комендаторе на Стърлинг Мос.
– Имам нужда от вас – започнал Ферари
– Повярвайте ми, че каквато кола поискате от мен, ще ви я дам до половин година. Напишете ми какви са вашите изисквания и идеи. Когато дойдете да карате при мен, можете в понеделник да ми кажете какво не ви е харесало в неделя по колата и аз ви уверявам, че до петък няма да го има. Ако дойдете във Ферари, няма да работите с тим както досега, ще имате всичко на свое разположение, защото няма да ангажирам друг. Ако имам Мос, не ми трябва никой друг.
Дори и да не е искрен и събитията да са се разигравали в една доста отдалечена от нас епоха, предложението на Ферари към Мос е уникално и говори само за едно – Енцо всъщност би дал всичко на света, за да има Мос. И до днес никой не знае дали Стърлинг би отишъл при Ферари, ако не е катастрофата в Гудууд. Тези, които смятат, че го познават по-отблизо, твърдят, че въпреки всичко Мос не би отишъл във Ферари.
Почти всички, познавали британеца през онези години, а го познават и днес, открояват две негови качества – честност и неподражаемо чувство за хумор. И повечето са на мнение, че вероятно и тази оферта е щяла да бъде отклонена. Честността му наистина е пословична.
Веднъж на състезание в Хавана Мос забелязва, че от “лидерската кола изтича масло”. Затова пуска американеца Мастен Грегъри пред себе си. Мос иска да види как ще се държи Грегъри, но преминавайки през старта, забелязва, че лидерът спира, а съдията вдига високо червено знаме, и бързо го изпреварва отново.
– Ако не познаваш правилата, Мастен, всеки ще те побеждава – обяснява Мос след състезанието на неразбралия какво точно става Грегъри
После обаче му предлага да раздели с него премията си за победата, а Мастен да му даде половината от своята премия за второ място…
През 1958 г., когато има най-голям шанс да стане световен шампион, Мос показва най-добре какво значи джентълменство. В Голямата награда на Португалия Мос кара своя Вануол в близост до големия си съперник за титлата Майк Хотърн с Ферари. Майк пропуска предавка и двигателят угасва. Хотърн се опитва да запали отново, но понеже няма право да бута колата си в обратна посока на състезателната, тика автомобила си срещу една височина. Мос го вижда и му прави знак да включи задна и леко да я пусне, за да заработи. Майк го прави и се връща в състезанието, което завършва втори, зад Мос! Когато след състезанието комисарите обсъждат дали Хотърн да бъде декласиран за това, че е пуснал колата срещу движението, Мос се противопоставя. Той казва, че Хотърн е мръднал болида си срещу другите извън пистата и при това за много кратко, така че не е нарушил правилата.
В следващите два кръга Стърлинг няма неговия късмет и шампион е Майк, който в крайното класиране има 1 точка преднина…
A moment we’ll cherish forever ? Sir Stirling Moss and @LewisHamilton at Monza in 2015, taking to the iconic banking in two Silver Arrows
? x @BBCSport pic.twitter.com/1Hj7WGkvSH
— Mercedes-AMG F1 (@MercedesAMGF1) April 12, 2020
