Във връзка с предстоящото домашно състезание на Ферари на Монца от отбора решиха да подредят десетте си най-значими надпревари на италианското трасе в рубриката „Топ 10 Монца”. Под номер 2 Скудерията избра да постави Гран при на Италия от 1975 г., спечелена от Клей Регацони. В това състезание другият пилот на Ферари Ники Лауда завършва трети, с което печели първата си титла във Формула 1. С двойния подиум пък Скудерията триумфира в шампионата при конструкторите за трети път (точки за конструкторския шампионат започват да се събират през 1958 г.).
Преди сезон 1974 Ферари са се намирали в труден период. От 11 години не са печелили нито титлата при пилотите, нито тази при конструкторите. За 1974 г. обаче Енцо Ферари взима мерки. Той привлича Клей Регацони (който кара за Ферари от 1970 до 1972, но през 1973 е пилот на BRM), Ники Лауда (чиито способности на тест пилот са били високо ценени) и инженерът Мауро Форджиели за технически директор. Форджиели подобрява колата за 1974 г., тя става конкурентна на Макларън-а и Ферари отново са в борбата за титлата при конструкторите, която се решава в последното състезание за сезона. Скудерията обаче не успява да спечели. Световен шампион става пилотът на Макларън Емерсон Фитипалди само с три точки преднина пред съотборника на Лауда Клей Регацони. Макларън пък печелят конструкторския шампионат.
Ферари имат надежди за силен сезон през 1975 г., но в първите 4 състезания им липсват резултати, а кулминацията идва, когато Лауда и Регацони се удрят в Испания след старта на състезанието. Още на следващата надпревара в Монако положението се променя. Лауда печели първата си от три поредни победи. Преди Монца (предпоследно състезание за сезона) той има още два подиума и 1 победа. Съотборникът му Регацони обаче не взима точки в 4 поредни състезания. Така Лауда има шанс да спечели титлата в Италия, ако завърши най-малко на шесто място, а Ферари трябва да вземат 6 точки повече от Брабам, за да станат шампиони при конструкторите.
На квалификацията за Гран при на Италия Лауда печели полпозишън, Регацони е втори, а Фитипалди с Макларън – трети.
„На старта швейцарецът тръгна по-добре от съотборника си и двамата веднага се откъснаха напред, докато зад тях се водеха оспорвани битки. На втората обиколка имаше няколко инцидента, предизвикани от двубой между (Йохен) Мас и (Джоди) Шектър, които доведоха до отпадането на няколко пилоти. Регацони водеше самотно състезание по пътя към карирания флаг, докато зад него Лауда се концентрираше върху това да завърши. В последните обиколки австриецът имаше вибрации в задната част на колата, заради нетипично поведение на гумите. Той малко намали темпото и не се съпротивляваше, когато Фитипалди го атакува и го изпревари в 46-та обиколка: за Ники третото място на подиума беше всичко, от което се нуждаеше, за да постигне целта си за уикенда.
На подиума и на пистата имаше страхотни празненства и спечелването на двете титли бе посрещнато с огромен ентусиазъм, както Лука ди Монтедземоло и Пиеро Ферари си припомнят в рубриката „Картички от Монца”. За Ферари победата на Монца сама по себе си е нещо специално, но допълнена с двата световни шампионата, бе нещо незабравимо. Четири години по късно, с различни пилоти в кокпита на Ферари и някои познати лица на подиума, сцената се повтори в целия й блясък (тогава Джоди Шектър печели титлата при пилотите, а Ферари стават шампиони при конструкторите за 6-ти път, б.а.)” – описват от Ферари състезанието на Монца през 1975 г.
