Във връзка с предстоящата домашна надпревара на Ферари на пистата Монца от отбора решиха да публикуват допълнителна информация, свързана с тяхната история на италианското трасе. Първата част е наречена „Топ 10 Монца”, в която Ферари подрежда 10-те най-значими състезания за отбора на пистата, а другата е „Картички от Монца”, в която различни членове на отбора ще разкажат какво означава за тях това състезание.
Под номер 9 Ферари постави Гран при на Италия от 1966 г., спечелена от Лудовико Скарфиоти зад волана на Ферари 312 F1-66. Той е едва вторият италианец, печелил домашното си състезание на Монца с Ферари. Предишните два успеха за Италия и Ферари са записани от Алберто Аскари през 1951 г. и 1952 г.
Календарът за сезон 1966 във Формула 1 се състои от девет надпревари – в Монако, Белгия, Франция, Великобритания, Холандия, Германия, Италия, Съединените щати и Мексико. Борбата за титлата при пилотите през тази година се е водела основно между Джак Брабам и Джон Съртис. През този сезон Ферари променят двигателите си и болидите са с 3-литрови, 12-цилиндрови мотори. Колата е била конкурентоспособна, но й е липсвало надеждност. Отборът завършва втори в шампионата при конструкторите през 1966 г. само с 1 точка пред Купър. Друг проблем, който среща екипът през сезона, е напускането на Джон Съртис, единствения световен шампион на две и четири колела. Той печели титлата през 1964 г. с отбора на Ферари, но неразбирателство на състезанието 24 часа на Льо Ман, в което участват през 1966 г., слага край на връзката му с отбора. Така, след като печели Гран при на Белгия, Съртис напуска Ферари и се присъединява към отбора на Купър-Мазерати, с който започва кариерата си в F1. Съотборник на Лоренцо Бандини тогава става Майк Паркс, а за Гран при на Германия и Италия към тима се присъединява и италианецът Лудовико Скарфиоти.
Надпреварата в Италия е третата преди финала на шампионата и, разбира се, изключително важна за отбора на Ферари.
„Подготовката за домашното състезание бе педантично точна, а резултатът съвпадна с очакванията. В квалификацията Паркс спечели полпозишън пред Скарфиоти, а Бандини бе пети. В състезанието Паркс излетя напред, но Бандини излезе на първо място след първата обиколка. За негово нещастие обаче проблем с горивната помпа доведе до загуба на гориво и той завърши състезанието преждевременно със счупен двигател. Съртис изпревари Паркс във втората обиколка, докато Скарфиоти се смъкна в колоната. Но бившият пилот на Ферари бе задминат от (Джак) Брабам, въпреки че той (Брабам, б.а.) отпадна в осмата обиколка (изтичане на масло, б.а.). Междувременно Скарфиоти си проправи път напред, докато Паркс и Хълм си разменяха места в челото. Италианецът (Скарфиоти, б.а.) изпревари съотборника си (Паркс, б.а.) в 13 обиколка преди да се установи на чело на колоната, място, което щеше да запази до финала с изключение на 27 обиколка (когато Паркс го изпреварва, но тур по-късно Скарфиоти си връща лидерството, б.а.). Зад него Паркс печели борбата за второто място с Хълм само с три десети, докато Брабам можеше да отпразнува шампионската си титла в момента, в който Съртис отпадна (в 32 обиколка заради изтичане на гориво, б.а.).
Италианската публика полудя, включително и един млад мъж, току-що навършил 19 г., който имаше късмета да посети първата си Гран при точно на този ден. Няколко години по-късно той щеше да стане познат на феновете на Ферари, както и на по-широка публика. Неговото име? Лука ди Монтедземоло.“ – описват Ферари това паметно състезание за отбора.
