Александър Цветанов (клас Senior) и Симеон Симеонов (клас Junior) бяха българските представители на тазгодишните световни финали на шампионата Rotax, проведени от 12 до 16 ноември на пистата НОЛА моторспортс парк (1531 м) в Ню Орлиънс, щата Луизиана, САЩ.
Състезанието се организира ежегодно от 2000 г. насам и в него участват шампионите в клас Rotax от всички национални и отделните регионални шампионати. Пилотите са разделени в 4 класа: Junior (13-16 г., 20,4 к.с.), Senior (от 15 г., 28,5 к.с.), DD2 (от 15 г., 32,6 к.с. и 2 скорости) и DD2 Masters (от 32 г., 32,6 к.с. и 2 скорости). Състезателите във всеки отделен клас разполагат с напълно еднаква техника (шаси, двигател, гуми), предоставена от Rotax. В тазгодишните финали взеха участие общо 288 пилоти от почти 60 държави.
Това не е първото участие на българи на международното състезание. Виктор Иванов (клас DD2) за първи път представи страната ни на надпреварата през 2009 г. През 2010, 2011 и 2012 г. Васил Коларов участва на състезанието, а през миналата година и Георги Тачков кара в надпреварата на португалската писта Алгарве в клас Senior. За първи път през тази година квота за финалите получи и шампиона от клас Rotax Junior в българския шампионат, който през тази година е Симеон Симеонов.
Пилотите във всеки клас са около 70, което изисква сериозна организация около провеждането на надпреварата. Тази година състезателите излязоха на пистата във вторник за първите тренировки, а в сряда на обяд започнаха и квалификационните сесии. Пилотите се разделят на 4 групи за отделните квалификационни гонки в четвъртък и петък (A, B, C и D). Всяка група кара срещу всяка, като целта е състезателите да съберат възможно най-малко точки (победителят получава 0), за да се класират на полуфинала и финала в събота (най-бързите 28 пилоти). След края на квалификационните гонки състезателите, които не са се класирали за полуфинала, получават втори шанс (Second Chance), като така се нарича и състезанието помежду им. Първите шестима от тях се класират за полуфиналите и финалите. Така в последните две надпревари взимат участие общо 34-ма пилоти.
Състезателите бяха посрещнати от слънчево време във вторник, но в сряда температурите спаднаха, а в петък заваля, което значително промени условията на трасето. Във финалния ден на състезанието в събота условията отново се нормализираха.
Българският представител в Senior Александър се нареди на 49-та позиция от общо 72-ма пилоти. Неговото най-добро класиране бе 21-во място в третата квалификационна сесия на група C и Second Chance.
– Преди финалите не се подготвях по някакъв особен начин. Просто гледах да си събера ума, да не мисля за друго. Имахме трудности с двигателя, когато изведнъж температурите паднаха (в сряда). Отне ни много време да го оправим. Карах много тренировки с ненастроен двигател, докато не ни помогнаха едни французи, с които се бяхме запознали на Euro Challenge в Италия. По шасито почти нищо не сме пипали. Налягането (на гумите) го знаехме, тъй като имаше грип и то беше същото като в Италия. Отне ми много време да се адаптирам към пистата, но мисля, че така и не успях да я науча перфектно, което е нужно, за да си в първата десетка. Доволен съм от представянето си, въпреки че можеше и по-добре, защото ме удариха и завъртяха (на Second Chance) и загубих около 10 позиции. Но това е спорта. Мисля, че всяко едно такова състезание е ценен опит за всеки един пилот, дори и опитен – обобщи преживяванията си Александър, за когото това бе едва второ международно състезание след надпреварата Rotax Euro Challenge в Италия през май 2013 г.
Симеон завърши на 69-то място в клас Junior, след като не участва в последните две квалификационни гонки. Най-добро класиране пилотът записа във втората квалификационна сесия на група B, стигайки до 24-то място.
– Чаках финалите с нетърпение до последно. Гледах on board клипове на пилоти, които са карали на тази писта. Техниката допадна на стила ми на каране и нямахме никакви проблеми с нея. Имаше дружелюбни хора от Дания, които ни помогнаха малко за шасито, а с гумите нямахме проблем, понеже в България караме със същото налягане. Пистата беше много бърза в сравнение с българските, но на мен ми хареса много. На квалификацията станах 66-ти. Първият хийт не мина много добре, защото ме блъснаха във 2-та обиколка и изостанах. Вторият хийт мина доста по-добре, като успях да се промуша напред, но шасито се бе изкривило от катастрофата и не успях да задържа дълго. Все пак станах 24-ти. Не успях да карам в третия хийт. Сложихме сухите гуми и заваля дъжд. Не успяхме да сложим мокрите за оставащото време – 3 мин. Трябваше първо да свалим сухите, а след това да сложим мокрите. Дори и аз помагах, но 3 мин е много малко време. Седем човека не успяха да стартират, а 15 караха със сухи гуми на мокра писта. От там загубих много и не успях да се класирам в Second Chance. Доволен съм като цяло. Не успях да дам най-доброто от себе си, но в моторните спортове всичко зависи от пилота. Научих как да карам на мокро и мисля да го приложа в България. Състезание от този мащаб учи всеки пилот на нещо – обясни Симеон, който през миналата година участва в 2 от състезанията от световните картинг серии в клас KF – в Португалия и Франция.
