Мансур Оджех не е толкова познат, колкото Рон Денис, но участието му в издигането на Макларън до днешната компания с 850 милиона паунда годишен оборот е не по-малко важно. Именно сблъсък отпреди няколко години между двамата колоси, управляващи съдбините на екипа от Уокинг, доведе до принудителното напускане на Денис от ръководните му постове. Публикуваме в рубриката „Златни страници” портрета на Оджех, дело на главния редактор на списание ClubS1 Иван Тенчев. Материалът се появява за първи път в брой 179 на изданието през 2015 г.
Името на Мансур Оджех е известно на много от сериозните фенове на Макларън и Формула 1, но не и на широката публика. Влиянието на този човек в тима от Уокинг обаче е изключително. Неговата личност е и една от най-интересните в падока изобщо.
Оджех е роден през 1952 г. и е син на един от богатите и влиятелни бизнесмени на Саудитска Арабия през 70-те и 80-те години на ХХ век – Акрам Оджех.
Майка му е французойка и по-голямата част от детството и младостта си
Мансур прекарва във Франция. След това следва в Съединените щати и се връща в Европа, където почти веднага поема част от семейния бизнес и е силно увлечен от развитието му във Формула 1!
Мансур има лично състояние от над 3 милиарда долара и представлява семейната компания TAG в тима от Уокинг, управлявайки точно същия дял от предприятието, какъвто има и Рон Денис – 25%.
Ролята на Оджех при последните събития в тима не се афишира, както обикновено, но тя е изключително важна. Близки до тима хора споделиха, че именно неговото мнение е надделяло при формирането на тандема Фернандо Алонсо – Дженсън Бътън.
Рон Денис е настоявал до последно за това Кевин Магнусен да бъде титулярен пилот в екипа. Той е направил всичко, за да заеме именно датчанинът единия кокпит. Не е тайна, че в края на ноември Рон почти обиколи Дания, за да намери финансова подкрепа за ангажирането на младия състезател. Срещна се с един от най-богатите хора в страната – Андерс Холх Повълсен, милиардер, който подкрепя кариерата на Кевин от години. От него той е потърсил спонсорски пари, за да има аргументи при срещата на борда, на която трябваше да убеди бахрейнците и… Оджех в своята позиция.
Не успя да го стори и почти веднага след това обяви, че ще направи всичко възможно, за да откупи поне 25% от акциите на Мумталакат (фонда, който управлява парите на бахрейнското кралско семейство, който притежава 50% от Макларън Груп) и 13% от акциите на ТAG! При положение че според последните пазарни оценки стойността на Макларън Груп се изчислява на около 800 долара, това значи, че на Рон са му необходими поне 300 млн., за да откупи тези акции.
Отделен е и въпросът дали и как те ще му бъдат продадени и ако при Мумталакат нещата могат да се получат, то съвсем не е сигурно, че преговорите с Оджех ще са така лесни. Той просто обича този бизнес и е част от него вече повече от 30 години.
По ирония на съдбата някога точно Рон направи всичко възможно, за да привлече Мансур за свой съдружник, и историята е повече от интересна.
Всичко започва още в средата на 70-те години на ХХ век.
Акрам Оджех създава през 1974 г. една своя нова компания – TAG – Techniques d’Avant Garde. Тя е регистрирана в Люксембург и има за основен предмет на дейност адаптирането и използването на нови компютърни технологии в бизнеса и военното дело. По принцип Оджех старши е сред най-сериозните търговци на оръжие. Той например лобира за внос на френски изтребители Мираж, доставя танкове и нови технологии за отбрана.
TAG развива и много други дейности, включително покупка на имоти, акции и т.н.
През 1975 г. групата купува прочутия швейцарски производител на часовници Heuer. Компанията е основана през 1860 от Едуард Ейoр. По-късно Мансур става собственик на TAG Heuer, а те пък стават официален времеизмервател във Формула 1 и партньор на Макларън, с които са заедно и днес.
Мансур вече се е дипломирал от Менло Колидж в Калифорния, където отива, след като закъснява с подаването на документите в Станфорд, но му харесва и остава до края на следването си. Той учи бизнес управление, като в Менло, то е основно върху процесите в развиващата се бурно област на електрониката.
През пролетта на 1978 г. Мансур е гост на кралското семейство на Саудитска Арабия за Гран при на Монако. Половин година по-рано те са решили да подкрепят тима на Франк Уилямс и получават специално място в ложите.
Oджех се запознава с Франк Уилямс и само година по-късно TAG става основен спонсор на тима му заедно с авиокомпанията Saudia. Точно през 1979 г. тимът печели първата си победа във Формула 1 и Мансур е повече от ентусиазиран.
Спортът се развива много бурно в онези дни, като след първата титла на екипа година по-късно с Алън Джоунс и още една с Кеке Розберг през 1982 г. става ясно, че за да има успех един тим, вече не може да разчита само на легендарния двигател Форд Косуърт.
– Никога не сме искали да бъдем просто спонсори като останалите – разказва Оджех на изтъкнатия френски журналист, починал преди година приятел на ClubS1 Рено де Лабордиер. – Имах планове за бъдещето, идеи как да се развием, но Франк не искаше да отстъпи в нищо, което смяташе за абсолютен свой приоритет. Дълго преговарях с него, не исках чудеса, но… в крайна сметка той не ми предложи нищо… срещу огромна сума пари, която бях готов да отделя.
Спорът е за това, че още по време на Гран при на Монако Мансур предлага на Франк да търсят бърза покупка на турбодвигатели за следващия сезон и дори за финалната част на 1982 г. Оджех е готов да плати всичко, но да получи част от тима. Титлата наистина е спечелена от Кеке с Косуърт, но реално е взета с голяма доза шанс след ужасяващите катастрофи на пилотите на Ферари – Жил Вилньов и Дидие Пирони, и неразборията между пилотите на Рено – Ален Прост и Рене Арну. През следващите три години обаче тимът на Уилямс изпада в криза, без да има в своите коли турбодвигатели.
Историята почти се повтори две десетилетия по-късно, когато BMW поиска част от екипа на Сър Франк, но той отказа и излезе от голямата игра, а те придобиха на 100% тима на Заубер.
Знаейки чудесно какво се случва при стария му приятел Франк, Рон Денис обаче започва да ухажва Мансур Оджех още през 1981 г.
В крайна сметка след края на следващия сезон двамата се разбират и стават партньори. Оджех плаща сериозната сума в онези години от 5 млн. паунда на Порше, за да разработят те турбодвигател за Макларън. По време на автомобилния салон в Женева през пролетта на 1983 г. прототипът на двигателя е представен официално и е монтиран през август в болида на Ники Лауда.
Двигателят официално носи името TAG Porsche, защото германците така и не са склонни да го направят, без да се покрият сериозна част от разходите.
Оджех до последно е лоялен към Франк Уилямс.
– Последно му предложих нашия нов двигател – TAG Porsche, в Монако през 1983 г. Беше ден-два след като Макларън твърдо ми предложиха сделка и току-що и двете им коли не се бяха класирали за старта. Франк отказа.
Куриозното в този случай е, че Кеке Розберг печели състезанието, като тръгва с гуми за сухо на още мократа настилка.
В случая с Макларън Оджех наистина твърдо иска не просто да бъде спонсор и след края на триумфалната 1984 г. получава част от екипа, който по онова време носи името Макларън Интернешънъл.
– Рон ни го открадна и очевидно му направи много добро предложение – връща се назад в годините Уилямс. – Бяхме му много сърдити (на Денис), но в крайна сметка управляваме бизнес в една много конкурентна среда.
Сделката между Оджех и Денис е подписана в хотел Албатрос в Ещорил на 22 октомври 1984 г. Рено де Лабордиер е един от малкото свидетели на събитията. Всичко става в понеделник след обяд след финалното състезание. В него Лауда триумфира с титлата, с половин точка пред Прост. Дори Денис е още със зачервени очи от партито предната нощ, но всичко е готово и се подписва в присъствието на съпругата на Оджех – Катрин, и на брат му Азиз.
– Рон Денис винаги ме е впечатлявал с това, че е мъж на честта, изключително работоспособен, много прецизен, стигащ винаги до същината на нещата, изключително амбициозен, аз имах нужда точно от такъв партньор – казва по-късно Оджех. – Франк е друга стойност, изключително равен, той няма да изпие чаша шампанско дори и когато някой от пилотите му спечели световната титла… С Рон сме един тип хора, имаме много ясни цели и ясни амбиции, както и идентичен подход към нещата.
Сделката е много сложна, защото Оджех купува дяловете на бившия конструктор Джон Барнард, но и част от тези на Денис. Той му дава и решаваща опция при избор на стратегически решения. На практика Мансур поема контрола над тима на Макларън, макар че не взима нито едно решение в следващите години сам. Всичко се пази в тайна чак до март следващата година.
Свиква се специална пресконференция в Женева, на която се обявява заедно с новината, че Ален Прост остава в отбора за още 3 години.
– Рон информира партньорите си от Марлборо – Ареардо Бузи и Джон Хоган, само два часа по-рано. Аз се обадих на президентите на Порше Петер Шутц и Франц Блан да им обясня какво става – разказва още Оджех.
Любопитно е наистина, че дори хората на Марлборо не знаят за размяната на дялове, а именно те са в основата на вкарването на Рон Денис в Макларън – тим, който спонсорират от 1974 г. и който сливат с неговия екип от Формула 2 – Проджект 4, за да приеме той да поеме Макларън.
Оджех е впечатлен от начина, по който Денис подписва с Прост за следващите три години, защото всъщност не вярва, че Ален би се ангажирал за толкова дълъг период с тима, в който така или иначе не бе успял да спечели титлата няколко месеца по-рано.
– Лично аз не вярвах, че Ален ще иска да остане при нас в следващите три години, но очевидно го убедихме, че сме отборът, в който той може да стане световен шампион – спомня си още Оджех, който не се притеснява особено, но все пак обръща внимание, че в един момент Макларън има и най-скъпоплатените пилоти във Формула 1.
– Тон даде Ники Лауда, който си бе договорил много висока заплата с Рон – продължава Оджех. – Прост бе дошъл при нас почти без пари, защото го бяха изгонили от Рено (след края на сезон 1983), но той бе наясно с парите на Ники и отказваше да вземе по-малко. Така се оказахме с двамата най-скъпи пилоти в падока.
В случая с Ален инвестицията си струваше абсолютно, защото той стана първият французин световен шампион и ни донесе много, много успехи през следващите години. Ники също постигна това, за което бе при нас, но аз знаех, че той много скоро ще си тръгне. Той нямаше какво повече да доказва и искаше да се оттегли. Беше абсолютно директен и ни каза с Рон да му търсим наследник, макар че публично не отрони пред никого нито една думичка.
Оджех казва на Денис, че след като имат Ален Прост за следващите две години, се нуждаят единствено от още едно голямо име. Предлагат договор на Кеке Розберг и той приема предложената му сделка, която за Денис и Оджех е облекчение във финансово отношение. Ако Кеке не бе приел – следващата цел е Нелсън Пике, когото да измъкнат от Брабам на Бърни Екълстоун, но са наясно, че той ще им струва много по-скъпо.
Кеке обаче не остава дълго и новата голяма цел е младият Аертон Сена.
Оджех го оценява изключително високо още през 1986 г.
– Ние никога не сме жалели средства, а той е изключително талантлив пилот, който още не е развил своето майсторство – казва Мансур за Аертон тогава. – Той би могъл да стане наистина най-добрият, защото вярва, че е най-добрият. Това му носи и някои негативи, но вероятно със сигурност един ден ще го поискаме при нас. Той прилича много на невероятния Жил Вилньов, когото ние искахме толкова много.
Думите за Сена са почти пророчески, а тези за Вилньов – абсолютно коректни, защото през 1982 г. Денис има предварителна уговорка с Жил канадецът да напусне Ферари и да се присъедини към Макларън, но на 5 май загива на пистата Золдер.
Ангажирането на Аертон Сена става факт през септември 1987 г. Макларън успява да направи тройна сделка, като заедно с бразилеца подписва сделка и за доставка на двигателите Хонда, които твърдо искат Аертон в една от своите коли и напускат тима на Франк Уилямс. Двигателите на Порше вече са доста стари и след първоначалния бум се развиват по-бавно от машините на японците. Този път Оджех напълно приема да се получат готови двигатели от Япония, вместо да се търси начин да ги реанимират или да правят нови.
Големият проблем в тима в следващите две години изобщо не е техниката.
Автомобилът на тима доминира тотално практически няколко години, но напрежението между Прост и Сена стига взривоопасни стойности.
– Между Ники и Ален съществуваше огромно съперничество – връща се пак назад Оджех. – Атмосферата бе наелектризирана, но така и никога не избухна. После, Кеке, той също бе невероятен пилот, световен шампион, много твърд пилот. Двамата работеха по своя собствен начин, но Кеке така и никога не свикна с колата и не бе реално конкурентен на Ален. Той така и не можа да накара тима да работи с неговия темперамент, с неговия начин на работа и забавления. Когато дойде Сена, нещата станаха много сложни. Той вярваше, че е по-добрият, и искаше специално внимание.
Годините с Прост и Сена в Макларън са доста сложен период и за самия Оджех, който е наполовина французин, но в крайна сметка Сена остава в екипа през следващите години и носи успехите на отбора.
В следващата епоха от развитието на тима Оджех е много близък с привлечения от Бритиш Аероспейс Мартин Уитмарш и президента на Хуго Бос, които се разделиха обаче с Макларън тази година след 30 години общо сътрудничество.
Мансур Оджех е част от успехите и отново е забъркан в битка между пилотите на Макларън през 2007 г., когато дъщеря му Сара е снимана от папараците заедно с Люис Хамилтън, който още няма връзка с Никол Шерцингер.
Мансур обаче запазва пълен неутралитет в големия спор между Люис и Фернандо, поне публично.
Последните години наистина не са добри, като през 2013 г. Мансур преотстъпи временно поста си в борда на Макларън на брат си Азиз, защото трябваше да си направи трансплантация на бял дроб.
Операцията бе много тежка и когато се появи отново в падока, мистър Оджех изглеждаше доста променен, но не и като дух.
