Мъглата рано сутрин в отсечките на рали Аржентина често се оказва сериозно препятствие за екипажите. Навигаторът на Мико Хирвонен – Ярмо Лехтинен – разказва пред wrc.com за предизвикателствата на подобни ситуации и как тимовете се справят с тях.
– Колко трудно е да се четат бележките в условия на мъгла?
– Наистина не е лесно, тъй като ритъмът е съвсем различен. В мъгла на пилота му се налага да спира на странни места, трудно е да спазвам ритъма, в който са подредени бележките. Освен това се налага да поглеждам навън по-често от обичайното.
– Как помага това при лоша видимост?
– При ясно време просто чета бележките. Не се налага да гледам навън, тъй като съм наясно с темпото и усещам завоите, спирането. При мъгла обаче пилотът – както споменах – натиска спирачките на необичайни места, дори на прави. Това води до объркване за мен, защото не знам дали правата е свършила, по средата ли сме или просто не виждам нищо. Не мога да разчитам на усещанията си както обикновено и заради това поглеждам, за да видя къде се намираме.
– Тоест на правите е най-сложно?
– Да, на дългите прави е най-зле. Ако секцията е с много завои, не е толкова лошо. Скоростта не е твърде висока, може да се поддържа ритъм. На дълга права обаче губиш представа докъде сте стигнали.
– Има ли нещо, което да улеснява работата ти?
– Понякога в бележките си отбелязваме допълнителни възможни точки за спирания – странно изглеждащо дърво, голям камък, къща. Избираме предмет и го използваме за отправна точка – или за спирането, или за начало на завоя.
– Лесно ли е да се разбере кога пилотът е несигурен при карането в мъгла?
– Аз усещам разликата моментално. Пилотът би казал, че бележките са правилни и са прочетени правилно, но не е усещал автомобила както трябва. Навигаторът го разбира веднага, особено ако е работил дълго време с един и същи човек, както е при нас с Мико.
