Вече съм нервен. Чакам повече от час на една бензиностанция след Ботевград, след уточненото време на срещата с екипа на Honda, който обикаля из Европа, за да постави рекорд на Гинес по икономичност. Чухме се три пъти по телефона – първо на тръгване от Видин, след това уж бяха на 30 км, после на половин час път,от мястото на срещата. А Фъргъл Макграт и Джулиан Уорън с техния Honda Civic Tourer все не идваха…
Излизам дори на магистралата, за да не изпуснат бензиностанцията. Разгеле, виждам фаровете на синия Civic Tourer. Махам им, те завиват, но се оказва, че това са Стийв и Том – съпътстващата кола. Фъргъл и Джулиан идват след тях. Накрая виждам и чакания Civic Tourer 1.6 i-DTEC, с който се борят да поставят световен рекорд по икономия на гориво, като го тестват в пробег от 13 000 км в 24 съседни страни от Европейсикя съюз. Целта е да бъде записана в Книгата за рекордни на Гинес по икономия на гориво. Сядаме да пием кафе, а четиримата британци ползват паузата, за да обядват и да разкажат за патилата си.
Двамата са тръгнали на 1 юни 2015 г. от Аалст, Белгия, минали са през Холандия, Германия, а после – скандинавските страни, Литва,Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Австрия… В Аалст трябва да се върнат на 25 юни. Показват ми картата на маршрута, по който трябва да минат и ме питат на какво им прилича. Не ме мъчат дълго и ми казват – на пиле. Фъргър казва: „Ние правим обиколка Chicken Run (Бягащо пиле).“ Двамата работят в European Research & Development (R&D) на Honda и затова ги питам има ли някакви подобрения по колата?
– Абсолютно никакви – отговаря Джулиън. – Колата е напълно сериен Honda Civic Tourer с дизеловия двигател 1.6 i-DTEC и мощност 120 к.с. Резервоарът е с обем 50 л и с едно зареждане изминаваме над 1500 км. При всяко зареждане условието е да напълним резервоара догоре. Средният разход, който правим е под 3 л на 100 км.
– Обяснете повече подробности за рекорда?
– Официалното име е Lowest Fuel Consumption – all 24 continuous EU countries (Най-нисък разход на гориво – всички 24 съседни страни от ЕС) – казва Фъргъл. – Разходът се мери в литри на 100 км и мили на галон. Трябва да влезем във всяка от 24-те страни, като събираме доказателства, включително дневник за гориво/пробег, GPS измервания, видео, фотографии и независими подписи на свидетели, за да докаже, че всичко е направено и колата е минала от съответното място. В България ти си един от свидетелите ни. За точно движение по маршрута, времето на пътуване и изминатото разстояние, колата има устройство за проследяване, предоставено от компанията TRACKER (част от Tantalum Corporation). Апаратът дава подробна информация за пътуването в реално време.
– За първи път ли сте в България?
– Да, никой от нас, дори Стийв и Том от съпътстващия автомобил, не са идвали във вашата страна – обяснява Фъргъл. – Снощи чакахме цял час на границата на влизане от Румъния. Имаше много коли.
– Сигурно е заради това, че е петък вечер и много българи са били до Румъния по работа или на пазар – обяснявам аз. Само че няма как да обясня критиките за състоянието на пътищата, който ми отправят и Фъргъл, и Джулиън. Особено сериозните критики бяха за района около Монтана.
– Освен неравните пътища и дупките по тях, има много стръмни изкачвания и спускания – казва Джулиън. – Това естествено увеличава разхода. Особено на изкачване. Тогава караме с около 50 км/ч. Иначе нормално се движим със 70-80 км/ч. Най-бързи сме на спускане, където достигаме понякога до шеметните 120 км/ч. Тогава се стремим почти да не използваме спирачката. (б.р. Малко по-късно ми стана ясно защо двамата не пристигнаха навреме). На ден изминаваме около 600 км, като шофираме по 7,5-8 часа.
– Как бе с пристигането до България? Имахте ли хубаво време?
– Да, беше приятно по целия маршрут до тук. Естествено, имаше и доста дъждовни дни. В Скандинавия бе по-студено – между 10 и 15 градуса. Но се понася. Проблемът там бяха белите нощи. Няма нощ, всичко е на дневна светлина, един безкраен ден.
– У нас пък ще ви е доста горещо.
– Да, вече го усетихме. Естествено, климатик не използваме, защото вдига разхода. Не знаем как ще е утре, когато се връщаме от Гърция…
Обещавам им жега – 32-34 градуса според прогнозите. Без климатик в колата е ад, ама нали е за рекорда – двамата търпят. Джулиън и Фъргъл, заедно с Том и Стийв отиват до Хасково, а от там до Гърция. Това е предното краче на Бягащото пиле. След това отново се връщат в България, за да влязат в Румъния през Дунав мост. От там през Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, Италия, Франция, Испания и Португалия, за да направят и задното краче на бягащото пиле. След това отново минават през Испания и Франция, за да достигнат до Белгия на 25 юни.
Време е за тръгване. Междувременно, докато четиримата приключват обяда, аз попълвам един формуляр, който е написан на български, като удостоверявам, че са посетили България, кога точно сме се срещнали в ден и час. Така двамата удостоверяват, че са минали през всяка страна от набелязания маршрут. Фъргъл дава ключа от колата на Джулиън и ми казва: „Твой ред е!“ На Джулиън му викали Лекия крак, защото много умело работи с газта. Питат ме, искам ли да ги следвам до София. Съгласих се. Сбогуваме се на паркинга, защото всяко спиране и тръгване вдига разхода. Потегляме. Още по изкачването към Витиня и през тунелите разбрах защо двамат са се забавили толкова за срещата. По нагорнището Civic Tourer, шофиран от Лекия крак – Джулиън, лази едва-едва с 30-40 км/ч. Дори TIR-овете изпреварват колоната ни като да сме спрели… По надолнишето към София обаче сме неудържими.
Те се отклоняват към магистрала „Тракия“ по посока Хасково, а аз оставам в столицата. Махам и с ръка за довиждане и звънвам по телефона на Стийв да му кажа, че им стискам палци да успеят.
