Създателя на екипа на Шедоу – Дон Никълс, почина вчера на 92 години. Той ръководеше един от тимовете, произвели едни от най-интересните коли в историята. За него сме ви разказвали подробно в брой 97 на списание ClubF1 през 2007 г. Материалът, автор на който е Илчо Йорданов, ще ви припомним днес.
Тимът Шедоу (Shadow) е основан от американеца Дон Никълс. Той е енигматична личност – бивш полковник от Военно морските сили, работещ в японския автомобилен спорт в края на 60-те. Официално той е представител на Гудиър и предлага техните гуми на японските тимове в различни серии.
Всъщност, както разкават доста легенди тази му дейност е била прикритие на истинската – той изпълнявал задачи на ЦРУ по време на виетнамската война. Трупайки все пак опит в автомобилни състезания Никълс създава собствен тим и първоначално участва с прототипи в канадско-американските серии КАН-АМ, където се представя доста добре.
Тимът му е създаден още през 1970 г. и се прочува с черния цвят на колите си. След четири сезона тимът му печели купата през 1974 г., а дясна ръка на Никълс е бившия му пилот Джеки Оливър, който се заема и с организацията на тима в новото поприще – Формула 1.
Всъщност по първата кола за Формула 1 с инициали DN1(от Don Nichols) се работи доста по-отдавна. Тя е проектирана от работилия за Лола и БРМ Тони Саутгейт е и представена през пролетта на 1973 г. Двигателят е като на всички други – Форд Косуърт, но колата изглеждала по-различно от останалите. Добре премислената в аеродинамичен план задна част спомогнала за невероятно добро представяне.
Тимът дебютира във Формула 1 през 1973 г. в Южна Африка. Единственият пилот на тима Джордж Фолмър се класира трети във втората надпревара в Испания, което обаче останало най-доброто постижение през годината. Втората кола е дадена на частния тим Ембаси, който е собственост на двукратния световен шампион Греъм Хил. Греъм сам кара колата в началото, но и неговото представяне не е блестящо през този сезон.
За следващата година Дон Никълс имал големи амбиции, за което говори и ангажирането на Питър Ревсън, един от най-обещаващите пилоти по онова време. С парите на основния спонсор, петролната компания UOP (Universal Oil Products), той е измъкнат от Макларън и Теди Майер.
Колата от предишната година е основно обновена и модернизирана и носи обозначението DN3. Но съдбата не била благосклонна към намеренията за успешно представяне – Питър Ревсън загива по време на тренировки за Гран При на Южна Африка, втория старт за сезона.
Мястото му е заето от Браян Редмън, който обаче по-късно е заменен от младия английски талант Том Прайс. Том бързо си заслужил прякора “спринтьора”, защото обикновено след добър старт често паркирал колата си отстрани до трасето. Най-голям успех за Шедоу през тази година остава третото място на другия пилот Жан-Пиер Жарие в Монако.
Двата сезона във Ф1 явно отрезвяват Дон Никълс и следващата година той започва без големи илюзии. Новата DN5 изглежда като умалено копие на КанАм-ския DN2. Колата обаче била направена с голямо внимание към детайлите и аеродинамиката. В първите два старта – Аржентина и Бразилия съперниците били удивени от превъзходствота на Шедоу, а Жарие изглеждал като метеор.
И в двете състезание той печели първата позиция, но не успява да спечели заради технически проблеми. В Арежнтина колата се чупи още на старта, но в Бразилия Жарие води 35 обиколки преди управлението на бензиновата помпа да се повреди. При всички случай Жан-Пиер Жарие, потвърждава таланта си, за който се говори много в онизи години, а тимът демонстрира огромен потециал.
Говорело се, че превъзходството на Шедоу се дължало на подобрената геометрия на шасито и на добрата му работа с гумите. Но става така, че успехите в Южна Америка бързо избледняват. Още през следващия месец конкурентите наваксали изоставането и в останалите състезания Шедоу не се класират по-високо от четвърто място.
Все пак обаче Том Прайс печели състезанието в Брандс Хеч, но то не е част от шампионата. През същата година тимът експериментира и с двигатели V12 на Матра, но опитите са безуспешни и отново се използва доказалия се Косуърт.
В същия състав – Прайс и Жарие Шедоу започва и сезон 1976. И отново успех носи надпреварата в Бразилия – първоначално Жарие притеснява силно Лауда, класирайки се зад него трети на стартовата решетка с минимална разлика от 14 стотни. На финала пък Том Прайс е трети. Подобен е и резултатът в Англия, но и той идва доста късно.
UOP спират кранчето на изобилието и Никълс търси пари от състезание за състезание. Това обаче не води до положителни резултати и може да се смята, че вече започва падението на отбора. Защото един малък тим може да оживее само под крилото на богат спонсор.
В средата на сезона, като че ли спасението е намерено (за основен спонсор е привлечена тютюневата компания Villiger), но тайнственият човек, който се появява в падока със широкополата си шапка и дълъг плащ, е принуден да контастира, че май е изпуснал влака. Новият DN8 носи нови надежди за 1977 г. Макар че парите стигат за построяването на новия автомобил, историята не се повтаря.
Вместо традиционните пролетни успехи, началото на сезона е пълен провал. Затова колата се модернизира спешно – първоначално е променена формата, след това с преразпределение на теглото и нови аеродинамечни елементи отстрани. Но производството на новите автомобили струва пари и бюджетът е застрашен.
На мястото на Жарие се появява италианецът Ренцо Зорзи, чийто малък опит се компенсира от милиардите на банка Ambrоsiо, която иска италианец в тима. Преди Рикардо Патрезе да замени Зорзи, Шедоу преживява още един трагичен епизод.
В Южна Африка, където загива Питър Ревсън, абсурдна за пилот смърт настига и Том Прайс. За да помогне при гасенето на запалилата се кола на Зорзи през пистата притичва млад 19-годишен пожарникар. В същото време от завоя излиза колата на Прайс, която буквално разкъсва младеже на две.
Излетялият от ръката му пожарогасител обаче удря пилота в главата и той загива на място. Мястото на Том е заето от Алън Джонс и австралиеца най-после записва първата побеза за Шедоу. Единствената победа в кръг от шампионата е постигната в едно непредсказуемо, дъждовно и прекратено предварително състезание в Австрия през 1977 г.
1978 г. е белязана от следващия съдбовен момент в историята на Шедоу. Това е годината на съдебното решение след продължителен процес с Ероуз, тим основан от напусналите Никълс – Алън Рийс и Тони Саутгейт. Когато през есента на предишната година те напускат отбора, взимат със себе си и документацията на DN9. Липсата на достатъчно време за разработка на нов автомобил ги принуждава да използват проекта на Саутгейт и след 53 дни те представят Ероуз FA1, която е точно копие на Шедоу DN9.
Никълс завежда дело в съда и накрая печели, макар конструкторът да твърди, че като автор на проекта той има върху него интелектуална собственост. Но докато Ероус е доста добър автомобил, то Шедоу е постоянно в опашката на колоната.
Лондонският съд признава правилността на иска на Никълс, но нито въстановяването на загубите и конфискацията на колите на Саутгейт не помагат на Шедоу да подобри положението си. Никълс няма преди всичко конструктор и единственото което му остава, е да се надява на опита на Клей Регацони и Ханс-Йоахим Щук. Шестте точки са максимума, което успяват да донесат пилотите на капризните и ненадеждни болиди.
С изцяло нов отбор и още по-катастрофален бюджет Дон Никълс се готви за 1979 г. Шедоу DN9B е поверен в ръцете на двама младоци – Елио де Анджелис и Ян Ламерс. На тях се дължат поне 90% от успехите на тима, ако въобще може да се говори за такива. Единствената цел през годината била да се оцелее на всяка цена, да се оживее с цената на всякакви икономии, които обаче се отразяват на подготовката на колите, а за тяхното усъвършенстване въобще не можело да става и дума. И това става в момент, в който навлизат ново поколение болиди. Докато всички съперници имат вече автомобил-крило, то Шедоу е далечно негово подобие.
1980 г. е последената за тима на Никълс, който вече е обезоръжен напълно. Хроническият недостиг на пари и идеи обричат отбора да играе ролята на зрител, наблюдаващ събитията, разиграващи се извън границите на възможностите му.
Най-накрая е построен и DN11, който би трабвало да се появи още предишния сезон. Позорът започнал, когато новият модел усърдо се борел за място на страта и завършил, когато същото се случило и с DN12. До нищо не довел и опитът на хонгконгския милионер Теди Ийп да запази Шедоу, но импровизация на пистата вече не била възможна. Във Формула 1 могат да оцеляват само най-силните и най-способните. В края на сезона Шедоу вече не означавал нищо, освен един лист хартия в историята на надпеварата и една сянка.
