Оттеглянето на Наоми Осака от Откритото първенство на Франция по тенис предизвика сериозен отзвук в спортните среди. 23-годишната тенисистка бе заплашена със санкции от организаторите заради това, че пропусна пресконференция. Наложена й бе глоба от 15 000 евро. Впоследствие победителката в четири турнира от Големия шлем и №2 в женската ранглиста реши да не участва в Ролан Гарос. Тя обясни, че има проблеми с депресия и тревожност, не е искала да измества фокуса от първенството и затова предпочита да се оттегли. Ситуацията бе подробно коментирана и анализирана не само в спортния свят и неминуемо стигна и до Формула 1. Общата позиция на изразилите мнение пилоти бе една и съща: „Ние сме професионални спортисти, но и човешки същества и имаме нужда от лично пространство.“
Пиер Гасли каза, че това е трудна тема и случващото е специфично за всеки отделен човек
„Да, погледът към спортистите е точно такъв – като към атлети, но ти си и човек и според мен това може да са две различни страни на индивидуалността ти. Важно е да не се объркват. И ние имаме силни и слаби моменти. Реакциите ни в такива ситуации са различни. Мисля, че е важно всички – фенове, медии, журналисти – да разбират и уважават факта, че ние сме едновременно спортисти и човешки същества. Че сме емоционални, имаме нужда от пространство – и в личния, и в професионалния си живот.“
Ландо Норис сподели, че вече не изкарва толкова време в социалните мрежи, защото „там е гадно“
Той бе особено рязък, когато онлайн се появиха предположения за значението на помахването му с ръка, когато съотборникът му Даниел Рикиардо го пропусна в Монако.
„Така, виждам, че много от вас си измислят пълни глупости както обикновено. Между другото всеки път, когато някой му пропусне заради син флаг и ако го е направил като хората, поздравявам с помахване и благодаря, ясно ли е? Всеки – [Никита] Мазепин, [Мик] Шумахер, Дани. Така че не забелязвайте жеста само, когато съм задминал Дани и да си мислите, че върша нещо гадно“, заяви Норис в един от Туич стриймовете си.
Британският пилот дори открито признава, че вече не поддържа сам профилите си в социалните мрежи.
Според Рикиардо ситуациите са различни за всеки човек.
„Но този случай според мен подчерта, че трябва да уважаваш пространството и на спортистите. Да, тя е тенисистка, но е и човек и съм сигурен, че много други неща се случват в живота й. Лесно е да разглеждаш някого единствено от гледната точка на професията му. Но хората не са единствено онова, което работят. Ако на някого му е нужно пространство, дайте му го. Хората могат да са доста чувствителните, емоциите са истински и изглежда никой не е брониран“, обясни иначе постоянно усмихнатият и ведър австралиец.
Най-сериозна публична подкрепа за Осака далеч преди уикенда за Гран при на Азербайджан изрази Люис Хамилтън
„Психичното здраве не е шега, а истински и сериозен проблем. Изисква се сериозен кураж да направиш нещо такова (като Осака). Нека всички направим така, че Наоми да знае, че не е сама. Днес е един добър ден да проверите и да попитате своите близки и хората, които обичате, как са и да им покажете, че не са сами.“
Mental health is not a joke, this is real and serious. This takes a lot of courage to do. Let’s all make sure Naomi knows she’s not alone. Today is a good day to check and ask your friends and loved ones how they are doing and let them know they are not alone. https://t.co/2ytC6k1hHd
— Lewis Hamilton (@LewisHamilton) June 1, 2021
В Баку той сподели какво е да си млад и да се озовеш в спорт, където вниманието върху теб е огромно.
„Повечето от нас изобщо не са подготвени. Така че горе-долу се учиш от грешките си. Нервите ти се късат, особено когато имаш добри намерения, но някои хора се възползват. През времето си във Формула 1 съм се научил – и продължавам да се уча – как да се държа. Преди много години ме хвърлиха с главата надолу в дълбокото без подготовка или насока. Сега знам, че идващите в спорта младежи са изправени срещу същото нещо. Смятам, че трябва да ги подкрепяме повече, а не да бъдат притискани.“
„Аз наистина се учих по трудния начин, допуснах много грешки. И още го правя днес. Може да е наистина плашещо. Особено ако си интроверт и се бориш с проблеми при такъв натиск. Като спортисти ние се натоварваме до лимита. На ръба сме. А сме само човешки същества.“
